Домакиня, бизнесдама, готвач, електротехник - съвременната жена може да бъде всичко, което си пожелае. Днес тя се стреми да участва наравно с мъжете в икономическия, социалния, обществения и политическия живот, без обаче да загърбва основната си роля - на красива, независима, обичаща жена. TrafficNews ще ви представи няколко дами с необичайни професии и интереси, които продължават да разчупват стереотипите за нежния пол. 

Мария Стругарева е медик по призвание и планинар по душа. Родена е в Карлово, но израства в град Тула. Открива призванието си още като дете и завършва медицински колеж в Русия. След като се завръща в България, Мария започва да работи като фелдшер. Постепенно се отдава и на другата си страст - планината. Любимите разходки постепенно се превръщат в нелеки преходи. Днес 48-годишната пловдивчанка има впечатляващ опит във високата планина, включително Алпите и Кавказ.  

От една година насам Мария е планински спасител. Тя е една от двете дами в пловдивския "Отряд на мечтите", където работи заедно с 23-ма представители на силния пол. Пловдивчанката се стреми да се развие успешно в новото си поприще и не крие, че все още има скромен опит като спасител. Но е твърдо решена да се справи с предизвикателството, като приложи натрупаните през годините умения като фелдшер. 

- От колко време сте в Планинската спасителна служба?

- Сравнително отскоро. През 2018 година започнах курса, през който трябваше да премина, и от две години съм планински спасител. Нямам много опит в спасяването в планината - тепърва ми предстои да трупам знания и опит в тази област, с помощта на колегите ми. Но имам огромно желание да се занимавам с това. Още повече, че от 20 години съм в планината и имам доста добър опит, включително и във високата планина. Напоследък избирам по-сложни маршрути. Реших, че искам да съчетавам приятното с полезното.

Предстои да се развивам и като планински спасител. Това е свързано и с моята основна професия – вече 20 години работя в Спешна помощ, като фелдшер. 

- Как се зароди тази любов към планината?

- Аз също съм си задавала този въпрос много пъти. Като дете не се занимавала с планинарство. Играех балет, свирих на пиано - нищо общо с планината. Моят баща, който е починал отдавна, е бил алпинист и катерач. Предполагам, че нося неговия ген. Също така, нуждата да изпитвам адреналин, силни усещания, любовта ми към природата, желанието да изградя лични качества, като преодолявам трудности – може би всичко това ме е тласнало към планината. Колкото повече преживявам в нея, толкова повече ми харесва.

Никой не ме е хванал за ръчичка и не ме е завел там. Започна с пребиваване в хижа, като след това се запознах с по-опитни планинари. Постепенно кръгът ми от познати се разшири, съответно започнах по-често да ходя там. Благодарение на приятелите ми осъществих и някои по-сложни и интересни маршрути, като върхове в Кавказ, Алпите, Черна гора. В България ходя основно в Пирин и Рила, където правим по-технични маршрути.

- Кой е най-интересният маршрут, който сте преминала? Вие самата изпадала ли сте в опасна ситуация в планината?

- Не бих казала, че съм изпадала в животозастрашаваща ситуация, но съм имала моменти, в които съм се сблъсквала с лоши метеорологични условия. Когато има опасност от измръзване, трябва човек да се движи бързо, адекватно, да не поема рискове от желание да изкачи върха на всяка цена. Може би най-много се притесних притеснило, когато попаднах в ледена цепнатина и пропаднах. Свлякох се до гърдите в нея. Естествено, бях в свръзка, извадиха ме от там, но за мен бе доста притеснително, защото трудно си изкарах крака, за да мога да се тласна и по този начин да се измъкна. Може би това е най-голямата опасност, с която съм се сблъсквала във високата планина.

Но човек трябва да има воля, да бъде психически устойчив, да не се предава, защото понякога има дълги преходи в лоши метеорологични условия. Трябва да се съобразяваш с групата - има и хора, които вървят по-трудно, понякога има здравословни проблеми. Трябва да се работи в екип. Това също е вид трудност - да пречупиш себе си, за да помогнеш на другите, а не задължително да продължиш.

