Една от модните тенденции в съвременната реклама е носталгията. Шуменското пиво разчита точно на това с бомбичката, разни колбаси със стари имена...Всъщност по времето, когато бомбичката започна да се произвежда, рекламата беше съвсем излишна. Как да рекламираш нещо, което го няма по магазините и защо? Дефицитът при плановата икономика превърна рекламните послания на продукти в рекламни представяния на заводи и фабрики. А като рекламни представяния те си бяха всъщност пропаганда.

 

Как иначе да си обясни човек рекламата на хидравлични зъбни помпи и бутала на ДСО "Хидравлика" Казанлък от 80-те. Предприятията имаха график, по който биваха представяни във вестници, радио и телевизия- каретата и предаванията се водеха рекламни, но на практика бяха или изреждане на асортимента от рода на хидравличните помпи, или жизнерадостни репортажи за производството и колектива.


Реклама в смисъла на днешната реклама, а и на онази пред 1944, се появяваше по- скоро във вид на плакат, който биваше закачан по заведения и магазини. Обикновено ставаше дума за някой продукт, който все пак може да се намери на пазара и неговото количество е предмет на гордост. Като тахан халвата например. Или препарата за пране, произвеждан от Нефтохим- Бургас...

И както във всеки неподправен документ от предишно време, и тук можем да научим интересни подробности. Например- колко е струвал пълният пансион на морето. През 1982 година Черноморието си беше няколко живописни градчета, бряг, дюни и три големи популярни курорта- Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена. За разлика от днес, тогава най- баровският беше Златни пясъци, това личи и по цените. Пълен пансион ще рече ол инклузив. Впрочем ол инклузив тогава беше широко застъпен и в многобройните профсъюзни станции по морето, но тях не ги рекламираха по вестниците, за тях раздаваха карти в предприятията. Средната работна заплата по онова време беше около 170 лева, така че една седмица на пълен пансион в Албена излизаше горе-долу колкото една месечна заплата. Ходеха само баровците. 

Рекламната страница в местен вестник от 1982, представяща Завода за безалкохолни напитки в Пловдив е типичната за жанра по онова време- днес е любопитно да видим как сме борили желанието си да пием Кока-Кола, която все пак беше пробила на пазара и се продаваше предимно в заведенията на Балкантурист. "Коктейл", "Ябълка", "Спорт"- дали някой още помни тия напитки...Друга типична реклама е поканата на Окръжен кооперативен съюз - Пловдив и Стопанска дирекция " Местна промишленост и битови услуги" за предстоящия Новогодишен базар през 1983, както и за кулинарната изложба- базар. Коледа тогава не се празнуваше, събитията се случваха около Нова година.


По Радио Пловдив всеки ден се излъчваше половинчасов "Рекламен справочник", редактори му бяха Иван Игнатов и Благой Батаклиев, които вечно воюваха от две бюра, сложени едно срещу друго, а през тази редакция, която иначе плащаше редовно хонорари, мина цял поток от автори. И там рекламата не беше това, което разбираме днес- изпращат те, примерно, в Стамболийски и от теб се очаква да направиш сценарий за половин час за града, за предприятията, за услугите, всичко. Всъщност предаването беше доста живо и интересно и се слушаше от хората. Само дето името му беше рекламно.
Подобно на него, в Българска телевизия имаше пак 30 минутно предаване около 19 часа, водеха го, дано не греша, Таня Иванова и Николай Колев, който сега води "Делници" по ЕК. Само в това предаване имаше нещо като реклами, клипове, които обаче пак показваха продукти от типа на телферните помпи...Обикновено имаше репортажи от предприятията. 


След провала на плановата икономика, дойде пазарната и рекламата се завърна в истинския си вид и в медиите, и около нас. Рекламните плакати на цигари и бира останаха в музея, където им е мястото. Днес такива няма как да направиш, забранено е. Затова пък рекламата на хазарта ни дебне отвсякъде. Надявам се след време и на това да се чудим как е било възможно.
Тогава беше скучно, сега е досадно. Но изводът е недвусмислен- има пълни магазини, има реклама. Има празни магазини, няма реклама. Изборът е ваш, както се казва в посланията...