Мерките, които главният прокурор Сотир Цацаров предлага срещу бягствата на осъдени, са палиативни и вместо да решат проблема, ще посегнат на човешки права. Това заяви пред "Правен свят" правозащитникът Михаил Екимджиев.

Основната критика на адвоката е към идеята на прокуратурата в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) да се разпише възможност за съда при постановяване на ефективна присъда да преценява дали е налице опасност осъденият да се укрие и на това основание да измени мярката му за неотклонение. В проекта на държавното обвинение, представен вчера от Цацаров на премиера Бойко Борисов и председателката на парламента Цецка Цачева, е записано още, че ако постановената присъда е за не по-малко от 10 години затвор, опасността от укриване се извежда директно от наказанието, освен ако от доказателствата не се установява противното.

"Всяка тоталитарна институция има рефлекса да се опитва да решава каквито и да е проблеми, посягайки първо към правата на човека. Емблематични в това отношение са и предложенията на главния прокурор за изменения в НПК", твърди адвокат Екимджиев.

Ето какво каза той за възможността за изменения на мярката на база постановена ефективна присъда: "Според мен това са палиативни мерки на изхода на системата, чийто ефект е съмнителен и би бил минимален. Това е така, защото те не засягат основната причина много хора да избягват наказателно правосъдие в България, а тя е прекомерната продължителност на наказателния процес. Ако досъдебната и съдебната фаза на процеса продължаваха от няколко месеца до една година, вместо да се точат с години, не би имало никаква пречка задържаните под стража за тежки престъпления директно да бъдат конвоирани от следствените арести в затворите след влизането в сила на осъдителните присъди."

Екимджиев припомни, че Европейската конвенция за правата на човека и практиката на съда в Страсбург допускат при тежки престъпления и при данни за значителна обществена опасност на извършителите задържането да продължава до и над една година. "Логично възниква въпросът защо не се вземат мерки за ускоряване на правосъдието. Отговорите се налагат от само себе си. На първо място това би лишило прокуратурата от възможността да продължава до безкрай поръчковите дела срещу политическите и бизнес опоненти на нейните кукловоди. Те се използват от десетилетия от наши прокурори като перманентна заплаха за неудобни политици, бизнесмени и журналисти", твърди правозащитникът.

По думите му затова дори след двете пилотни решения на съда в Страсбург, които задължиха държавата да ускори производството по граждански и наказателни дела, бяха предприети само мерки за компенсиране на жертвите на бавно правосъдие, но не и такива за неговото ускоряване.

"Така сега ние плащаме освен за безхаберието на цяла армия от прокурори и наказателни съдии, но и за комфорта им да не правят нищо за спазване на правото на гражданите техните дела да приключват в разумен срок. Вместо да се посяга на правата на човека, трябва да се оптимизира дейността на самите институции и техният ресурс да се използва по-ефикасно. Надали има човек с досег до съдилищата и прокуратурата, особено в провинцията, който да не е ставал свидетел на 4-дневната работна седмица, на която се радват там - в петък вече няма жива душа в съдебните палати", коментира Екимджиев.

Според него е обезпокоително и предложението на главния прокурор исканията за подслушване на магистрати да се правят само от него (или посочен от него заместник)."Главният прокурор ще бъде нещо като филтър, през който задължително ще минават всички искания на службите за използване на специални разузнавателни средства спрямо магистрати. Защо след като по тях ще се произнася председателят на Върховния касационен съд, в чиято ерудиция и независимост няма причина да се съмняваме, е необходимо да бъдат опосредявани от главния прокурор?", попита правозащитникът.

По думите му новото правомощие на обвинител №1 "се кара с изискването от последния доклад на Европейската комисия за създаване на единен антикорупционен орган". "Ако такъв орган бъде създаден, а от друга страна само главният прокурор може да отправя искания за използване на СРС спрямо магистрати, това ясно би обезоръжило тази нова институция, защото точно СРС са най-мощният антикорупционен инструмент. Нека не се забравя, че специалните разузнавателни средства не са само подслушване и следене, а и внедряване на агенти под прикритие и белязването на пари. Точно способи за разкриване и доказване на корупционни престъпления. Поради това, ако искането на главния прокурор да получи това ново правомощие бъде уважено, това би довело до капсулиране на съдебната система от гледна точна на възможностите магистрати да бъдат ефикасно разследвани от външни на системата служби", е становището на адвокат Екимджиев.

Правозащитникът критикува и идеята на прокуратурата да се отнемат документите за самоличност на хората, на които е наложена забрана да напускат страната. Според него тя се бие с правото на свобода на движение на хора в рамките на Европейския съюз. "От гледна точка на това основно право на европейските граждани самата мярка за процесуална принуда "забрана за напускане територията на страната" е неадекватна и трябва да отпадне за сметка на по-добрите механизми за полицейско и прокурорско сътрудничество в рамките на съюза. Тя може да се прилага само в изключителни случаи в името на борба с тероризма за предотвратяване на тежки престъпления", посочи Екимджиев. 

Още преди да огласи идеите на прокуратурата за изменения в НПК главният прокурор Сотир Цацаров прогнозира, че те няма да се харесат на правозащитниците.

Правен свят