КУКИШ

Хората на 20 години не знаят какво е кукиш. Всеки знае да показва среден пръст, но кукишът беше забравен. Палецът между показалеца и средния пръст явно политически коректно изчезва. Може би обижда жените. Но може би кукишът изчезва и заради това, че никой не чете на руски. Кукишът е руска дума и в революционните романи е споменаван много.

Правя кратък списък на изчезнали и ненужни неща, които изчезвайки, мъничко обясняват света,  в който живеем. Списъкът е незавършен, набързо направен и неамбициозен. Но е невероятно,  че ги имаше тези малки неща. Примерно...

МИЯЧИТЕ НА УЛИЦИ

Имаше големи оранжеви цистерни „Шкода” и зад тях двама весели цигани миеха улицата. Почти всички улици в градовете. Пак имаше прах, но миячите на улици определено оставяха усещане за свежест и наличие на държава. През лятото можеше да ги накараш да ти облеят колата, почти като миене без пари, но повече се правеше за смях и заради приятелството с черните хора. Струйките вода подхващаха малките боклуци, фасовете и листата и ги завъртаха към шахтата на канала. Миячите на улици изчезнаха, не знам защо. И шахтите изчезват, защото може би циганите отмъщават заради загубата на оная професия. Мисля, че сега можеш да се обадиш някъде в Интернет и да ти измият улицата срещу заплащане. Което е тъжно.

ДУПЛЕКСА

Едно време на два апартамента се падаше един телефон. Ако едното семейство говореше по телефона, другото чакаше да се освободи линията. Какъв сигнал  даваше дуплексът не си спомняме вече. Така статистиката на отелефонените семейства излизаше двойно. Някакси сметките се плащаха отделно обаче. Сега да искате да измислите дуплекс няма да можете. Пък и за какво може да служи дуплексът. Никой не измисля неудобство, особено в технологиите. Вдигаш домашния телефон и се отказваш. Леля ти Маре говори, почакай. След малко ще се обадим.

Сега такава сцена щеше да предизвиква истерични припадъци.

ПРЕПАРИРАНИ МЕЧКИ ЗА ВЪЗСЯДАНЕ

Ходиш си по улиците на града и виждаш мечка. Огромна, препарирана мечка, миришеща на евтино мокро палто. Децата я възсядаха и се снимаха. Днес казват – да яхнеш тигъра. А тогава мечката беше готова за яхане, удобно разкрачена за по-голяма стабилност и със светещи очи от кехлибарени копчета. Кой снимаше децата? Някакъв човек, който беше частник. Малък бизнес в империята на забранения бизнес. Колко се чакаше за снимката – забравили сме. Но препарираните животни изчезнаха. Сигурно има гробище за препарирани животни някъде.

ОСОБЕНОСТИ НА ТЕЛЕВИЗИЯТА

Телевизия имаше само сутрин и обед. Нощно време нямаше телевизия - имаше снежинки. Имаше и сигнал за започване на телевизията и сигнал за завършване на телевизията. Сутрин в понеделник нямаше телевизия. В понеделник телевизията почваше от 17 часа. Значи, ако крадеш тръби от антена за фунийки трябва да ходиш по покривите само в понеделник сутрин. Кой знае какво е фунийки? Знаменита  игра.

Имаше само една програма и малко имаше Втора програма. Обаче в петък нямаше първа и втора програма, а имаше руска телевизия. Само в петък. Не съжалявайте, беше скучна. Сега обаче има много повече американска телевизия, в седмицата, отколкото руска телевизия в петък. Сега като видиш десетината известни актьори от филмите и си викаш – сякаш съм женен за тях. Толкова са ми близки. Мъжете на планетата виждат много по често Джулия Робертс във вана, отколкото жените си във вана. Американците умеят да ти стават близки чрез кино и технологии. Руснаците умеят да ти стават близки само, ако пиеш с тях. Което е трудно и нездравословно. Но пак е невероятно – имаше много малко телевизия. И малко руска. Как е възможно това.

