„Българският етнически модел би могъл да е пример за съседните на България страни и за европейската социалдемокрация”.  Думите на Георги Първанов, годината е 2001, произнася ги пред участниците във форума на Партията на европейските социалисти (ПЕС) в София за сигурността и стабилността в Югоизточна Европа.

Тринадесет години по-късно той едва ли би повторил тези думи. Напоследък политиците все по-рядко повтарят любимата си мантра за „българския етнически модел” , а операциите на ДАНС през последните дни показаха, че може би е време да сложим край на лицемерието и да погледнем проблема в очите. 

А проблемът действително е сериозен . През последните 20 години, докато политици и общественици  се хвалят с прословутата ни толерантност, хиляди български граждани  са приели чужда религия , която ги отдалечава на светлинни години от демокрацията , а може би и от цивилизацията. /Само в Пазарджик те са около 15 хиляди/.

На практика толерантността и приемането на друговерци в България съществуват, но те са  по-скоро  на ниво „съседи”.   Работим с Рейхан,  пием си ракията с комшията Осман,  Ахмед  ни черпи с баклава за байрама, ние пък му носим козунаци на Великден. Но на ниво „общество”  омразата буквално ври и кипи.  Достатъчно е да погледнем форумите  под текстове, касаещи  престъпления извършени от роми,  социални проблеми на етноса,  инциденти с  бежанци. От тях се лее ксенофобия и ненавист.

Няколко поколения вече са възпитани да мразят цигани, турци, араби , че и арменци и евреи. Децата от едно училище в Ковачевица  отказаха да учат с хлапетата на бежанци.  Подобна реакция може да е последствие единствено от  възпитание в духа на най- добрите ксенофобски традиции. 

„Нямам нищо против бежанци и цигани, стига децата им да не учат в едно училище с моите”. Така изглежда на практика в момента „българският етнически модел”.  В същото време обаче хората от тези общности, които всяка година се разрастват, не спират да търсят идентичност.  Колкото неграмотни и необразовани да са, те са наясно че някой непрекъснато ги използва.  Няма последователна държавна политика, нито национална стратегия за приобщаването на тези огромни групи от хора. Израстват цели поколения, които не говорят български.

Дори опитите държавата да задържи децата в училище чрез детски надбавки и помощи вече удрят на камък, защото ромите предпочитат социалните програми на държавите от Европейския съюз. Да не забравяме и ролята на Българската православна църква, която по никакъв начин не търси контакт с тези общности. Много от ромите, които са приели исляма, допреди няколко години са били християни.  В „Столипиново” например има няколко евангелистки църкви, но православен свещеник там не е стъпвал от години.  

Ромските махали от години  са държава в държавата и там действат други закони. Често се случва шофьор , който направи пътно произшествие в такъв квартал , да избяга, за да не бъде линчуван на място. Бърза помощ, инкасатори, чиновници от различни служби се страхуват да влизат в гетата.  Агресията- провокирана или не - е и от двете страни.  Интеграцията остава  само дума в проекти на различни НПО-та.

Акцията на ДАНС е необходима, но закъсняла. Арестът на Ахмед Муса няма да реши проблема. Адвокатът му вече предупреди, че акцията ще го превърне в мъченик. Може би има право. Дори и да не стане така, на неговите последователи ще продължат да проповядват. Почвата е благодатна-  стотици хора, които нямат образование, нямат бъдеще, нямат идея , която да ги обединява. А религията винаги има готови отговори и решения.  

TrafficNews.bg