Новият политически сезон започна едва преди две седмици, а вече текат спешни законодателни инициативи, една от които заключваща се в промените на Гражданско процесуалния кодекс.

Част от предложенията касаят поправки на текстовете, регламентиращи дейността на частните съдебни изпълнители, част от тях касаят и колекторските дружества като различен способ за събиране на вземания.

Каква е целта на измененията, как са мотивирани и обслужат ли интересите на редовите българи, попитахме юридическия експерт в областта на законодателни инициативи, работил дълго време върху съдебната реформа, д-р Марин Киров.

След традиционната лятна пауза, изведнъж наблюдаваме пик на оживление сред парламентаристите – внасят се изменения и допълнения в редица сфери, но обществен дебат по проектозаконите сякаш липса. Как си обяснявате тези процеси и каква резултатност можем да очакваме?

Отдавна твърдя, че у нас има криза в писането на закони – текстове с неясни, а често и с нечисти цели, се внасят, обсъждат и гласуват, без да се съобразяват със становищата на министерствата, на неправителствения сектор, въобще на експертите. В тази връзка, приветствам идеята на председателя на Народното събрание да сформира Съвет по законодателството, защото е крайно време да се спре с работата на парче и с писането на закони за някого. Знам, че на депутатите няма да им хареса някой да им казва, че законите им не струват, но и на мен като избирател не ми харесва, че не струват или че са против интересите на гражданите.

Повод за тези думи е отново дебатът по защита правата на длъжниците и поредните промени в Гражданския процесуален кодекс. В момента изтича срокът за предложения между четенията на приетия преди ваканцията на депутатите проект за промени в ГПК. В знак на добра воля и като намигване към избирателя, тогава бяха приети и четирите внесени проекта, въпреки че в някои от тях има брутални примери не просто за лошо писане на закон, без да се интересуваш от последствията. В тях има примери за брутален популизъм, а според някои и лобизъм.  

Какви са конкретните предложения за промяна на ГПК и кого касаят те?

Лансират се тези за таван на таксите на съдебните изпълнители, а също и за премахване на таксата на съдебния изпълнител при плащане в срока за доброволно изпълнение. Две предложения, които звучат много благовидно, но истината е съвсем грозна – тези промени са в полза на всеки друг, но не и на малкия длъжник. Няма да коментирам коя партия е внесла текстовете, защото те са приети на първо четене от всички партии и отговорността е за всички депутати, които се заиграват с темата.

Още през 2012 г. тогавашният депутат Мая Манолова заклейми подобни предложения като лобистки и каза, че те обслужват банките, монополите и едрите длъжници. И е вярно – когато се въведе таван на таксите на съдебния изпълнител, например при малките дългове, те стават автоматично несъбираеми от съдебен изпълнител и отиват при т.нар. колекторски дружества, които даже не са регламентирани от закона. И ако това не е лобизъм, кое е – да срутиш една система, за да се прелее бизнес в друга. Когато пък се въведе таван  на таксите при големите дългове се изравнява едрия длъжник, който е теглил милиони кредити с обикновения човек, който е имал нужда да покрие ежедневни разходи. Това е нелогично и неправилно и отново за сметка на малкия човек. 

Или пък ако се  каже, че няма да има такса за съдебен изпълнител в срока за доброволно изпълнение. Кой може да плати целия дълг или дори половината от него в 14-дневен срок? Един редови българин с финансови затруднения, който е теглил кредит, защото не е имал възможност да учи или да се лекува, не е могъл да обслужва кредита и се е стигнало до съд и съдебен изпълнител или една корпорация, която разполага с огромен финансов ресурс и нарочно е бавила плащания.

Според вас кои са основните пороци на така предложените реформи на ГПК?

Казвам го директно - Малка група едри длъжници и монополисти ще се облагодетелстват от поредните прибързани промени в ГПК. Има няколко пукнатини в процеса на приемане на въпросните промени:  не трябва да изменяш процесуален закон без сериозен и всеобхватен дебат, без да поканиш дори заинтересованите страни, ако го правиш, значи се притесняваш от нещо.

Не може председателят на Народното събрание да обяви, че ще конституира Съвет по законодателството от именити учени и експерти, който да бъде филтър за подобни лоши и лобистки закони и ти да бързаш да промушиш ГПК, преди да се сформира този съвет.