Спомням си още един случай, когато бях с човек, който по-късно загина в планината. Аз се подхлъзнах и полетях надолу – котвата ми се бе напълнила със сняг. Тогава доста се уплаших, но партньорът ми се спусна и ме задържа. С това предотврати по-сериозни травми.

- Имало ли е момент, в който сте се прибирала наплашена и сте си казвала „Стига толкова с това хоби. Ще се занимавам с нещо друго”?

- Може би тогава, когато се подхлъзнах. Казах си: Само да оцелея тук, няма да стъпвам повече на такива места, ще си стоя в ниската част. Но в момента, в който спрях и се почувствах здрава, тези мои мисли веднага се изпариха. Всъщност, планината не ме плаши, а ме зарежда. Тя не е хоби, а начин на живот – така я усещам.

- По професия сте фелдшер. Това ли бе мечтата ви?

- Винаги съм мечтала да се занимавам с медицина. Когато бях малка, обичах да играя с куклите си на лекар. Винаги съм искала да стана медик, много обичах да бъда в помощ на някого, милосърдието и състраданието са ми присъщи още от най-ранна възраст. Сега работя почти същото, за което съм мечтала.

- Как гледат на Вас колегите от ПСС? Когато решихте да се заминавате с това, намерихте ли подкрепа от страна на близките си? Случи ли се да чуете: Тази работа не е за жени, занимавай се с нещо друго?

- Близките ми отначало не проявяваха много разбиране. Страхуваха се да не ми се случи нещо, все пак е трудна професия. Аз не се състезавам за равенство с мъжете – няма нужда от това. Моят принос като жена е да бъда себе си, да се справям добре с възложените ми задачи, да работя добре в екип. Това всъщност е трудна задача – да докажеш на мъжете, че можеш не по-малко от тях и че жената има своя принос в един мъжки колектив. С времето обаче близките се примириха, проявиха разбиране, защото видяха, че желанието е по-силно. Все още се боря с тези предизвикателства. Не е лесно, но пък съм оптимист. Надявам се да се сработим добре.

- Според наблюденията Ви до момента, какви са най-честите грешки, допускани от хората в планината?

- Подценяване на метеорологичната обстановка, на възможностите, на маршрута. Понякога се струва на планинаря с по-малък опит, че маршрутът ще бъде преодолян, но не е проучен достатъчно добре. При промяна на времето или умора на някого от туристите, се получават ситуации, от които трудно човек може да излезе, ако няма опит. Екипировката също е много важна, както и здравословното състояние, физическата подготовка. Понякога има непредвидени обстоятелства, като внезапно влошаване на времето. Но най-често хората надценяват собствените си възможности. 

- Къде се виждате след 5 години?

- Искам да правя абсолютно същото, но да го правя по-добре. Да бъда здрава, да продължавам да съм активна. Имам и лични мечти, свързани с планината. Освен на местата, на които съм била, бих искала да отида във Фанските планини. Те се намират в района на Таджикистан. Изключително диви и красиви планини. Поставила съм си за цел да направя това в близкото бъдеще.

Искам и да натрупам повече опит и знания в планинското спасяване, да дам своя принос към колегите и да стана един добър спасител. Това, към което се стремя, е да правя същото, но да го правя по-добре.

- Само преди няколко дни бе Международният ден на жената. Какво послание бихте отправили към всички дами?

- Да не падат духом, да бъдат силни, да бъдат борбени, но да си остават женствени, нежни. Защото мъжът има своята роля в обществото, а жената е нежно създание, което трябва да го краси.

Бих искала да поздравя и две момичета от ПСС, на чиято подкрепа дължа много - Петя от отряда в Ловеч и Мартина от Банско. Те са млади и много амбициозни дами, с голямо бъдеще пред себе си. Благодаря им, че ги има и нека останат все така силни и женствени!