Директорът на Областната дирекция на МВР в Русе, старши комисар Николай Кожухаров, е в тежко състояние, след като бе нападнат и пребит от група младежи. Инцидентът е станал, докато той се е прибирал със съпругата си. Пред жилището няколко младежи извършвали дрифтове с автомобили, което е провокирало полицейския началник да им направи забележка. Последвал е скандал, прераснал в побой.

В резултат на нападението старши комисарят е със счупено ребро и наранен бъбрек. По непотвърдена информация лекарите са успели да спасят органа и не се е стигнало до отстраняване, но състоянието му остава критично.

Посегателството над полицейския началник предизвика множество коментари относно липсата на респект към държавните органи, институциите и техните представители. Серията трагедии, предизвикани от млади хора, без абсолютно никакви задръжки и страх от закона, завършили със смъртта на невинни, поставя въпроса за функционирането на самата държава. 

Провокирана от посегателството срещу представител на институция, частният съдебен изпълнител Мариана Обретенова написа остър коментар във фейсбук профила си. Пловдивчанката рядко остава безучастна и коментира болезнени за обществото теми. 

 Ето и нейните думи: 

Да покажеш мускули на Държавата,новото верую.

Що пък, кво от това, ти на мен ли ще ми кажеш?

Познати фрази от нашето ежедневие.

Еманацията на анархията.

Рапирането пред закона, безстрашието, гледането на много филми, безсмъртието, татуирано на увисналата смелост, простряна на правата черта между две уши, е новият бодибилдинг на една работеща с бета-блокери сива кутия на новите СИЛНИ на улицата.

Толерирането на простащината, нахъсвана от "лидери", отдавна е сложило въжето на ума.

Умният мълчи, щото простият "твори" — такива ги къдри, но го слушат.

И: "ЩО така бе, Миме?"

Ами, щото според МЕНСА само два процента са интелигентните в света, и всеки се мисли, че влиза в тях.

Само че светът, към който се стремим, не вдига сабя срещу институциите.

Държавата, в която си се пръкнал, не ти е длъжна.

Длъжният си ТИ.

Като искаш да си важен — уважавай тези, които бдят над твоята "ВАЖНОСТ".

Знаеш си всички права, ама щом иде реч за задълженията — "Тая държава за нищо не става".

Тази брутална случка е викът на назрелия антоним на демокрацията.

Яко криворазбрана.

Не познавам лицето-институция.

Но съм човекът-институция, изпълнявайки съдебните решения.

Нагледала съм се на много извадени кинжали срещу моята длъжност.

Наслушала съм се на всякакви закани, заплахи — както от длъжници, така и от колеги.

Жалко, но факт...

Не словоблудствам, за да легитимирам "своите" — за институциите иде реч, а протестирам словесно.

Това джуркане на сивата кутия и електричеството в нея ми позволяват да бъда това, което съм.

Не се кланям на кумири, аз съм си кумир в този хаос на течаща мисъл от каналите на криворазбраната свободия.

Онтологията на съществуването ни определено е далеч от философската дисциплина.

В нашата родина всеки е философ, философ та дрънка.

Всички са му виновни — безглутеновият и безполовият активист, Сорос, политическата прослойка, законът, Тръмп, Макрон, брат му, сестра му, майка му, баща му, съседът...

Масов антагонизъм към всичко — та една институция ли ще му се опре? Ще я накажем, защото прави неща, които не са ми удобни — начин на мислене на новите "важни".

Мерим си перките с другите, но нашите са прекалено разперени.

В Чужденеция, да покажеш мускули на институция — директно ти ги свиват.

На всички агитпропчици, на които Държавата им е длъжна и ще си веят байряка като в каменната ера (всъщност тогава е имало ред в племето), да си знаят, че в чужбина ги чакат с "отворени обятия" да се перчат на институциите.

Само че животът показва, че там те рязко заобичват реда, даже съблюдават за него.

Нарочната демонизация на институциите няма да ти налее акъл в главата, нито ще те направи "вървежен".

На такива като теб — може, но временните неща са прахообразни частици.

Мускулният сарказъм срещу Държавата — "противник" в символ на „врага“ — целта е да се създаде емоционална реакция.

Тази "правда" може да я раздаваш на тепиха на чалга-патриотите, но не срещу длъжностни лица, не срещу закона.

Този разяждащ киселинен процес на отричане на законието къса страниците на фундаменталната онтология.

Липсата на съзнание за общото пространство и култура на поведение се дължи на промени в образованието и възпитанието.

План, грешка, безхаберни родители или поколение със сив бъг — "болест", от която няма лечение.

Нито трепанация би помогнала, нито наливане с фуния на мисъл в едно подкорие.

Или да чакаме новата хитова пластична операция: поставяне на сиво вещество с бързо и качествено действие.

Белким помогне....