Ботев е на крилете на еуфорията, след като спечели втори трофей в рамките на една година – Суперкупата на България. По време на финала с Лудогорец в Бургас феновете на жълто-черните отново създадоха страхотна атмосфера, макар че бяха по-малко от обикновено. Те не пропуснаха да багодарят на треньорския щаб в лицето на Николай Киров и Иван Кочев, както и на футболистите. В същото време издигнаха дежурния си плакат за най-голямата им болка – недостроения стадион „Христо Ботев“.

Откакто бе спрян строежа, постоянно слушаме как Колежа е цел номер 1 на клуба. В същото време обаче той продължава да стои непокътнат от времето на КТБ и Цветан Василев – вече три години. По този въпрос малко по-различно мнение от общоприетото, специално за TrafficNews.bg изказа Любомир Костов – бивш член на УС на Сдружение Ботев, председател на сдружението „Пловдив – най-старият жив град в Европа“. Според него отборът е не по-малко важен от стадиона, а за бъдещето на Колежа трябва да се изработи единна стратегия.

Любомир Костов напусна управата в началото на миналата година, тъй като не приемаше нагласата към Сдружението от страна на собственици и мениджъри на Клуба в различни периоди. Още след оттеглянето на Цветан Василев, той открито изрази несъгласието си с начина, по който се менажираше клуба. Спред него безразборно похарчените около 8 милиона лева през управлението на Иван Джиджев и Тервел Златев биха могли да бъдат по-разумно разходвани, а част от тях и вложени в изграждането на Колежа.

Да, безспорно стадионът е много важен, казва Любо Костов пред TrafficNews.bg. Но ако загубиш един отбор като стойност и емблема на Пловдив, каква е ползата от този стадион, като не може да се напълни. Примери – колкото искате. В Сливен има ли стадион? Има. В Бургас има ли стадион? Има. Но къде са отборите? Тогава кое е по-важното – да има отбор или да има стадион? Колко човека ходеха на международните мачове на Литекс, който имаше и отбор и стадион? Трябва да спрем отлива на публиката, а за тази цел ни е необходим и отбор. Стадионът безусловно е много важен, но двете неща трябва да вървят ръка за ръка - да има баланс, допълва той.

В момента обаче имам усещането, че не се работи в една посока от всички за изграждането на Колежа. Налице са няколко виждания и няколко сериозни групи, застанали зад различните варианти. Това не е добре, смята бившият член на УС на сдружението. Трябва да се измисли една обща стратегия, която да бъде приета и от публиката, и от инвеститорите, и от властимащите. В противен случай ще си продължим само с приказките. Вече чувам за 4-5 различни варианта за изграждането на съоръжението. Постоянно се говори как до няколко месеца ремонтът ще стартира, а на практика няма нищо такова. Сигурен съм, че има хора, които гледат личния си интерес, свързан със стадиона. Има и такива, които гледат обществения интерес, но той е имагинерен, необлечен в реалност. Тази диспропорция неминуемо ще предизвика по-нататъшното рушене на Колежа, смята Костов.

Има и много трезвомислещи. Всички искаме строежът да бъде завършен. Не е необходимо на всеки мач шефовете да виждат плакати от отсрещната страна, допълва той. Според него концесионният договор с Общината може да бъде развален. Той представлява желанието на двете страни, облечено в юридическа писмена форма и е гласуван от Общинския съвет. Ако съветниците искат - могат да променят част или всичко в него, смята председателят на Сдружението „Пловдив – най-старият жив град в Европа“. Затова, когато говорех за стратегия, тя трябва да бъде приета от всички страни и всички обединени трябва да тръгнем да я изпълняваме стъпка по стъпка.Върл противник съм на всякакъв вид прехвърляне на собственост на земя. Познаваме се с Цветан Василев и се уважаваме, но аз бях твърдо против да му се продава земята под стадиона. Сега като има концесионен договор и не се плаща по него, кой има полза от тази работа? Смятам, че развалянето на този договор е един от вариантите за Колежа. Но нека ясно се декларира кой какво иска и да се върви в една посока – феновете и инвеститорите. Именно публиката държи този отбор вече 105 години. Ако не беше тя – при тези катаклизми Ботев нямаше да го има на картата, категоричен е Костов.

Според него спечелването на Купата на 24 май е дар от Господ, тъй като никой, освен феновете и отбора, не е вярвал, че това може да се случи. В клуба дълго време нямаше професионално ниво на управление, не бих казал, че и сега нещата в това отношение са перфектни. Някои хора работят много и дават всичко от себе си – всички ги знаем: президентът Ангел Палийски с неговото дръзновение и тичане, финансовия директор Иван Йотков, без който нещата трудно се получават откъм документация и от административна гледна точка. Не може с трима човека да се управлява едно голямо предприятие като футболен клуб, казва Костов.

Той е на мнение, че за подема на клуба са допринесли и някои ситуации, които се дължат просто на късмета. Германците не си прибраха Тошко Неделев, той върна формата си в Ботев и дори успя да надгради. Омар Косоко бе отписан от футбола, а се възроди в Ботев. Можеше да се възроди, можеше и да не се възроди. Явно му хареса колектива, отпуши се. Взеха се сполучливи нови попълнения, отхвърлени от други отбори, като най-сериозните примери в това отношение са защитниците Виктор Генев, Цветомир Панов, след това и другите. Те паснаха на тима, но тук е ролята и на треньора. Наложи се модерна схема на игра, която се харесва на публиката, въпросът е момчетата да издържат и да я прилагат през целия сезон.

Старши треньорът Николай Киров е умно и интилегентно момче и едва ли би се засегнал ако някой му каже, че има още да учи в занаята. Неговият принос е налице. Това пак е случайност – след катаклизмите той се оказа пожарен вариант, не се изискваше нищо непостижимо от него, даде му се картбланш, имаше необходимото спокойствие, защото тогава тръгнахме не от нула, а от минус, смята Любомир Костов.

Той отчита и огромната роля на публиката за достигането до третия кръг на Лига Европа, тъй като Левски и ЦСКА нямат толкова хора на мачовете си, колкото Ботев събира на срещите си в Бургас и София. А отпадането от Маритимо се дължи на доста фактори. Според него Косоко се е пазил в последните срещи, но това е обяснимо, тъй като в ОАЕ го чакаха 40 000 долара месечна заплата. Друг фактор е лошото съдийство в ущърб на Ботев - и в Мадейра, и на мача с ЦСКА преди реванша с португалците, на който не само Виана, но и доста от останалите бяха здраво наритани от червените. Не сме богат отбор и още нямаме дълга скамейка. Паднаха ни се тежки дестинации – некомуникативните Албания и Мадейра , влажния и горещ Израел. Маритимо е изключително организиран отбор в защита, а това на нас ни е слабост. Така загубихме и от Пирин в първия кръг. За малко повече от месец Ботев има изиграни 10 мача, от които 6 международни, с пропътувани хиляди километри и т.н, казва още Любомир Костов.

За много хора след отпадането от Маритимо „приказката свърши”, но вчера със спечелването на Суперкупата най-старият клуб - любимият ни Ботев, доказа, че тя продължава, завършва общественикът.

На снимката: Три поколения ботевисти - Любо Костов със сина си и внука си, които също се казват Любомир, с Купата на България, спечелена от жълто-черните