Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
Това гласят знаменитите редове на Никола Вапцаров от юли месец 1942 година. Само след две години в борбата пада Лиляна Димитрова. Блага е човек, който се е борил с кауза, с убеждения и е горяла в идеология, която често бива осквернена от нейното нескопосано и уталитаристично изпълнение. Тя се самоубива едва на 25 години в центъра на Пловдив - обсадена, в безизходица, избираща смъртта пред мъчения и предателство.
Ако днес минете през района, в който са се разиграли баталните действия през 44-та година, най-вероятно никога няма да разберете за кръвта, ляла се там. Обругано и забравено от Бога - така изглежда лобното място на Лиляна Димитрова в центъра на Пловдив днес.
След многократни вандалски прояви, барелефът с мемориалната плоча на Блага липса. Спомен за изтръгнатия ѝ лик е само правоъгълно каре, различаващо се по цвят от мазилката на блока, където бе окачен мемориалът.
До дупката в стената и в българската историческа памет се стигна след масирана атака по паметници в навечерието на Деня на жертвите на комунизма в началото на февруари тази година. Тогава плочата беше поругана и хвърлена на земята, съдба застигнала редица паметници на личности, свързани със социализма. Разруха, дори без червеи... и така вече близо година.
Мемориалът, посочващ лобното място на Блага, е попадал многократно под ударите на спрейове, под ударите на ръце, крака и предмети - заради историческа нетолерантност, изразена в чудовищна, хаотична и разрушителна мъст.
Тези действия се предприемат от хора, които вероятно не предполагат, че лобното място на Лиляна Димитрова е паметник на културата от национално значение. Историческа памет, която трием и унищожаваме, ние затриваме историята по земите ни, така че да завещаем на бъдещите поколения - амнезия - трайна и безвъзвратна. Според експерти плочата не е защитена, тъй като в списъците на културните паметници е посочено само "лобното място", а не "мемориалната плоча", но как се защитава и отбелязва последен пристан на човешки живот в неговия координатно-географски план остава в сферата на догадките.
А ако минавате през ул. "Марин Дринов" в Пловдив, знайте че Блага остава завинаги там, макар и да я няма.
Наш репортер се свърза с пресцентъра на БСП - Пловдив, от където заявиха, че вече са се заели с поръчка на нова плоча с барелеф по образец на старата и се надяват до края на месеца да бъде поставена.
Ще реши ли това проблема обаче? Дали утре няма да осъмнем в амнезия, в липса, поръсена от мраморните късчета на ерозиралите ни нравствени устои?
Съдейки от десетките вандалски прояви - най-вероятно участта на мемориала ще бъде същата. Какво тук значи някаква си личност?!
Позицията е по повод паметника на Димитрова, но обхваща и касае ВСИЧКИ паметници на културата в генерален план, отнася се до историческите, архитектурните, природни, художествени, материални и нематериални - за ВСИЧКИ културни ценности на България.
Тленните останки на Лиляна Димитрова се съхраняват в криптата на Братската могила в Пловдив в метален саркофаг към монумента, заедно с тези на стотици загинали във войните след Освобождението, до наши дни.
Предишни набези:
Последен погром:
Днес:
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри