Мисля коренно да променя живота си. Искам да не ме забелязват, да не се набивам на очи. Имам основателна причина за това.

Това казва  Ангел Личканов през 2014 година в интервю за TrafficNews. Ден по-рано е излязъл от затвора , където излежава най- голяма присъда, която някога български съд е давал заради ударен шамар – 2,4 години реално. Тогава Личкана е на 45 години , а присъдата му не случайно е толкова голяма – зад гърба си той вече е натрупал дебело криминално досие.

Родом от Първомайско, в края на 80-те години той пристига в Пловдив. 90-те години го заварват с натрупан  криминален опит, безрасъдна смелост и пълно игнориране на законите.  В годините след началото на Прехода често може да бъде забелязан в компанията на пловдивчанката Диана Богданова , която по онова време е близка с доста по-възрастния италиански бизнесмен Лино Тонан.  Пред 1994 година е отвлечен италианеца Алдо Ламарадо.  Той е пребит  и ограбен от 4 ма души, като един от заподозрените е Личканов.

След това започва да работи за  ВИС-2, не крие връзките си с братята Георги и Васил Илиеви.  Според запознати по онова време те му възлагат контрола на търговията с дрога в Пловдив, тъй като предшественикът му е решил да се оттегли. В онези години Личкана е редовен гост на нощните клубове, като се движи с около 20 души охрана.  Или поне той ги третира като такива. Сблъсъците му по заведенията са нарицателни. Част от редовната клиентела се страхува от него, а други гледат на него с голяма доза пренебрежение.

Всичко продължава до 2003 година, когато срещу Личканов е повдигнато обвинение, че е изнудвал асеновградския бизнесмен Васил Пиронков за 25 000 долара.

На 23 март 2003  Личканов  посетил офиса на Пиронков и му съобщил, че има поръчка за неговото убийство, за която са платени 25 хиляди щатски долара. Обяснил му, че убийството може да не бъде извършено, ако самият Пиронков му даде 200 хиляди щатски долара. Заплашеният мъж казал, че не може да събере толкова пари. Тогава Личканов му дал срок до края на седмицата да даде 25 хиляди щатски долара в кеш, а за останалите пари – да прехвърли собствеността на два автобуса на фирмата, които се равнявали по стойност на исканата сума. На раздяла го предупредил, че ако не даде парите не само на него, но и на децата и семейството му може да се случи нещо.

Пиронков обаче се оплакал в полицията и полицията тръгва по следите му.  Близо година Личкана се укрива /според запознати е живеел при любовницата си  в ЖР „ Тракия” не без знанието на полицията/. Междувременно става ясно, че е отправил смъртносни заплахи към окръжния съдия Галя Георгиева, която повече от 7 месеца се е движела с охрана от отдел „Издирване”.  До залавянето му, под охрана е и самия Пиронков. През лятото на 2004 година тогавашният директор на пловдивската полиция спира отпуските на  всички началници и поставя ултиматум Личкана да бъде заловен. Въпреки това още няколко месеца той продължава на оглавява Топ 10 на най- издирваните престъпници в града. В крайна сметка при спец акция, в която се включват и софийски ченгета , Личкана е задържан в апартамент в ЖР „Тракия”.  

По същото време срещу Личканов се водят още три дела за изнудване, но те така и не стигат до съда.

През 2007 година ВКС постановява окончателната присъда и Личканов влиза за 8 години в затвора. До последно обаче той твърди, че е невинен и заявява, че е обвиненията срещу него са нагласени. В интервю през 2010 година насочва обвиненията към бившият вече главен секретар на МВР Валентин Петров.  Твърди, че е повикан от самия Пиронков , който го помолил за съдействие, тъй като дължал голяма сума пари на Косьо Самоковеца. Личкана осигурил охрана на Пиронков  и гарантирал  пред Самоковеца, че транспортният бос ще му се издължи.  

Няколко години по-късно Дон Личи /както го наричат някои/  отново влиза в затвора. Този път заради прославутия шамар, който удря на жена в коктейл – бар „Авеню”.  Следващият му сблъсък със закона е, когато блъска с колата си момче на бул. „Цар Борис Трети Освободител”. Той издъхва няколко дни по-късно в болницата. В края на разследването обаче прокуратурата свали обвиненията от него, тъй като се установи , че Личканов е карал със скорост под разрешената. Неговата версия бе , че детето е скочило пред колата и е било от група за изнудване на шофьори.

Въпреки клетвите и обещанията за промяна, които Личкана даваше публично и в интервюта, през 2020 година той бе заловен да пренася чувал с марихуана през границата ни с Турция.  След няколко месеца обвиняемият излезе под гаранция , а делото закрета. До 28 юни 2023 година, когато той за пореден път бе арестуван , след като срещу него постъпили жалба от шофьорка, която бил ударил след спречкване на пътя и водач на автобус, чието стъкло счупил след скандал.

И двете инстанции на съда потвърдиха мярката му за неотклонение, а в съдебна зала Личкана заяви, че „не се гледа деянието, а се гледа само името му. „Айде, слагайте ми белезниците, ако трябва ще се боря, за да докажа, че не е истина” заяви Личкана пред Окръжен съд. Но такава възможност той няма да има . На 20 юли ъндърграунд героя се присъедини към приятелите си от 90 – Жоро Илиев, Италианеца, Цеко, Тольо, Дияна Богданова, които така и нямаха шанса да остареят.

История с неочакван  край

Смъртта на Личканов предизвика буря в няколко институции. Той издъхна в четвъртък следобед в килията си в ареста, часове след като е бил прегледан от кардиолог в болница „Свети Иван Рилски”.  Той отива на преглед с разрешение на наблюдаващия прокурор. Молбата на обвиняемия за медицинска консултация е удовлетворена изцяло – той отива в конкретна болница , при лекуващия си лекар , в поискан от него ден и час.  В 11 часа той влиза на преглед в кардиологично отделение. От там нататък се появяват няколко въпросителни. Личканов излиза от болницата с диагноза, че трябва спешно да бъде хоспитализиран. Въпреки че, той е в болница и то точно в кардиология, той не е оставен там, а е върнат в ареста. Адвокатът му Стоян Донков изпраща документите с лекарската препоръка на имейла на наблюдаващия прокурор, който обаче по същото време е в заседание. Когато прокурорът излиза от съда, обвиняемият вече е мъртъв. Според Закона за изпълнение на наказанията , в спешни случаи  при отсъствие на наблюдаващ прокурор, началникът на ареста с разрешение на директора на ГДИН, също може да разреши хоспитализация.

Районна прокуратура образува досъдебно производство за причинена смърт по непредпазливост срещу неизвестен извършител. Ще бъдат разпитани всички, които имат отношение към казуса. Назначена е и аутопсия. Междувременно адвокатът на Личканов заяви, че ще съди прокуратурата и ГДИН за бездействие, тъй като със забавянето си  те са причинили смъртта на Личканов.