Вчерашният ден Скопие събра няколко десетки хиляди човека на площада и фокусира вниманието на медиите по света. Вчерашния протест беше колкото нормален, толкова и озадачаващ.

Нормален беше, защото гражданите на Македония искаха най-нормалното нещо – да живеят в нормална държава, в която правилата са за всички, а не за владата (държавата) и в която съдът правораздава по закон, а не по партийна симпатия и принадлежност.

Озадачаващ беше, защото противно на апокалиптичните изказвания и анализи, се видя, че в Скопие не тлее етническо напрежение, напротив различните са обединени в общото нещастие. Хилядите снимки, публикувани в интернет показват едно и също нещо – македонските знамена са заедно с албанските. Реално това означава, че греховете на Груевски към македонските граждани са толкова големи, че той е успял да постигне нещо, изненадващо за мнозина, претендиращи за анализатори – успял е да обедини хората... само че с отрицателен знак. Оказа се, че причината за напрежението не е междуетническо напрежение, нито геополитически сблъсъци, нито „турски поток“. Причината е посочената по-горе политическа, икономическа и социална тиня, в която правителството на ВМРО-ДПМНЕ успя да натика държавата за близо десетте години, откакто е на власт.

Всъщност, гледайки снимките от протеста и многобройните знамена, които се развяват, човек вижда още една изключително озадачаваща истина. На протеста освен македонски, албански и турски (в Скопие има значителна турска общност), имаше и български знамена. Нормален от една страна, този факт е смайващ от друга. Десетилетия наред, управляващите в Македония са хвърляли огромни усилия и ресурси, за да възпитат у обществото омраза към България и българския народ. Офанзивата на ВМРО-ДПМНЕ беше толкова сериозна, че дори и значителна част от  обществото в България остана повлияно от нея. Често ми се е случвало да чувам от хора в България, че „македонците ни мразят“. Като никой не е успявал да обясни: 1. Защо е тази омраза; 2. Откъде е разбрал за нея. Т.е. оказва се, че пропаганданата офанзива на ВМРО-ДПМНЕ (а и на СДСМ преди това) е дотолкова силна, че е заразила и българското обществено мнение. Очевиден пример за този интензитет са инцидентът с българския посланик на гроба на Гоце Делчев; филмът „Трето полувреме“; фалшификациите в Музея на Холокоста и в Музея на македонската история и т.н.

Само че ... вчера българското знаме беше заедно с всички останали знамена на площада и не предизвика никаква агресия у хората. Напротив, беше прието добронамерено и позитивно. Тази незабележима от много анализатори подробност показва, че въпреки сериозните усилия на постюгославските управници на Скопие, антибългаризмът така и не успя да пусне корени в македонското общество. Българският трикольор, развят свободно и без страх в Скопие за пръв път от времето на Царство България ни кара да се върнем назад в годините и да си припомним процесите, които протекоха в Македония.

Създадената с кръв и насилие Титова Югославия се срути с гръм, трясък и ... кръв. Единствената съюзна република, която се опази от насилие, активно и/или пасивно, беше именно Македония. И причината за това беше в България. У нас живеят милиони хора с корени от Македония и обществото нямаше да остане безучастно ако техните братовчеди станат жертва на агресия, а Сърбия беше наясно с това. Допълнителен аргумент в полза на мира беше факта, че България не просто първа призна независима Македония, но успя да убеди Русия да го направи. При това положение борещите се за обединена Югославия просто нямаха друг, избор, освен да оставят доскорошната съюзна република да се отдели. След независимостта на Македония, отношението на двете държави се развиха в противоположни направления. България продължи да помага по всякакъв начин: предостави достъп до пристанище Бургас по време на гръцката икономическа блокада; въоръжи за своя сметка македонската армия; оказваше цялостна външнополитическа подкрепа на младата държава.

