Какво се случи всъщност и кому беше нужна цялата истерия около новото квадратче в изборната бюлетина? Какво трябва да знаем за статута на въпросната опция за „протестен вот“ и какво подсказва логиката на промените в Изборния кодекс, извършени от законодателната власт в 12 без 10?

Обзор на проблема с квадратчето „Не подкрепям никого“ е излишен, тъй като медиите красноречиво се изказаха за проблематичността на опцията, която бе въведена в следствие на въвеждането на задължително гласуване. Посланията, които бяха скрити в отразяването на статута на този вот, бяха негативни, и по-важното, отправени директно към електората: „Не използвайте квадратчето, тъй като гласът ви ще бъде преразпределен между действителните кандидати и ще спомогнете за избиране дори на първи тур на кандидат със спорна мажоритарна подкрепа.“. И тази констатация БЕШЕ факт.

Изборният кодекс обаче е изменен в 12 без 10 или 10 дни преди изборния ден методиката е реформирана - именно в това се крие фината манипулация. Всъщност спешните промени в ИК влизат в сила 8 дни преди вота. Горепосоченото послание обаче беше тиражирано повече от два месеца, съответно по органичен път се разпространи в социалните мрежи лавинообразно, а тъй като платформата предполага „произвеждане“ на новини и факти от самите потребители, се оказа мощен механизъм за тотално „анатемосване“ на въпросната опция.

И така ако по данни на „Алфа Рисърч“ едва 53,4% от избирателите са информирани за съществуването на квадратчето „Не подкрепям никого“, то въз основа профила им (по-активни), може да се заключи, че именно до масата от тези хора е достигнало посланието за въздържане от използването му, т.е. от такава проява на протестен вот. И е сигурно, както ще се види в изложението по-надолу, че именно същите тези, информирани за съществуването му, няма да прибегнат до използването му. Главно поради съмнение в поредна интерпретация, бегла представа за промените или недоверие към тях.

Към момента редакциите в изборния закон правят квадратчето избор, който не влияе на подкрепата за реалните кандидати. То се брои за действителна бюлетина, отчита се в прага за избирателна активност, както и за активност, на чиято база се отчита процентното изражение за подкрепата за кандидат-президентите. Всъщност това позволява да се стигне до парадокса на втори тур: 60% да са избрали опцията „Не подкрепям никого“, 30% да са посочили кандидат Х и 20% да са посочили кандидат Y и въпреки това кандидат X да се засели на „Дондуков“ 2, поне за 5 години.

Това обаче бе възможно и преди – просто не в така нелицеприятен вид - тъй като опозиционерите не отиваха до урните, с други думи протестният им вот просто не беше регистриран, но това не означава, че го няма.

По същество има един въпрос, който от интелектуална рационалност и честност, сме длъжни да си зададем, а именно нима, когато бяха творени промените в Изборния кодекс, наложили изобщо създаването на това квадратче, никой не се е сетил, че при така зададените текстове ще възникне проблемът, който беше тиражиран предизборно? Тази хипотеза за недомислие не звучи убедително, и то не поради големия интелектуален капацитет, с който разполага държавния апарат, а поради тенденциозния текст, който на практика изключваше от базата на броенето въпросните гласове против всички.

Не… това не е случаен текст. И е особено отблъскващо някой да принизява широката общественост, като твърди, че просто не е издокусурил методиката.

По ПРЕДИШНАТА методика, ако хипотетично 1000 човека са всички хора с право на глас, от тях 800 човека упражнят правото (и поновому – задължението) да гласуват, 300 от тях посочат квадратчето, 300 гласуват за кандидат Х, 200 за Y, а останалите са разпределени между други играчи, то кандидат Х щеше да спечели още на първи тур. След промените щяха да му бъдат необходими 401 гласа, за да стане обединител на нацията с летящ старт.

И така. Подчертаният текст вече е заличен щом се касае до тази методика. Материалният закон е променен, но имаме ли промяна фактически? Отговорът: В консервативно общество, свикнало положителни идеи и идеологии, да бъдат осквернявани, свикнало подмолни цели да бъдат демаскирани като „положителните“ действия, общество свикнало да бъде лъгано, манипулирано, ръководено като кукла на конци, в такова общество веднъж прокрадне ли се само идеята за измама, за корупция, за пореден финт, считайте, че са нужни огромни усилилия и време, за да бъде променена тази нагласа.

Възможно ли е за 8-10 дни това да се случи? Категорично не. Какво се цели с въртенето на "кубчето на Рубик" или иначе казано какво печелят от това политиците ни? Квадратчето няма да бъде използвано и възможността за куриозен и дискредитиращ резултат (показващ недоверие към цялото статукво) е сведена до минимум.

Виктория Петрова, TrafficNews.bg