Няма съмнение – Мария Илиева е една от най-талантливите певици в най-новата история на поп музиката ни. Всяка нейна песен показва класа – стремеж музиката и текстът да са в идеален синхрон, да са не просто фон за танц, но и да отправят послание. След една изключително успешна година, в която Мария спечели купища награди, извървя първите стъпки по щастливия път да бъде майка, сега поема към поредното предизвикателство. Певицата тръгва на национално турне, а началото му е не къде да е, а на Античния театър на 9 юли от 20.30 часа. ”Всичко – най-доброто от Мария Илиева”, щастието да бъдеш майка и предизвикателствата от участието в тв шоуто „Като две капки вода” певицата разказва в интервюто си за PlovdivTime.bg.
- Мария, събирате най-доброто от хитовете си във „Всичко”. Разкажете малко за песните, колегите, с които ще изнесете концерта. Ще има ли специални изненади за публиката?
- Турнето ми „Всичко – най-доброто от Мария Илиева” представя едноименния албум с най-големите ми хитове от началото на кариерата ми. Самият албум рисува музикалния път, който извървях през тези години, и ме описва като човек и артист. Такива ще са и концертите от турнето. Ще бъдат наситени с талант, музика и история. Милен Кукошаров направи невероятни нови аранжименти и песните ми звучат ново и разкошно. Поканих на сцената до мен някои от най-стойностните музиканти в България – Георги Янев е (музикален директор и китара), Мартин Ташев (тромпет), Милен Кукошаров (пиано), Васил Вутев (барабани), Евден Димитров (бас китара), Волен Милчев (беквокали и синтезатор), Владислав Мичев (тромбон и синтезатор), Пламен Денчев (синтезатор и беквокали). Подготвяме специална мултимедия и шоу, с целия екип работим с ясната цел да представим на публиката Всичко – най-доброто от Мария Илиева.
- Интересно е защо избрахте турнето ви да стартира от Пловдив? И май в последно време имате видима връзка с града – получихте наградата си от БГ радио за най-добра изпълнителка под тепетата, сега и турнето тръгва оттук…
- Има магия в този град, а и в Античния театър – несъмнено най-красивото подобно място в България. Това, че получих наградата за Най-добра изпълнителка именно в Пловдив ме зарадва много, намирам го за страхотен знак преди старта на концертите.
- Имате ли някакъв специален спомен от срещите си с пловдивската публика и какви са очакванията ви за празника на 9 юли?
- Пловдивската публика винаги успява да ме спечели с топлината и обичта си! И това не е само мое усещане, и с колеги сме коментирали, че пловдивчани са хора с големи сърца. Няма по-голямо щастие за един артист от това публиката да е на крака и да пее с него песните му. Сигурна съм, че и на 9 юли ще бъде точно така.
- С това турне бележите един изключително силен период и в творчески, и в личен план. Кое е по-трудното – да държите високо гарда на музикалната си кариера, или да бъдете всеотдайна майка?
- Всяко само за себе си има своите трудни моменти, но пък колкото по-трудно е, толкова по-сладка е наградата после. Няма по-голямо щастие за една майка от това детето ѝ да ѝ се усмихне и да я прегърне. Мисля, че именно това ме окрилява и ми дава огромни количества енергия – след раждането на сина ми ми се случват най-прекрасните неща в музикален план – издадох албум с най-големите ми хитове, получих наградите Жена на годината (сп. GRAZIA), Жена на десетилетието (woman.bg) и Певица на годината (БГ Радио), а сега стартирам и национално турне! Не обичам да се фиксирам върху трудностите, а да ги преодолявам.
- А как се съчетават майчинството и сцената и има ли моменти, в които – като много други ангажирани жени, изпитвате вина, че не отделяте достатъчно време на детенцето си?
- Всяка работеща майка изпитва подобно чувство. При мен по-скоро то не е вина, защото за щастие мога да погледна обективно над нещата, а през времето, в което не сме заедно, Александър просто ми липсва.
- Порасна ли Мария Илиева, след като стана майка?
- Мога да кажа, че пораснах и помъдрях, приоритетите ми рязко се промениха. Започнах много по-внимателно и успешно да менажирам времето си, за да мога да се справя с всички задачи.
- Преди време участвахте в „Като две капки вода”. Рисково решение, защото артистът загърбва егото и влиза в чужда кожа. Какво бе усещането за вас, имаше ли моменти, в които си мислехте, че няма да се справите? А урокът от това предизвикателство?
- Аз го приех изцяло като предизвикателство, нов начин да преоткрия и докажа себе си. Падаха ми се толкова сложни образи, че буквално денонощно репетирах, най-важно за мен бе да се представя по най-добрия възможен начин. Показах си, че с много труд мога да надскачам границите на възможностите си.
- Толкова години сте на сцената и не изневерихте на стила си да държите както на музиката, така и на текста в песните си. Не сте ли се изкушавали за нещо по-компромисно, по-лесно, за да натрупате бързо рейтинг?
- Много съм щастлива, че за толкова много години не е имало момент, в който да ми се е наложило да направя нещо с цел бързо натрупване на рейтинг. Имам свободата да бъда точно такъв артист, какъвто желая.
- И все пак – кои са компромисите, които ви се е налагало да правите по пътя в музиката?
- Компромисите най-вече са свързани с личния ми живот, свободното ми време, времето за семейство и приятели. В музиката предпочитам вместо да направя компромис с качеството, да дам повече време и нещата да се получат перфектно. Вярвам, че това е правилният подход.
- Човек не е това, което е, без влиянието на неговите родители. Как фактът, че сте отраснала в семейство на музиканти, ви повлия? Помага ли или пречи?
- О, със сигурност ми помага! Аз съм безкрайно щастлива и горда с моята майка Ваня Монева, диригент и основател на хор „Ваня Монева”, който вече 25 години прославя българската музика по света. Тя има толкова необятни музикални познания и макар винаги да съм детето на мама, тя е много обективна в критиките си. Ако на мама ѝ харесва, аз съм спокойна, че всичко е наред! (смее се). Баща ми си отиде преди известно време от този свят. Той също беше възхитителен човек и музикант, от чийто талант се вдъхновявам!
- Аристотел казва: „О, приятели мои! Няма на света приятели!”. Доведе ли популярността до раздели с хора, на които сте държали?
- Разбира се, но това е нормално за всеки човек. Ако се замислим, имаме много малко приятелства, които действително са издържали на времето, пространството и обстоятелствата. Популярността прави цедката за истински хора още по-прецизна