В няколко поредни публикации TrafficNews.bg разказа за перипетиите, през които минават гражданите, имали нещастието да забавалят или забравят да платят някоя сметка и са попаднат в списъците на колекторските фирми. Българка, живееща в Холандия, разказа как е била подложена на телефонен тормоз от страна на "Финанс Про Колект" , които искали тя да им приведе по сметка 2 000 лева без никакви основания, заради далеч по- малко задължение към мобилен оператор. Други потърпевши разказаха, че са получавали писма на името на техен починал близък за задължения с отдавна изтекла давност. Пловдивски адвокати, които работят по казуси, касаещи колекторски фирми, се съгласиха да коментират казуси и нарушения, на които се натъкват при делата, които водят. 

Адвокат Росен Димитров разясни правата на гражданите, потърсени от фирми- събирачи на дългове. В следващия коментар адвокат Станислав Станев поставя на вниманието друга мина, залагана от колекторите - дела в Арбитражните съдилища. 

Все по-често граждани търсят съдействие във връзка с дело, образувано от тях в арбитражен съд. 100% от случаите, които са ни търсили, са свързани с дела за сметки на мобилни оператори, които са заведени от СГ Груп.

Тъй като намерихме редица нарушения на правото в тези дела, тук накратко ще изложим становището си, както и защо гражданите не бива да се притесняват, ако получат „искова молба“ за/от този „съд“.

Повечето хора са респектирани от плашещите за тях понятия „съд“ и „призовка“, които страховито са отбелязани на документите. Каква, обаче, е реалността.

В България съдебните спорове (делата) за пари се водят пред съда. Става въпрос за държавния съд, този, в който се прилага Гражданския процесуален кодекс (ГПК). По изключение (дебело подчертаваме думата) законът допуска някои от делата да се разрешават от арбитражни съдилища. Чл. 19 (1) ГПК казва, че

„страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд ..“

Акцентът върху „могат“ е за да се обърне внимание върху това, че за да се стигне до арбитраж, и двете страни трябва да са изразили своето съгласие. Т.е. и двете страни трябва да са поискали делото да се гледа от арбитраж. Законът не дава право на едната страна по свое усмотрение да си води делото пред удобен за нея арбитраж, без другата страна да е приела.

Връщаме се на арбитражните дела, заведени от СГ Груп, пред „техния“ арбитраж (техния, защото те са си го избрали). По закон този „съд“ няма право да гледа дело, ако Вие изрично не сте се съгласили на това. Изрично означава, да сте написали и/или да сте се подписали под съгласие такова дело да се гледа от тази формация. Ако не сте се подписали, това означава, че (ако спази закона), арбитражът трябва да прекрати делото.

В случая с арбитража, в който се опитват да ви „замъкнат“ СГ Груп, имаме един опит за заобикаляне на закона. Правилника на въпросния „съд“ казва, че „Смята се, че има писмено арбитражно споразумение и когато ищецът предяви иск пред Арбитражния съд, а ответникът не оспори в срока за отговор компетентността на Арбитражния съд.“ (чл. 2, ал. 4 от Правилника му). Заобикаляне на закона най-кратко казано означава, че някой се опитва с привидно законови средства да се постигне забранен от закона резултат. По-конкретно, при положение, че чл. 19 (1) ГПК (а ГПК, за разлика от правилника на арбитража, е закон – задължителен за всички) изрично заявява, че и двете страни трябва не просто да са се съгласили, а изрично да са поискали този „съд“ да им гледа спора. Иначе казано, арбитражът, харесан от СГ Груп, нарушава закона с правилника си, като приема, че ако не сте възразили, значи сте се съгласили да разчитате на милостта му.

Това далеч не е единственото намигане на закона от страна на арбитража, в който искат да Ви завлачат. По закон (т.е. по ГПК), когато заведат дело срещу Вас, Вие имате цял месец срок да отговорите на исковата молба. Един месец, в който да си намерите адвокат, да съберете доказателствата си, да направите стратегията и да подадете всичко това с писмен отговор. Арбитражът на „колекторската“ формация Ви дава само … десет дни. Като черешката на тази наглост е, че именно тези десет дни са срокът, в който можете да възразите срещу компетентността на „съда“. Десет дни са малко време. Често хората ги няма, когато пристигне съобщението или пък за този кратък срок не са в състояние да организират адекватна правна защита. За сметка на това ищецът т.е. (СГ Груп) е добре подготвен. Този кратък срок е поредната причина да възприемаме, че практиката да се завеждат тези арбитражни съдилища не представлява уважение към правото, а обратно – неговото използване за постигане на забранени от правото резултати.

Не бива да се забравя и, че значителна част от исковете на СГ Груп в този съд (100% от тези, които са попадали при нас), на практика са погасени по давност. Въпрос, който сме развили подробно, в предходната си публикация. Т.е. удобството на арбитража помага да ви бъдат искани пари, които отдавна не подлежат на принудително събиране, тъй давността е заличила тази възможност. За това, обаче, съдът (респективно арбитражът) не следи служебно – нужно е нарочно възражение, направено от ответната страна.

Какво да се прави?

  1. Не се плашете. Ако реагирате навреме, няма да пострадате.

  2. Потърсете квалифицирана юридическа помощ за изготвяне на отговора до арбитража.

Статията е предназначена да даде основни разяснения, но ако сте получили арбитражна искова молба от СГ Груп, не бива да неглижирате ситуацията. За да елиминирате проблема, трябва да организирате адекватна защита на правата си.

Адв. Станислав Станев, Адв. Маргарита Димова, TrafficNews.bg

*Адвокатите са членове на Пловдивска адвокатска колегия