Когато на някой състезател не му върви играта, той трябва да бъде сменен. Основен принцип във всяко състезание, не само спортно. 

На 18.06.2014, в последните секунди на своя живот, правителството на Пламен Орешарски без никакъв обществен дебат по въпроса номинира Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.
В името на общото благо и националния успех, никой не се противопостави на кандидатурата. А следващото правителство, в името на приемствеността подкрепи Бокова в това състезание. 

Ирина Бокова е изключително сериозен човек. Тя има дългогодишна дипломатическа кариера, която включва два мандата начело на ЮНЕСКО. На пръв поглед всички предпоставки да бъде сериозен кандидат в състезанието за най-високия пост в ООН.

НО

Реалностите се оказаха различни. На 5-те проведени досега гласувания Бокова се движеше между 3-то и 6-то място. Безспорен фаворит във всеки един етап беше португалският кандидат Антониу Гутиереш. А Бокова нито един път не успя да постигне резултат, който да даде увереност, че тя може да бъде реален претендент. Всъщност, предвид на лошите ѝ резултати, единствената искрица надежда за успех на българската кандидатура е неписаното правило, че сега следва председателят да е жена от Източна Европа.

Само че резултатите от представянето на Ирина Бокова (последния път 6-то място) убедиха и най-оптимистичните наблюдатели, че българския кандидат е на път да провали предимството си, описано в предното изречение.

И тук се връщаме към това какво трябва да се прави, когато на състезателят не му върви играта и когато е на път да пропилее предимствата на отбора си. Какво ли? Ами да бъде сменен, за да остане шанс за нещо повече от достойна загуба.

Едва ли има безпристрастен наблюдател, който да вярва, че след тези отчайващи резултати Ирина Бокова има някакъв шанс. Горчивата и обидна истина е, че много от кандидатите, които имаха слаби резултати проявиха достойнство и се оттеглиха от надпреварата.

И тъй като следващият генерален секретар (ако си го заслужим), трябва да идва от Източна Европа и да е дама, много от страните от бившия соцлагер посочиха силна кандидатура, която да има реален шанс да оглави ООН 70 години след създаването ѝ.

Кристалина Георгиева е изключително ерудирана и опитна на полето на международните отношения. A към настоящия момент е вицепрезидент на Европейската комисия, отговаряща за един от най-важните въпроси – финансите. Българският еврокомисар е дотолкова силна кандидатура, че се стигна до странната ситуация докато ние настояваме на очевидно губещата Ирина Бокова, премиерът на Германия да лобира за Георгиева.

Е, мъчението свърши. 6-тото място на Бокова на 26 септември убеди всички ни, че България има нужда от кандидат с реален шанс. И България избра. Избра да извърши смяна и да заложи на личност, отдавна доказала се в ЕС.

И ... опитът на страната ни да се измъкне от спиралата на предизвестената загуба раздуха скандал. Много политически лидери, отказващи да осъзнаят че нямаме шанс, извиха глас в полза на кандидат, който само един път успя да се добере до трето място. Кандидат, който така и не успя да да постигне нищо повече от третото място, а през останалото време беше по-назад. Кандидат, който за разлика от другите очевидно губещи, не се осмели да прояви доблест и да се оттегли.

Основен мотив в гюрлутията, която вдигат нейните застъпници от БСП, АБВ и ВМРО е патриотичният. Че националният интерес изисква да стоим зад кандидатурата. И точно тук осъзнаваме, че всъщност ни подвеждат. Че патриотизмът и успехът на българското е красивата лъжа, която хвърлят в очите ни. Примерът за това е ... Кристалина Георгиева.

През 2014 година българската кандидатура имаше реален шанс да стане върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност. Симпатиите бяха поделени между нея и Федерика Могерини. Тогава, при консултациите, БЪЛГАРСКИЯТ представител Сергей Станишев отказа да прояви патриотизма, за който днес лобират политическите му братя в България и застана зад Федерика Могерини. По този начин той се оказа перцето, които попречи на българката да спечели. Тогава никой от партията му или от другите гласовити днес застъпници за патриотизма не повиши глас.

Следователно нямаме съмнение по въпроса, че подкрепата за Ирина Бокова в България няма патриотична основа. Анализирайки геополитическите симпатии на най-гласовитите ѝ поддръжници, стигаме до други изводи ... 

И така и така сме на патриотичната страница от прочита на ситуацията, нека да погледнем Кристалина Георгиева. Освен изключително квалифициран международен деипломат, българската еврокомисарка е наследник на Иван Кършовски, основател на Българското книжовно дружество (БАН), на онзи, на когото Левски с респект и уважение пише „За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все едно да вървим“. 

Ирина Бокова действително е дипломат с международна популярност. Но дали тя спази неписания етичен кодекс на дипломацията?

Всеки дипломат представлява държавата си. И когато държавата спре да разчита на него, дипломатът трябва да се оттегли. Г-жа Бокова не се оттегли. Остава да си отговорим на въпроса, при това положение КОГО представлява. Защото явно не е българското правителство.

Ева Иванова, TrafficNews.bg