„Дърворезбарят оставя част от душата си в това, което прави. Дали е стол, скрин или олтар – ти живееш с него през времето, в което го майсториш. И после част от теб остава в него независимо от мястото, където се намира предметът. А с хората, за които е изработен, ставаш близък като с роднини”.

Това споделя пред TrafficNews потомственият дърворезбар Мирослав Вълчев. Майсторът от Трявна е  учил занаята от дядо си и от баща си Стефан Вълчев,  преподавател в Техникума по приложни изкуства в града,  който и Мирослав завършва.

После надгражда образованието си в Националната художествена академия в София.

Но се завръща в родната Трявна, за да използва уменията си в бизнеса. Прави бутикови мебели и иконостаси за църкви и манастири, с които възражда старите традиции на местната школа.

„Флоралните мотиви, които правя, са използвани от нашите предци – майстори дюлгери, които не само са вдигали къщи, но са правели и вътрешното им обзавеждане.  Сред най-известните майстори са тези от Попкойовитановата фамилия. Те са пътували много из Италия и ренесансовите орнаменти, които са видели в катедралите, дворците и домовете на хората, са ги пресъздавали и у нас”, казва Мирослав.

 По думите му, натрупаният опит се предава генетично на наследниците, които са израснали с родовите истории за „усталъка” на прародителите си.

 Напоследък все повече хора търсят уюта и топлината на дървото, за да направят по-комфортен дома си. Тенденцията на пластмасата отминава, на нейно място идва любовта към естественото.

 А ръчно изработените дизайнерски мебели не само остават за цял живот, но и се предават като наследство.  Дори хора,  които си купували ново жилище, не се разделяли с любимите скрин, гардероб или врата от стария си дом.

 „Това, което правя, е за самоосъзнатите хора  - тези, които са постигнали нещо в живота и са разбрали, че не всичко може да се направи само със собствени сили.  Нашият живот е следствие от това какви сме – ако сме по-добри, ако се раздаваме – това се връща към нас и ни носи благоденствие”, казва майсторът от Трявна.

  Той работи само с дъб – благородно дърво, доказало се със своята здравина. Навремето богатите чорбаджии обзавеждали своите домове с него.

 „Дървесината е твърда, трудно се обработва, но продуктът е траен и времето не може да го компрометира”, категоричен е Мирослав.

 Той обяснява, че в процеса на подготовката за работа едно от най-важните неща е „просушаването” на материала. В масовото производство се прави в сушилни , за да стане по-бързо. Но това не е добре, защото после се получават дефекти.

 Но Мирослав Вълчев следва практиката от миналото и се води от поговорката: „Бързата работа – срам за майстора”.

 „Ние нареждаме материала на двора, където той отлежава между 1 и 3 години. Става бавно, но пък гарантираме, че няма да се получат деформации в мебелите и след десетилетия”.  

 Подобно на предците си, Мирослав Вълчев също черпи опит от италианските майстори. „Обичам да ходя в Милано, във Флоренция, в Рим – и винаги съм очарован като че ли съм за първи път”, казва той. Харесва му, че там орнаментиката е много повече преплетена в бита, отколкото у нас. „През XIV- XV век, когато в България сме се занимавали с битовизми, хората са вървели напред. Не можем да прескачаме историческите етапи, трябва да ги преминем и да се научим”, убеден е Вълчев.

 За модерния напоследък стил рустик той казва, че се търси предимно от клиенти от Западна Европа.

„Там са толкова залети от индустрията и модерното, че искат прости неща – усещането, че една мебел е живяла 30-40 години, че има своята история”.  За българина пък било важно да види прецизно изпълнение, специално отношение към детайла.

 Неговият съвет към хората, които обзавеждат своя дом, е да залагат на естествените материали, дори и да разполагат с по-малко средства. Освен, че дават топлина на дома, те ще се изплатят и със своя по-дълъг живот. А както казват англичаните – „евтиното винаги излиза по-скъпо”.