Да направят собствен политически проект или да участват в ново служебно правителство, което ще се сблъска с редица кризи през есенно-зимните месеци? Това бяха двата пътя пред Кирил Петков и Асен Василев. Естествено, двамата направиха това, което всички очакваха, а именно да изконсумират политическия си рейтинг, трупан през последните три месеца.  

Появата на Кирил Петков на политическата сцена бе прието като глътка свеж въздух и нещо различно от сегашните партийни лидери. Политическата артикулация при икономическия министър бе различна – той е усмихнат, чаровен, липсва надменност в поведението му, а посланията му успяват да стигнат до широк кръг от социални групи в обществото. Още повече той е презентиран като млад, с добро образование, успешен бизнес и човек, който е тръгнал от площада срещу нередностите в България. Нещо повече – Петков оставя своя успешен бизнес, за да направи нещо за родината си, включително и канадското си гражданство. Той има още един съмишленик – Асен Василев, с който ги свързва Харвардския университет, както и общата им цел да изкоренят корупцията и нередностите в страната.

Той представя нещата по прост начин и смята, че промяната в България не е трудна.

„Когато ходихме на протести от сутрин до вечер ,искахме да се променят много неща. Истината е, че България не е голяма страна – 7 млн. души, колкото два квартала на Ню Йорк. Управлението на тази държава не е голяма философия. Трябва да направим две важни стъпки, за да се променят нещата. Първото с корупцията, т.е. държавните служители да не крадат пари, а второто е да насочим средствата целево, за да бъдат с позитивна възвръщаемост. Не е химера, това, че сме мака държава и  може да сме богати. Не е толкова трудно, и за кратък период  страната може да бъде променена”, каза точно, ясно и кратко Кирил Петков в едно от участията си в Панорама.

Цялото това поведение и визията на Петков му лепнаха няколко прякора – сред, които sugarface и българския Джон Траволта.

Погледнато по този начин, това е перфектният  старт за поява в обществените процеси, описан като по учебник по политически маркетинг.

Големият въпрос е дали в действителност това е лицето на Кирил Петков, или е взел някое назаем?

Няма как да не се направи връзка с известния екшън от края на 90-те години, в който пластичен хирург сменя лицата на Джон Траволта в ролята на агент на ФБР  и Никълъс Кейдж, който е брутален международен терорист.

Около лицето на Кирил Петков има много въпросителни, както за това досега, така и  тези, които ще сложи оттук нататък.

На първо място е въпросът дали Кирил Петков и Асен Василев не са си сменили и в този момент лицата, както Траволта и Кейдж. Вече бившият финансов министър е стар играч на политическата сцена. През последните 10 години името му е няколко пъти забърквано в различни икономически сделки, които имат общо с държавни или общински управленци. Той бе лицето на т.нар. холандска фирма, която спечели концесията на Летище Пловдив  заедно с „Хайнан Груп”, а след това сделката пропадна. Василев имаше пръст и в други скандални сделки за различни предприятия и заводи у нас, а наскоро бе обвинен и в измама от свой английски партньор.

С други думи Кирил Петков е всичко това, което Асен Василев не може да бъде, заради неговата биография.  В тандем обаче двамата не се набиват негативно на очи, а Петков е истинска ракета носител и прекрасно лице за политическа кариера на Василев.

В основата на работата на Кирил Петков през последните три месеца като икономически министър бяха два направления – разкриване на нередности в храча на държавни пари и привличане на чуждестранни инвеститори. И в двата случая със спорен успех. Както за т.нар. немска фирма за електромобили, която се оказа с албански собственици и съдружници на Кирил Домусчиев, така и за  т.нар сертификати за „общини без корупция”. И до този момент не е ясно, защо една община се обявява без корупция – засега е защото „кметът каза така”. Разбира се, ББР и нередностите с язовирите бяха големият пробив на Петков.

Кое лице ще използва Кирил Петков в политическия му проект?

До няколко дни Кирил Петков ще обяви своя политически проект. На днешното сдавана на властта в икономическото министерство той все пак открехна малко завесата. Проектът няма да е нито ляв, нито десен. Той ще ползва десни политики,  с които да се постигат леви цели. Хората, които ще са там ще са с профила на Петков и Асен Василев. Целите са – икономически растеж и борба с корупцията.

На първо четене те трябва да решат коя партия ще се използва за мандатоносител за проекта на момчетата от Харвард. Това е по-скоро проформа, тъй като това е широко използвана практика у нас, още от времето на НДСВ. Със сигурност не са малко регистрираните партии у нас, които с радост ще дадат своята регистрация срещу няколко мандата.

По-важният отговор е какъв ще е профилът на партията и на кои гласове може да разчита?

Лицето, което използва политикът Кирил Петков наподобява твърде много това на френския президент Еманюел Макрон. И двамата имат кратък период в т.нар. традиционни партии – Маркон в социалистическата партия на Франция, а Петков в „Да,България”.
Френският президент до 2016 година е министър на икономиката и индустрията, но подава оставка и напуска социалистическата партия.   Тогава той основава своята партия - "Република, напред!" , която „не е нито лява, нито дясна, но съчетава и двата вида политики в себе си”.  Партията на Макрон е с насоченост към промяната, борба с корупцията и често е обвинявана в популистки методи и риторика.

Подобен тип партии все повече заемат централна роля в редица европейски държави, като дори т.нар. „антикорупционни партии на промяната” спечелиха изборите в Словакия, Украйна, а в други набират сила.

В този смисъл лицето на Макрон приляга перфектно на Кирил Петков, като дори могат да се намерят твърде много допирни точки, не само в изказванията им, но в цялостното им поведение.

Типичното за този тип формации е, че имат електорална подкрепа от широк спектър от социални групи и слоеве – от традиционни десни избиратели, през либерали  и социалдемократи до избиратели, които са се уморили от традиционните политически формации.

С други думи проектът на Петков и Василев може да се надява на гласове от всички, но най-вече от т.нар. партии на протестите – „Има такъв народ”, „Демократична България” и „Изправи се.БГ! Ние идваме”.  Съвсем не е изключено дори цялата формация на Мая Манолова и Николай Хаджигенов да не успее да мине прага на следващите избори, заради преливането на гласове към Кирил Петков и Асен Василев.  Адвокатът от „Отровното трио” неведнъж се опита да се лансира към двамата министри, като не е изключително и това да се случи.

Разочарованието от ИТН също вероятно ще насочи гласове към новия проект, тъй като видимо „промяната” с хората на Слави Трифонов не се състоя, а и трудно ще се случи. Естествено, най-заплашени могат да се чувстват от дясното обединение ДБ, тъй като профилите на двете формации ще изглеждат твърде сходни.

Все още е трудно да се каже къде новият проект ще се позиционира в следващото Народно събрание. Интересно е кои лица ще вземат назаем Кирил Петков и Асен Василев в него. Твърде вероятно е обаче тогава маските да паднат и да покажат истинските си лица, които да изненадат твърде много хора.