Не може да се бориш с недобросъвестните частни съдебни изпълнители, заличавайки въобще и обезсмисляйки института на съдебното изпълнение. Странно е да продължаваш да работиш върху текстове, които са отречени мотивирано още преди първо четене от Министерство на финансите, Министерство на правосъдието и експертната общност със становища до Комисия по правни въпроси.

Но все пак трябва да се търси път към една по-висока събираемост на дълговете, нали?

Зная, че има длъжници, които бленуват никога да не си върнат дълговете. Но има и добросъвестни и всички трябва да помним, че длъжникът днес утре може да е кредитор и да му трябва законен способ да си събере дължимото. Затова трябва да спрем да се блазним от подобни идеи като тази да разрушим съдебното изпълнение. Целта е справедлив процес, а не липса на процес.

В последните години промените в Гражданско процесуалния кодекс се асоциират с наболелите проблеми за събиране на дългове от коректорските дружества, ала напоследък дебатът сякаш загуби енергията си. Сегашните текстове променят ли регламента по отношение на колекторите и събирането на дългове към мобилни оператори и други компании, предлагащи услуги?

Борейки се срещу съдебното изпълнение се налива вода в мелницата на колекторския бизнес или пък се дава шанс на някои представители на едрия капитал да не плащат заплати, обезщетения, договорни суми и прочие, само защото знаят, че и да се стигне до съдебно изпълнение, няма да дължат такса.

Всъщност, разглеждайки последните законодателни предложения на омбудсмана няма и следа от нейните обещания за битка с колекторските дружества. Може би сега работи по друга тема.

И както виждате не просто няма закон срещу тях, а има текст който ги обслужва и им дава „хляб“. И след като има текстове, които се представят като спасителни за хората, а обслужват нечии интереси, тогава питам – поредните промени за „пред хората“ ли са или са в полза на една малка група едри длъжници и монополисти? И кои са тези толкова скъпи за нечие сърце длъжници, кои са тези дружества?

И ако визираните от вас текстове влязат в сила? Какво означава това за гражданите и бизнеса, кой ще бъде облагодетелстван?

Ако тези промени бъдат приети, депутатите, а и премиерът трябва да имат доблестта  да кажат на хората: „не водете съдебни дела за малките дългове, няма смисъл, уреждайте си споровете както искате, бъдете търпеливи – ще ви събират парите малко по-силово, има едни колектори с бухалки, чакат зад ъгъла; имал си дълг от 100 лв., продължаваш да дължиш след нашите промени 1100 лв., просто защото премахнахме таксата от 10 лв. за ЧСИ, но останаха всички останали такси – за юрисконсулти, адвокати и прочие.; не можеш да си платиш кредита в срока за доброволно изпълнение, защото си вдовица или си се разболял, спокойно – големият длъжник и едрият капитал могат, на нас това ни беше целта.“

Наред с опасността от приемането на тези текстове, трябва да отбележа, че е притеснителна липсата на дебат по останалите текстове, които значително биха подобрили изпълнителния процес и биха облекчили длъжниците. Тоест, за пореден път се обсъждат шумни и вредни текстове, за сметка на експертните и това наистина означава, че има криза в писането на закони.

Ако промените бъдат приети в този си вид, чертаете мрачни щрихи по отношение на тяхното приложение. Има ли сценарий, в който законодателният хоризонт ще ни сблъска с ефективни решения, изчистващи безспорните проблеми в гражданския процес?  

Има изход от ситуацията, да. Политиците да спрат да използват темата за трупане не рейтинг, защото докато го правят хората ще стават все по-бедни и все по-озлобени. Да спрат да рушат институциите, които са призвани да регулират дадени отношения.  

Надявам се да коригират текстовете и да приемат един закон, който наистина да облекчи длъжниците. Освен за ремонт на действащите правила, да помислят и за регулиране на колекторския бизнес за милиарди левове, който за сега се движи по правилата на улицата.

В противен случай след време, когато политиците са насърчавали безправието толкова дълго, не знам дали ще ги заменят с конкурс, но със сигурност ще има камъни и пръчки.

Марин Киров е доктор на юридическите науки, практикуващ юрист с международен опит и експерт по законодателна политика. Д-р Киров участва като консултант в Петата поправка на Конституцията на Република България и е част от Съвет по съдебна реформа през 2015/16 година. Към момента се е оттеглил от партийната политика, след като напуска ръководен пост, за да се отдаде на експертна и професионална дейност. Основател е на Европейски институт за държавата и правото.