Забележете – карикатурата е на масов убиец и военнопрестъпник - човек, извършващ престъпления срещу човечеството, а не на мюсюлмански светец.

Изключително показателен е фактът, че нападението бе извършено над журналисти. Над свободата на словото. Над правото да публикуваш и получаваш информация. Това е ясен знак за плановете на ислямистите за устройство на тяхното обществото, ако, или когато, джихадът победи. 

Когато разстрелваш журналисти, каквито и да са, колкото и да не ти харесва това, което пишат, разстрелваш идеята за свободно общество. За гражданско общество. Това е ислямистко средновековие. Това е мрак. Убийството на политик или военен може да претендира да е политически акт, макар и краен, убийството на журналист е убийство на обществото. Случилото се в Париж не е просто атентат, това беше клане. 

Но все пак не може, и няма как да има, изненадани от нападението над редакцията. Поне не и от хора, които живеят на континента Европа. Разбирам потреса и ужасените възклицанията в социалните мрежи, но те не помагат. И не променят нищо. Въпрос на време беше да се случи. От години повтаряме, че ислямският екстремизъм води война срещу западната цивилизация или поне това, което разбираме под „западна цивилизация“.

Че ислямският екстремизъм е истинска заплаха за националната сигурност и за живота на гражданите на европейските държави, в това число и на България. В Европа се води война. В ход е ислямистка инвазия. Нашествие. Случва се за втори път, след нашествието на акънджишките отряди на Османската империя. Нека не звучи безчовечно, но с какво животът на парижани или на жителите, на който и да било европейски гражданин е по-важен или по-ценен от живота на сириец, кюрд, язид или шиит? Днес в ислямистки атентат в Йемен, паралелно с този в Париж има 27 жертви. Ще има ли вълна от съчувствие и съболезнование в социалните мрежи? Надали. Йемен не е Париж, нали? Ислямска държава всекидневно убива, измъчва, изнасилва, обезглавява стотици хора в Сирия и Ирак, и отново потрес и съболезнования във Фейсбук няма особено много.

Днес Париж стана Ирбил, стана Кабул, стана Ракка. 

Дано това разтресе болните от политическа слепота и амнезия, и либерална диария европейски политици. Европа трябва да си извади главата от пясъка. Днес отново ѝ беше напомнено, че е във война. Истинска война, в която умират истински хора. Че войната не е само по телевизора в Ирак и Сирия, а по парижките улици. Крепостта Европа е под обсада и стената е пробита. 

Бърборенето и тъпото повтаряне на думите „толерантност“ и „интеграция“ не спират куршумите. Срещу автомат трябва да извадиш автомат, иначе си мъртъв. Отказът от самозащита е самоубийство. Бездействието е самоубийство. Декларациите срещу „ксенофобията“ не вършат работа, когато насреща си имаш въоръжени бойци, фанатично предани на каузата си. Безконтролната миграция, разхождането на хиляди главорези на Ислямска държава от „европейски“ произход от Западна Европа, през България до Турция и Сирия и обратно, е безумие. Безумие е да финансираш и отглеждаш на социални помощи хиляди мигранти, които воюват за ислямистката кауза.

Какво ще правят хора, рязали глави в Сирия, когато се върнат отново в Париж, Мюнхен, Брюксел и Амстердам? Ще садят картофи? Надали. По вероятно е да режат. Не зелки. Отново глави. 

Искам да чуя сега аргументите на саксиените правозащитници, които лепят мълниеносно етикети „фашист“, „расист“, „ксенофоб“ на всеки, който предупреждава за опасността от ислямизма и екстремизма. Интересно ми е например, какво ще каже и Меркел. Могат пак да си поиграят в осветлението на разни катедрали и обществени сгради, като символ на борбата им с „ксенофобията“. Докато си играят да се борят с „ксенофобията“, ислямистите им превземат държавите и разстрелват хора по улиците. 

И не, този текст не е злорад. Искрени съболезнования на семействата и близките на загиналите. Искрени съболезнования на приятелите ни от ФН.

България също е под заплаха. Ислямистка заплаха. България също е във война, искаме или не искаме. Както се видя – дюнерите не работят като противотерористично оръжие. Затова държавната граница трябва да се охранява въпреки нелепите, неуместни и неуки изказвания на президента и военния министър. Затова ислямизацията на циганските махали е опасна. Затова случващото се в махалата в Пазарджик не е шега и не е игра. Непрекъснатото бъркане на мигранти и бежанци също е опасно и вредно, защото превръща държавата ни в разграден двор.

Заплахата е ислямизмът, екстремизмът, а не нашите братя българи-мюсюлмани. 

На тази заплаха трябва да се отговори с държавност. С доизграждане на защитните съоръжения по турската граница. Със служби за сигурност, с разузнаване, с армия. Нищо от това днес нямаме. С безкомпромисност по отношение на всякакви клетки и радикали. 

 

Ако не искаме да гледаме парижкото видео пред „Света Неделя“.

Ангел Джамбазки