Наздраве! Ръцете горе, но моля ви – без снимки и лайфове.  Часът е 4 сутринта на 9 март , а мястото на действие един от пиано баровете в Пловдив. Диджеят на всеки 5 минути предупреждава развеселените дами, които са изпълнили клуба далеч над разрешените от здравните власти 50%.  На този фон министърът на здравеопазването говори за ново затягане на мерките, с началниците на областните здравни инспекции вече се коментират ограничения на база броя на заболелите в най-засегнатите  региони. Обсъждат се както носенето на маски на по-открито, така и въвеждането на по-ранен вечерен час за нощните заведения, извеждането на учениците в електронна среда, в ограничаване достъпа до моловете, фитнесите. 

Цифрите на заразени, настанени в болнични заведения и починали растат с всеки изминал ден.

От ресторантьорският бранш опитват да изпреварят евентуален нов локдаун, като настояват за правила, а не за забрани.

„Данните за развитието на пандемията през последните дни са поредното доказателство, че не заведенията са виновни за увеличаващите се случаи на Covid-19, защото затворени или работещи само от седмица, ние няма как да носим тази вина и отговорност. Противопоставяме се остро на всякакви идеи, прокрадващи се сред членовете на НОЩ, РЗИ, министъра на здравеопазването и всякакви знайни и незнайни математици и вирусолози. Ново затваряне, отлагане на откриването на нощните клубове на 01.04.2021 г., въвеждането на забрани на локален принцип, намаляване на работното време или каквито и да е други безумни идеи и рестрикции, това се казва в позиция на Българската асоциация на заведенията и Сдружение на заведенията в България. В нея се посочва, че е неприемливо "каквото и да е затягане на мерки, свързано със заведенията".

"Нямаме нужда от забрани, а от правила! Измислете ги! Защото забраните в световен и европейски мащаб не работят!", се казва още в позицията. От организацията на заведенията настояват за незабавно изплащане на обещаните 20% от оборота за месеците, в които са били затворени.

На противоположна позиция са лекарите от Спешна помощ, които настояват за затягане на мерките, тъй като според тях броят на заразените се увеличава, а предпазните мерки масово се пренебрегват. В болниците ситуацията е динамична и данните за заетите легла бързо се променят, затова отново се налага линейките да обикалят болници. Според спешните медици първо трябва да се въведат ограничения там, където е най-лесно да се заразим - ресторантите, фитнесите, моловете.

Мерките на парче обаче едва ли ще помогнат. Статистиката показва, че пиковете при заразените идват след връщането на учениците в класните стаи.  Ограниченията по региони едва ли ще дадат ефект, особено през лятото, когато хиляди българи отидат на Черноморието. Всъщност „миграцията“ вероятно  ще започне още през април при първото повишение на температурите, а при огромният отлив на чужди туристи, браншът ще разчита на максимално дълъг сезон и българи. Така че, ситуации като в пловдивския пиано бар, ще се повтарят всяка вечер на десетките клубове по морето. И тъй като средният престой на летуващите варира от две нощувки за уикенда до седмица, хората които се заразят в курортите , ще влязат в статистиките на градовете и областите, в които живеят. Съответно ограничителните мерки ще засегнат търговските обекти в съответните райони, но не и тези в курортите, тъй като „сезонът трябва да бъде спасен“. Т.е Черноморието ще се превърне в един местен Занзибар, където заразени уж няма /там просто масово умират от пневмония/ , а пристигащите от там, си идват с тен и поредния африкански щам.

Всички вече са безкрайно изморени – лекари, работодатели, служители, учители, ученици, администрация. Напрежението в обществото расте обратно пропорционално на ограничителните мерки. Икономическите показатели се влошават, а малцина са доволни от компенсациите, които държавата разпределя. Рязко намаляват доходите, особено при малките предприятия, хората на изкуството, свободните професии. Има много хора които не  знаят дали ще могат да си платят наема, сметките за ток, кредитите. В  момента по-голямата част на населението не страда от коронавируса, а от предпазните мерки срещу срещу нея.

Ковид кризата и отговорът ни към нея ще имат и сериозни социални и психологически последици. Изолацията, социалното дистанциране и екстремните промени в ежедневието са трудни и ще бъдат последвани от  епидемия от клинични депресии и тревожни разстройства, категорични са психолози. В изследване, проведено от СУ „Св. Климент Охридски”, става ясно, че децата, юношите и младите са най-потърпевши, в психичен план, от пандемията и наложената социална изолация.

Ситуацията продължава да се приема по двата абсолютно противоположни начина - от  крайно отричане (хора, които вярват, че това не ги засяга или не би ги засегнала) до  силен страх, който парализира цялото ежедневие. И това е причината да виждаме едновременно пълни барове и пълни ковид -отделения.

Има ли решение този Параграф 22? Със сигурност поне няколко. Но нито едно от тях няма да ни хареса. Точно заради поляризацията в начина на приемане на случващото се. Израелският модел за задължителна ваксинация и ваксинационни паспорти е „ограничение на демократичните ни права“, а отмяната на ограниченията – геноцид и саботаж на здравната система.

Държавите с дисциплинирано население и тотален локаут не постигнаха кой знае какъв успех в ограничаването на вируса. Спасението са ваксините, евентуално лекарство и груповият имунитет.

Колко време обаче ще отнеме всичко? Оптимистичните прогнози /според доц. Кунчев/ са през лятото ситуацията да се успокои, песимистичните са за 2022 година. Всъщност май място за оптимизъм няма.