Повече мислене, по-малко интернет, пожела днес  в ефир  министърът на образованието Тодор Танев. 15 септември е първият учебен ден както за учениците, така и за част от студентите в България.

Колко от преподавателите и учениците обаче ще го чуят?  Само в едно изречение министърът успя да синтезира най- големият недостатък на българското образование и той е, че никой в  училище не учи  децата да мислят. Или ако се случва, то е изключително рядко и на много малко места.  

Вместо това в култ е издигнато зубренето. Проблемът е много стар, наследен е още от образованието по времето на социализма. Още тогава в клас се поглъщаха огромни количества сложна материя- формули, теореми , аксиоми, синуси, косинуси,  химически елементи,  физика, биология  и какво ли още не.  Ученикът зубри ,  в рамките на няколко дни възпроизвежда назубреното , получава очакваната оценка и след това формулите се изпаряват от главата му  като утринна роса. Същото се повтаря и в университета.  Всъщност с напредването на технологиите  дори и зубренето става излишно движение. 

Ето какво предлага едно от копирните студиа до Пловдивския университет- „микро слушалки за преписване“ . Съвсем легално, рекламата им е на витража, заедно с останалите услуги като ламиниране , сканиране и подвързване.

Използват се масово - както от студентите, така и от учениците по време на матури и тестове.  

Кого лъжем- учителите или себе си? Каква е ползата от хилядите часове, прекарани над учебниците, в опит за наизустяване на абстрактни, неясни, нерядко неприложими или напълно ненужни неща?

Резултатът от компилацията – „зубрене-преписване“ е затъпяване.  И то групово затъпяване.  Защото в училище различните никога не са се толерирали.

„Търсим млади, амбициозни, креативни и инициативни хора, с добри комуникативни умения и способност за работа в динамична среда, мотивирани да учат нови неща всеки ден“.

Така звучат 90 процента от обявите за работа. Но колко от тези умения се възпитават в училище?   

Напротив – от училище и от университета масово излизат хора с дипломи, които обаче изпитват страх да поемат отговорност,  липсва им  креативност,  голяма част от тях са изключително безотговорни,  липсва им реална самооценка, която обаче по никакъв начин не намалява претенциите им към дадената позиция, за която кандидатстват . И стигаме до познатия рефрен , който се повтаря вече във всеки бранш – „Няма кадри“. 

И уж няма кадри, а университетите бълват всяка година вишисти на конвейр.  В момента например  Великотърновският унивеситет приема студенти по документи, с оценка от матурата. Къде е състезателното начало? Или е по-важно да запълним бройката и да вземем субсидията. А пък после преподавателите да се оправят – та нали за това са измислени микрослушалките за преписване. Е,  тогава защо ни учедва факта, че четвъртокурсничка – филоложка от ПУ смята, че Султана от „Железния светилник“  е „някакъв султан“. Много важно! То и без това в училищата няма места за млади учители.  А старите поне са чели Талев.

Да живеят микрослушалките, мисленето е вредно за вашето бъдеще!

В блога си „Нова визия“ мениджърът Тодор Христов припомня книгата на Джон Гатоу, която звучи като конспиративна теория, но трудно може да бъде оборена.

“Затъпяване. Скритата цел на държавното образование” е заглавието на четивото, написано от Гатоу – вече пенсиониран учител с почти 30 годишна учителска практика, автор на няколко книги по темата за образованието, отличен с награди за “Учител на годината на град Ню Йорк” и “Учител на годината на щат Ню Йорк”. В книгата си Гатоу подробно разказва на какво всъщност учи децата. Става дума за седем урока, на които учителите учат учениците и които водят до тяхното затъпяване, и те са:

Объркване – всичко, което се преподава на учениците е извадено от контекст. Разрушени са всякакви връзки, преподават се прекалено много неща, насърчава се колекционирането на разпокъсани факти.

Класова принадлежност – всяко дете да си знае гьола. Децата трябва да стоят в класа си, да са номерирани, да са вързани с други номерирани деца. Децата трябва да се страхуват от по-силните класове и да им завиждат, а по-слабите – да презират. Така те си научават мястото.

Равнодушие – учителите учат децата да не се интересуват прекалено много, макар че може да дават вид на обратното. На помощ идват звънците – те накъсват учебния процес и правят ученето невъзможно, спират децата и ги карат да забравят какво са учили, за да преминат към другия час, което води до равнодушие. Звънците инфектират всяко начинание с равнодушие.

Емоционална зависимост – чрез оценки, звездички, пчелички, усмихнати и намръщени човечета учителите карат децата да подчиняват волята си на предопределената от властта йерархия.

Интелектуална зависимост – добри са онези ученици, които чакат учителя си да им каже какво да правят. Това е важен урок, който сме научили прекрасно в училище – винаги да чакаме някой, който знае повече от нас да придаде смисъл на живота ни.

Условна самооценка – самооценката на децата трябва да зависи от нечие експертно мнение. Затова и класът е непрекъснато оценяван и критикуван.

Няма къде да се скриеш – децата са под непрекъснат надзор, нямат лично пространство, нямат лично време в училище. Децата дори се поощряват да доносничат едно за друго пред учителя. Домашните работи са най-изтънчената форма на постоянен надзор – дори и у дома детето е ангажирано с всички сили от системата на образование и не може да се откъсне от нея.

Резултатът  е затъпяване!

От какво има нужда образованието: от добре подготвени кадри, или от преписващи студенти, записани "по документи", които университетите ги е страх да изхвърлят, за да не загубят субсидията?  Ако следваме теорията на Гатоу, въпросът е риторичен.

Всичко това обаче изобщо не означава, че не трябва да се ходи на училище или да не се учи. В много европейски държави моделите на образование започват да се променят. Тук статуквото едва ли ще бъде разрушено скоро. Но в уравнението има една константна величина и тя е семейството. Защото родителите могат до известна степен да запълнят пропуските в училищното образование. Затова обаче те също трябва да продължат да учат и да се образоват. 

Всъщност най-успешните хора са тези, за които училището не приключва с абитуриентския или с абсолвентския бал. Тези хора, които продължават да търсят нови знания, да се самообразоват и да образоват хората около себе си. 

Честит първи учебен ден! На всички!

Парашкева Иванова, TrafficNews.bg