Колко пъти един политик може да преживее катарзис и да смени тотално своята политическа ориентация? XXI век е времето на осъзнаването на различните, като хората свободно могат да показват своята истинска ориентация във всеки един аспект на човешкото битие. Въпреки това политиката остава онова консервативно място, в което прескачането от едно място на друго все още се гледа укорително.

В България примерите за партийно номадство са стотици, ако не и хиляди, и въпреки неодобрението, което предизвиква, самите политици все още не могат да осъзнаят защо това е така и продължават да го правят.

Поредният пример е небезизвестният пловдивски бизнесмен Владимир Кисьов, който навъртя вече сериозен опит в политическия живот на града. Вчера той зае поредния си политически пост, като стана зам.-председател на ВМРО в Пловдив. Така за по-малко от 12 години той вече има три участия и половина в различни формации, които обаче видимо нямат общо идеологически.

Известният политически път на Владимир Кисьов тръгва от позабравената вече формация „Съюз на свободните демократи”. Тя бе създадена с остатъци от СДС в началото на този век, като основната й функция бе да гарантира трети мандат за Стефан Софиянски. В Пловдив човекът на столичния кмет бе именно строителният предприемач Владимир Кисьов, който заедно с арх.  Атанас Недевски бяха общински съветници от партията.

Групата на ССД заедно с Кауза Пловдив и още две формации в местния парламент успя да удържи мнозинството на Славчо Атанасов след раздялата му с ГЕРБ.  Няколко месеца преди местния вот през 2011-а, обаче бизнесменът политик реши, че този формат е изчерпан и акостира при новия и амбициозен проект на Дани Каназирева – „Съюз за Пловдив”. Дълги години той бе дясна ръка на Каназирева, като успя да си спечели три мандата като общински съветник през местната партия.  През този период Кисьов имаше пръст и в опитите на „Съюз за Пловдив” да влязат в „Движение „България на гражданите”” на Меглена Кунева, но те претърпяха фиаско твърде бързо.

10 години на Владимир Кисьов в „Съюз за Пловдив” явно му бяха достатъчни и през 2021 година той премина в редиците на ВМРО. Той се мотивира, че след като е бил водач  на листа за депутатите от „войводите” е коректно да се премести при тях. Все още тогава той бе „гражданска квота”,но явно „идейно” Кисьов намери своя пристан и той става редови член.

„Смятам, че човек трябва да следва принципите си, а не само интересите си в политиката. "Съюз за Пловдив" е малка градска партия, която не може да провежда национални политики", мотивира се тогава Кисьов.

Какви са принципите на Кисьов и интересите му в политиката?

Чисто идеологически партиите, в които бизнесменът политик преминава се разминават драстично. От дясно-либерален профил той скочи с апломб в ярка националистическа партия. 

Историческата логиката на такъв тип метаморфоза в мирно време е обратната – войводи са ставали демократи след като целта на революцията или войната е постигната.  Обратният път – от  демократи във войводи, когато са се очаквали битки.  Трудно е да се каже за каква битка се готви Владимир Кисьов, но се вижда, че цялото ВМРО го следват неотлъчно.

Промяната на поведението на партията преди бизнесмена и след него е повече от видима. Точно преди година от ВМРО даваха редовни пресконференции, на които критикуваха Община Пловдив за определени нейни действия, днес – формацията е едно от най-твърдите ядра в управляващата коалиция на Пловдив. Новият войвода пък може да бъде забелязан по-често из коридорите на Община Пловдив, отколкото редица зам.-кметове.

Разбира се, цялото политическо битие на новия войвода е съпроводено със сериозно бизнес развитие, особено в строителството. Напоследък пък от трибуната на местния парламент прави впечатление, че изказванията на Кисьов имат основна насоченост към екологията и решимостта му да се справи с мръсния въздух в Пловдив.

Интересно е дали ВМРО, която търси своя вятър на промяната, не намира именно в лицето на Кисьов подобен полъх – бизнесмен, свободен демократ, зелено настроен, а пък и патриот.