Една снимка, публикувана в социалните мрежи, отново повдигна въпрос, който беше поутихнал във времето – каква да бъде съдбата на паметника на върха на Бунарджика. Снимката, направена от моста на Герджика, улавя кран, който сякаш вдига паметника от мястото му. Кадърът е уловен от пловдивския фотограф Велислав Балдев. Балдев едва ли е предполагал, че с улавянето на композицията, ще отвори отново Кутията на Пандора и ще възобнови споровете около паметника и бъдещето му.
Почти 18-метровият паметник от години разделя пловдивчани. Едни искат неговото премахване от мястото му, а други пламенно защитават неговата позиция на върха на тепето. Всеки има своите аргументи в подкрепа на тезата си. Но Пловдив няма нужда от разделителни линии, а от обединяващи. За да може градът да продължи да се развива, той има нужда от сплотяването на гражданите и енергията да бъде насочвана в положителна посока. Редица доброволчески акции в последно време показаха точно това, – че когато пловдивчани се обединени и действат заедно, превръщат града в по-добро място за живеене. Но за да бъдат обединени, трябва разделителните линии да бъдат премахнати. Това трябва да се случи и с паметника на върха на Хълма на Освободителите. За да са свободни пловдивчани да вземат града в свои ръце и да го преобразят в красив град.
За последно темата беше широко дискутирана в обществото и Общинския съвет на Пловдив в края на миналата година. Имаше редица протести и контрапротести. Още тогава общинските съветници се обединиха около идеята за провеждане на местен референдум, който да реши съдбата на паметника и да се изчисли по какъв начин паметникът евентуално може да се премахне, както и колко би струвало това.
Кметът на града Костадин Димитров обеща пред съветниците, че ще сформира временна комисия, която да изготви поисканите анализи каква би била цената за провеждане на референдум и колко би струвало на пловдивчани евентуалното премахване. Задачата трябваше да бъде възложена на ресорните по онова време зам.-кметове по финанси – Женя Петкова и строителство – Тошо Пашов. Такива анализи така и не бяха направени, а пред TrafficNews в началото на годината и Петкова, и Пашов заявиха, че не са получавали задание да изготвят такива анализи и справки и не знаят да има започната работа по темата от когото и да било. Изглежда кметът удобно е обещал пред Общинския съвет, но след това е пропуснал да приведе обещанието си в действие и не е подписал такава заповед.
Паметникът не е държавна собственост и няма обявен статут на недвижима културна ценност. Това означава, че формално негов собственик е Общината и единствено Общинският съвет може да гласува демонтаж или преместване (Законът за културното наследство делегира такива решения на местните власти).
Аргументи „за“ премахване на паметника
Декомунизация и пропагандна символика. Много хора виждат паметника като чуждо идеологическо наследство – инструмент на комунистическата пропаганда, а не като българско достояние. Според експерти съветските паметници са били строени с пропагандна цел от режима, издигащ Съветската армия като „освободителка“ (на постамента е изписано „Слава на непобедимата съветска армия-освободителка“). Протестиращи посочват, че Алёша символизира „чуждата окупация“ през 1944 г., а не български герой. Както отбелязва д-р Светлозар Райнов, водач на гражданската инициатива „Искаме български паметник“, „Народите, които уважават своята идентичност и история, не могат да имат над главите си символи на други армии. Заслугата на Червената армия в победата над фашизма е безспорна, но нейното присъствие в България беше реална окупация“.
Политически, исторически и постколониален прочит. След непредизвиканата руска инвазия в Украйна през 2022 г. демонтажът на съветски паметници в Източна Европа се ускори. Българските обединения също настояват „Альоша“ да бъде преименуван или преместен. На градско ниво съветници от коалицията „Продължаваме промяната–Демократична България“ внесоха предложение за демонтаж и преместване в „Музея на социалистическото изкуство“ (аналогично на плана в София). Депутатът Владислав Иванов (ИТН) инициира референдум по въпроса. Цитирайки тревогите от нови руски империалистични амбиции, инициаторите посочват, че е „нормално на ключови места да има паметници на български национални герои или символи“. По време на демонстрации активисти вдигнаха плакати с лозунги като „Искаме български паметник“, „Вън Русия от България“, „Вън руските терористи от Украйна и Крим“, свързвайки съдбата на „Альоша“ с днешната геополитика.
Обществени инициативи и настроения. Инициативата „Искаме български паметник“ организира редовни протести на 23 февруари – датата, на която комунистическият режим е чествал Деня на Съветската армия. Те твърдшт, че паметникът разединява пловдивчани и посява омраза: според организаторите едва ли има българин, на когото да му е приятно чужд паметник да доминира над града. В подкрепа на премахването е и позицията на Продължаваме промяната, че подобни паметници трябва да бъдат променяни или прибрани от публичното пространство като част от демитологизиране на историческата наратив.
Аргументи „против“ премахването на паметника
Историческа памет и обща история. Противниците на демонтажа предупреждават, че премахването на паметника би бил „изтриване на страници от общата история“ на града и страната. В декларация местните социалисти посочват, че „България беше силна, когато бяхме заедно, приемаща доброто и лошото“ – и че търсенето на нови „делители“ носи „само тъга, омраза и усещането, че такова общество няма“. Според тази позиция паметникът трябва да напомня както за жертвите във Втората световна война, така и за сложните моменти от българската история.
Културно-историческо наследство и туристическа стойност. Привържениците на запазването отбелязват, че „Альоша“ е изграден от българско общество с български труд и средства. Както казва един от участниците в контрапротеста: „Альоша е български паметник, защото е строен от българското общество, с български пари. Събрахме се да защитим труда и парите на нашите предци“. Те го определят и като антифашистки символ, който трябва да бъде пазен – подчертавайки, че националният флаг, издигнат край паметника, бил „символ на българщината“, а самият монумент – част от паметта за борбата с фашизма. Освен това мнозина го възприемат като емблематичен за Пловдив обект с туристически интерес. Монументът доминира културно-историческата панорама на града, а много гости посещават хълма, за да се докоснат до пейзажа и гледката към града. Според една пловдивчанка младите дори не го свързвали с режима, а с лични спомени и традиции (във фолклора на града „Альоша“ дори е имал своята незофициална песен-химн).
Естетическа стойност и баланс на перспективата. Някои хора акцентират, че премахването ще „пренапише историята“ и ще смени визуалния баланс на града. В момента на върха на тепето Альоша е надлежно част от градската физиономия. Критиците на разрушаването предупреждават, че ако такива символи изчезнат, следващите поколения може да тълкуват миналото едностранчиво.
снимка: Фейсбук/LYON VISUALS
Още от категорията
Темите на Traffic News
