ТВ водещият Мартин Карбовски направи коментар на актуалната тема от петък за стрелбата в сливенско училище, при която загина 15-годишно момиче. Коментарът той нарече "Реквием за една тийн-*урва". Публикуваме го без редакторска намеса:

"Двама почти тридесетгодишни мъже се борят и почти загиват заради любовта на петнадесетгодишно момиче. На колко години според вас е започнала тази история, за да се развие в кървава циганско-шекспирова трагедия? На колко е била ученичката, когато двама полу-криминално проявени, за единия се говори, че е сводник, започват да се интересуват от нея и тя започва да "им дава" и да отговаря на попълзновенията им.

Става дума за вече официално узаконената педофилия, за детската проституция като поминък и момента, когато любовта се превръща в идея за телесно притежание, в робство. Това е процес, който в последните години пълзеше от циганската махала към българското училище. Беше проблем най-вече на децата сираци, които обезпечават местни чичковци с детински секс. Но процесът не беше овладян - идеята петнадесетгодишна да върти двама двойно по-големи от нея мъже - и тази идея беше включена в конструкта на "новото нормално".

Понеже нашето общество няма памет, ще напомня следното: Реално случаят в Сливен е копие на случая в Трън през 2008-ма година в дома за сираци в град Трън, където тогава с пушка беше убита 15-годишната Лиляна Тодорова, а други две деца бяха ранени. Извършителят беше Асен Илиев, който се самоуби. Между другото, три години по-късно, едно от ранените деца в Трън, Клара, стана жертва на друг педофил в Северозападна България, с когото живееше на... семейни начала.

Приликите в двата случая от 2015-та и 2008-ма година са потресаващи, освен едно - тогава всички нарекоха извършителя на убийството на дете с думата "педофил". Днес отново имаме педофил, но някак незнайно защо се говори за "изясняване на лични отношения"?! Това, което се случва е нелепо. Когато случаят се сравни с подобни в миналото случаи, в него си личи ясно как широката норма на примирение с отвратителни общесвени привички се променя в полза на педофилията, разврата и нежеланието да наречем нещата с истинските им имена.

Защото това, което се случи в Сливен е резултат от скрита детска проституция. В резултат на процес, който влезе в българското училище, в обикновения техникум, по примера на забутания дом за сираци в Търново, известен като публичен дом. Новите обществени и журналистически политики пречат на такива случаи да бъдат показвани и заклеймявани именно, защото става дума за деца.

Под похлупака на цензурата (да не се снимат и показват деца) останаха едни процеси сред младите, които ние само имитираме, че познаваме. Хиляди инициативи, множество психолози, кампании и грешни пари се хвърлят, за да се тълкува и спре процесът на детската проституция - но резултатът категорично е обратен.

В големите градове мъжете могат да наемат съвсем свободно проститутки под 18 години, които са българки от добри семейства. Как да се разкаже за това, като дори снимката на убитата „девойка” е запретена да се показва днес? Проблемите с деца без лица се лепят по лицата на следващите деца. Прекрасната идея да защитим жертвите всъщност защитава престъпниците. И това не е проблемът. Ужасът на тези събития е в бялото лице на убитата. В нейното семейство, за което никой не говори. В идеята, че децата могат да вземат решения сами – по-силният диктат на порока и след абдикацията на нормите.

Бог да прости детето. Пазете се вашето да не е следващото."

Източник: Lentata.com