Управляващите в Македония от своя страна започнаха деликатен, но стабилен курс на отдалечаване и противопоставяне: ВМРО-ДПМНЕ беше основана като дясна, демократична, прозападна и антиюгославска партия. Именно поради тази причина в партията влязоха много хора, които нямаха съмнение в своя етнически произход и не се страхуваха да кажат, че са българи. Но ръководството на ДПМНЕ в лицето на неговия лидер Люпчо (а след промяната на името – Любчо) Георгиевски започна плавна и незабележима подмяна на ръководството на оглавяваната от него партия. Докато всички погледи бяха вторачени в антибългарската реторика на проюгославските социалисти от СДСМ на Бранко Цървенковски, ДПМНЕ тихомълком успя да смени първоначалните си ръководители с хора като Никола Груевски. А когато процесът приключи, Любчо Георгиевски също почти незабелязано се оттегли и започна да си създава ореол на (про)българин.  Същевременно антибългарската политическа тенденция се поддържаше във възходяща линия независимо от това коя партия беше начело на властта. Не е пресилено да се каже, че управляващите политици в Македония бяха обединени от омразата си срещу България. В общи линии, за каквото и да се караха политиците в Македония, по този въпрос винаги имаше мълчалив консенсус. А омразата се развиваше по всякакъв начин: по телевизия, по радио, с книги, с репресии. А при навлизането на Facebook в живота на хората и с тролове. Аз често ходя в Македония и си признавам, че всеки път ми е правело впечатление колко е рязък контрастът между ненавистта на анонимните профили и добронамереността на обикновените хора, с които общувах unplugged. Контраст, който оставаше скрит и за българското общество. И ето, че вчера се случи изненадата. Въпреки пропагандираната непоносимост, българското знаме се вееше редом с македонските и албанските знамена. Трикольорът ни беше посрещнат добронамерено, защото беше част от опита на хората да се освободят от своята сиромашка политическа зависимост.

Анализирайки политиката на ВМРО-ДПМНЕ и нейните интелектуални работници – платените facebook българомразци, забелязах още нещо. Откак скандалите ескалираха Itar Pejo (най-настойчивият антибългарин във форумите) и другите анонимни профили забравиха за България. Изведнъж всичко, което започна да се произвежда от техните клавиатури, беше защита на Груевски и защита на ДПМНЕ. Тази статистика показа на всички, които могат да четат между редовете, че правителството на ВМРО-ДПМНЕ никога не е имало за цел добруването на Македония. Напротив това, за което са взели властта, е икономическото и международно изолиране на държавата, в което основна роля играе омразата към България. Въпросът, който следва е кой има изгода от всичко това. Очевидно е, че не са македонските граждани; очевидно е, че не е и България. Истината трябва да се търси другаде и тя е в ... носталгията по Югославия. Носталгия, която е жива само в Сърбия и в политиците на Македония. Ако отидете в Македония и се загледате, ще установите страшно голяма медийна и държавна симпатия към Тито и неговата държава. Въпреки наличието на сръбско малцинство, обаче, няма да видите нито едно сръбско знаме на митинга срещу Груевски... Поради някаква причина сръбските общности в Македония не споделят разбиранията на своите съграждани от другите етноси.

Оттук-накъде. Сценариите са доста, но само един е с положителен край. И той е Груевски да се прояви като държавник и да се оттегли от управлението на държавата. Засега обаче няма такива индикации. В очакване сме на контрапротеста на Груевски. Много хора, сред които почитателите на „Турски поток“ и творители на конспирации очакват масовост. Аз също очаквам, но не защото хората в Македония обичат в Груевски, а защото държавните служители не искат да рискуват заплатата си. „В Македония държавна работа се започва с книжка на ДПМНЕ“ ми каза един човек в Битоля. Е, на контрапротеста тези хора пак ще са на работа. Само че той няма как да успее, защото тези, които всъщност издържат държавата вече са на улицата. Сигурен съм, че в крайна сметка Македония ще се освободи от призрака, който смуче живителните ѝ сили десетилетия наред, но се опасявам, че това няма да стане лесно. До скоро главният плашещ за обществото фактор беше шумно пропагандираната агресия на албанците. След фиаското в Куманово и вчерашния митинг в Скопие стана ясно, че албанците не искат да разрушават Македония. Напротив, те искат също както своите съграждани да живеят в нормална държава. Т.е. „етническият“ сблъсък е малко вероятен. Опасността сега е от провокации с протестиращите, които да доведат до нови жертви, ескалация на напрежението и повод на управляващите в Скопие прекратят протестите със сила. 

Станислав Станев, TrafficNews.bg

*Адвокат Станислав Станев е част от адвокатска колегия Пловдив. Има подчертан интерес към Западните Балкани (които посещава често) и по-конкретно към българските общности там. В момента работи върху дисертацията си, свързана с регионалната сигурност и Западните Балкани