Човешкото тяло е като машина и за него си има инструкции за употреба. Ако не ги спазваме – ще имаме проблеми и болки. Също като с колата – ако не сменяме маслото,  двигателят ще излезе от строя.

Това обяснява на своите пациенти ортопедът-травматолог д-р Михаил Вулджев.

Едва на 33 г. той вече е шеф на отделение в столичната болница „Света София” и вероятно е най-младият началник в страната. Заради своята работа бе сред четиримата  отличени от Лекарския съюз на тазгодишния професионален празник с наградата „Ти си нашето бъдеще“, която се връчва ежегодно на младите медицински надежди на България.

„Завърших Природо-математическата гимназия в Смолян, където засилено изучавах биология и химия. След това естествено реших да кандидатствам медицина, въпреки че в семейството ми няма лекари, само сестра ми е медицинста сестра.

Дипломирах се в София. Ортопедията ми стана много интересна още в първи курс, но ми се струваше много сложна. След като завърших, преподавах около година в Медицинския колеж и паралелно с това специализирах физиотерапия. Но след още няколко месеца установих, че тази работа не е за мен, защото аз съм доста активен човек, а там не бях достатъчно ангажиран, което ме изнервяше. Напуснах и специализацията, и колежа. Случайно попаднах в тази болница. Започнах работа, после специализирах ортопедия. Това е професионалният ми път от 8 години досега”, връща лентата назад д-р Вулджев.

Той се е специализирал в артроскопската хирургия, привърженик е на щадящите техники. „Тазобедрените артроскопии, които правим тук, не се правят почти никъде в България. В практиката в световен мащаб те са от двайсетина години, а у нас – от около 10. С тези безкръвни операции се правят корекции на млади хора с деформации, които биха довели до по-бързо износване на ставата. Това става през няколко дупчици, без големи разрези, а пациентът се възстановява бързо”, обяснява младият лекар.

Сред пациентите му най-многобройни са т.нар. уикенд спортисти – хора, които цяла седмица са седяли в офиса, а в събота и неделя решават да наваксат с големи натоварвания във фитнеса или в мач с приятели. А в понеделник идват при доктора с болки в колената, скъсани сухожилия, мускулни травми.

„Най-важното е да обучим хората, че това не е нещо страшно, но може пак да ги заболи, ако не се натоварват правилно”, казва д-р Вулджев.

Той препоръчва без предварително загряване да не се правят спортни подвизи.  

Физическата активност е нещо много хубаво и може да увеличи живота. Но човек трябва да слуша тялото си и да се натоварва равномерно.

„Препоръчвам на пациентите си да практикуват спорт, който им харесва, за да не го правят по задължение, а  често, но и разумно”, казва младият лекар.    

Не е привърженик на лекуването на травми с методите на народната медицина. Но обяснява, че налагането на болното място с картоф, лук, яйце, извара действа като превръзка, а има и плацебо ефект -  колкото е по-магическо и колкото по-лошо мирише – толкова на хората им действа по-успокояващо. Но предупреждава откритите рани да не се  самолекуват с бабини рецепти, защото може опасно да се инфектират.  

При д-р Вулджев идват и много екстремни състезатели, на които помага и със съвети от собствения си опит, тъй като също е практикувал такива спортове. Като повечето родопчани и той се качва на ските още от малък. Но отскоро е открил водните спортове – каяк, подводен риболов. Най-любимо му е гмуркането. Практикува го без кислородна бутилка, за да провери възможностите на тялото си – колко дълбоко може да влезе във водата и колко дълго време да издържи без въздух.    

Но сега, освен заниманията с пациентите и практикуването на любимото  хоби, на д-р Вулджев е поверена и  отговорността за цялото отделение по ортопедия и травматология в болницата.  

„Когато д-р Христо Мазнейков ми предложи да оглавя отделението, не ми се искаше да приема,   защото това е свързано с много главоболия и усилия. Но реших, че съм длъжен да се опитам и да направя нещо по-добре. Ако само се оплакваме и чакаме някой друг да свърши работата, до никъде няма да стигнем”, обяснява младият лекар.

Сега той трябва да намери баланса между всички страни в болницата. Да успокои пациентите,  сред които винаги има някой недоволен или неразбрал. Да намери оптималното решение за  лекарите, сестрите, санитарите.

„Не може всички да са еднакво доволни, а моята работа е да преценя кой с какво трябва да направи компромис”, казва д-р Вулджев.

Но знае, че на Христова възраст трябва да е готов да носи кръста на своя избор. И е категоричен, че ако човек обича работата си, той може да бъде щастлив навсякъде.