ПЛАКАТЪТ В КИНОТО

Всяко кино си имаше художник-плакатист. Представете си – идва нов филм. Филмите ги сменяха в понеделник. И, за да се разбере кой филм дават нямаше време да се правят афиши. Цветният печат беше скъп. Но имаше време да се нарисува един голям плакат и да се закачи над входа на киното. Голям плакат значи пет на три метра. Като платно на художник, нарисуван  с четка, без рамка. И с надпис – заглавието на филма.

Малките кина често нямаха плакатист. Имаха нещо като бланка-афиш, с много празно място. И там на ръка пишеше, че днес в киното на тринайсти блок ще дават филма Коса. КОСА  беше с главни букви. И това е. А плакатът, големият, изчезна. Имаше изключителни образци – примерно филмът ШОФЬОРЪТ – нарисувани бяха бързи коли, фарове, някакъв рус младеж и огромен надпис – ШОФЬОРЪТ. Кой шофьор, чий шофьор – това не ставаше ясно. Рядко имаше информация за филма по тия плакати. Знаехме, че е хубав филмът, защото винаги беше хубав.

УЛИЧНИТЕ ТЕЛЕФОНИ

По последните улични телефони имаше изписани цели стихове. Жълти будки без стъкла с телефон вътре. Без стъкла, защото ги чупеха. Изтръгваха и вратите им. Телефонът вътре обаче беше нечуплив. Стоманен. Ожулен и необидчив. Беше трудно да убиеш уличен телефон, макар че имаше и много мъртви телефони. Две стотинки, пет стотинки. Любовта обаче беше на улицата. Любовта минава през комуникацията, а днес комуникацията има толкова много канали, че и ченгетата не успяват да проследят любовта. Като кажеш – обичам те – и слушалката се затопля и дъхът полепва по нея като бяло духче по бакелита и после изчезва. Жицата го носи. Жиците бяха причина да има деца.

Слушалките имаха дупчици. И връзките се объркваха. Чуваха се чужди разговори. Интимна работа.

СПРИНЦОВКИТЕ

Стъклена спринцовка. С тънка игла, която се изварява след всяко убождане. Или се изварява само в петък. Нямаше спринцовки за еднократна употреба, нямаше и хероинови наркомани. Имаше петима в София, но те си имаха техни спринцовки, крадени и пазени. Стъклената спринцовка всява повече страх от пластмасовата. А кръв се взимаше по ужасен начин – лаборантките всмукваха кръвта по едни гумени тръбички, завършащи със стъклен наконечник. Вдишваха кръвта. Сега има вакуум. Сега е по-добре.

ПЛИТКИ И ТРЕЗВЕНОСТ

Не, че са изчезнали някои неща. Просто не са на мода. Няма плитки днес. Дори малките момичета нямат плитки. Плитките се правят трудно, изискват време и трябва да имаш майка, понякога и баща. Днес косата е филирана и топирана, и овафлена,  и торпилирана. Плитката беше решение за повече време. Днес се къпят хората всеки ден и нямат време за плитки. Дългата коса, въпреки технологиите не е много лесна за поддържане. Ресане и плитки. Плитки дебели като ръка. Панделки. Сега защо няма панделки?!

Аха. Имаше вестник ТРЕЗВЕНОСТ. Ужас, колко смешно. Вестник със синьо чело и строги букви. Две страници минимум, цял вестник от старите, с големите страници - излиза във вторник или в петък? Сигурно е излизал във вторник - защото в петък всички са били твърде пияни да го четат. Имаше фейлетони, карикатури, шеги на тема пиянство. Имаше редколегия и журналисти, които пишеха за трезвеност. Как се пълни цял вестник на тема трезвеност?! С епиграми? Луда работа.

Някои неща не е възможно но ги е имало, казвам ви.

Автор: Мартин Карбовски