Не четете, ако сте под 40, безсмислено е.

Събирам снимки.
Преди 25 години снимките бяха различни и ужасно по-малко. Хората се снимаха на работното си място. Отдолу пишеше какви постижения имат. Някакви победи, съмнителни, но чаровни. Повечето снимки бяха като двулевката -  бране на грозде, а гроздоберачката не навява мисли за секс. Никакви. Само за реколта навява мисли.
Сега е обратното - грозде никой не снима как се бере, но всички гроздоберачки са голи. В известен смисъл намекът за реколта е запазен.

Старите хора имат снимки как правят път или язовир. Децата се снимаха до приятелчето си или с агънца на село. Като документи тези снимки са разкош, като идеология са идиотски. Хората се снимаха само като се женят. А на погребения не се снимаха.

Нямаше снимки на маса. На никой не му хрумваше да си снима пилето с ориза, дроб сармата и швепса - тия неща бяха красиви и вкусни, но лентата беше скъпа. Имаше хубави неща на масата през 70-те и 80-те. Защо обаче по това време на никой не му е хрумнало да си снима салатата?! Миналият век имаше хубави салати. Снимаха се пред ТКЗС-то. В завод. По бригади. Сякаш снимката и фотоапаратът бяха вързани към някакви общи дела. Трудови снимки.

Духна индивидуалният вятър - сега снимките отидоха в другия ъгъл. Салата до салата човече, пържена риба и ребърца, крем брюле и клечки в супата мисо. Това не са документи на историята, а символи на завистта. Вижте - ние ядем. Вие ядете ли?! Сигурно. Обаче ние ядем скъпи и непознати неща. Пукнете се от яд.

Всяка малка мома по бански се снима до Бърж Ал Араб. Никой не казва кой е фотографът. А това е проституция в кадър. Ако не е - помолете някой минаващ арабин да ви снима пред Бърж Ал Араб с чичкото, който ви заведе там. Разбирам, това е трудова снимка, момичето се е потрудило доста да я заведат в Дубай. Както едно време - водеха многомашиннички в Москва. Дубай е новата Москва.

Снимат се голи в огледлото. Снимат се до цветя. После - в Дубай.

Това го имаше и преди. Този жанр - снимането до цъфнали храстчета се запази. Обаче не се запази жанрът на детските снимки, където детето е яхнало препарирана мечка. Исторически основният фото жанр у нас е:
1. Храстче
2. Човече, снимано отдалече. Като топлийка.
3. Изгубен втори план. Отзад няма нищо или има стена.

Снимка от чужбина! Чисто нов жанр. Преди 25 години нямаше чужбина. Снимки до яхти. Вижте каква яхта ще имам след време. Луксът е декор на хората, които обикновено вечерят с лук.

Манджи днес се снимат най-много - за да ни се покаже сякаш, че преди сме яли от копанята на прасето. А сега е изискано. И маси - айде да се чукнем - айде снимка. Отрупана маса - исторически момент.

Ако има велик фотограф у нас трябва да се направи поредица снимки.
1. Салата.
2. Маса със салата
3. Мъж и жена ядат усмихнато салата
4. Мъж и жена правят секс. Донякъде е и заради салатата.
5. Мъж и жена в тоалетната, заедно или поотделно отделят салатата.
6. Салатата в канализацията

Тази поредица е цял албум, може да се нарече по японски тертип – „Мушниго - пътят на салатата”. Или, ако обичате научните думи – „Салатени амплитуди”.

Снимките ни и преди, и сега са идиотски. Не разказват нищо. Преди бяха в оная крайност колко много се трудим, а ние не се трудихме много. Сега са в другата крайност - вижте колко много се забавляваме. А ние рядко се забавляваме много. 

Голите ни снимки пред хотели са най- зловещи откъм лъжа. С тях момичетата твърдят колко са щастливи и обичани. Но истината е друга. Тези снимки казват - аз спах с чичо Прас, а той ме заведе в Дубай, скъпа съм, но съм възможна. Същите снимки, със същия чичо Прас зад кадъра почват да се появяват и с момчета. Скъп съм, но съм възможен да ме заведеш в Дубай, чичо Прас!
Като се замислиш тези снимки разказват история, но чичото го няма.

И преди бяхме идиоти на снимките, сега сме други идиоти. Както преди беше забранено почти и неморално да се снимаш гол пред огледалото, сега е забранено и неморално да се снимаш на трактор на нивата. Освен, ако не намериш някъде ръждясал трактор и не се качиш с токчета и анцуг върху него.
Ето кое се запази за последните 40 години в снимките! Анцугът!

Но забравете за анцуга, той стана политическа тема. Ако махнем анцуга - голяма амплитуда има в снимките ни. Епохите лъжат и снимките на епохите  лъжат. Прогрес има, безспорно. Истината я няма.

Но пък кой си е поръчвал истина? Поръчахме само салата и от ония божествено вкусни ребърца.

Автор: Мартин Карбовски, lentata.com