На 29 август 2009 г. таксиметровият шофьор Радостин Николов целува жена си и 3-годишната си дъщеря и излиза за работа. Не се връща никога повече. Няколко часа след полунощ, на кръстовището на ул. “Пещерско шосе” и ул. “Момина сълза”,  той е пометен от аудито на полицая Никола Ерелийски, който се прибира пиян с колата си от дискотека.  Тестът показал, че полицаят, който същата година постъпил на работа в Шесто районно управление, карал колата си с концентрация на алкохол в кръвта 1.59 промила. Николов умира вследствие на многобройни травми на 13 ноември, два месеца и половина след катастрофата.

Експертизата показва, че пияният шофьор е карал със 124 км/час. Съдебната сага приключва 22 март 2011 година, когато ВКС потвърждава 2 годишната му присъда. Тя влиза в сила, но Ерелийски се оказва един от 3000 осъдени, които междувременно са успели да напуснат страната, за да не влязат в затвора. 

В продължение на няколко години той е обявен за национално издирване. В полицията има сигнали, че Ерелийски се укрива в Англия, но процедура за издирването му в Европа не е задвижена. В началото на годината Окръжна прокуратура издава Европейска заповед за задържане. През август английските власти залавят беглеца. На 28 септември на Хийтроу е предаден на българските власти, които го конвоират до София. След двудневен престой в ареста на летището, е доведен в Пловдив. От 1 октомври той е в затвора в Пловдив, където търпи наказанието си. 

Преди седмица обаче кантората на адвокат Михаил Екимджиев, наета от родителите на Ерелийски, обжалва изтърпяването на наказанието. Мотивите са, че абсолютният срок за изтърпяване на наказанието е изтекъл на 22 септември 2018. "Ние се позоваваме на изтичането на абсолютната давност. Тезата на прокуратурата, че наказанието започва да тече от момента на задържането на лицето в Англия е абсолютно несъстоятелна, тъй като процедурата на Еврепейска заповед за задържане служи за обезпечаване на издирвото лице, а не се води наказание. Абсурдно е да се смята, че присъда, издадена от български съд , може да бъде изтърпявана в Англия. Смятам, че каквито и да е действия да са предприети след 22 септември да назаконни" коментира за TrafficNews адвокат Екимджиев. Той подчерта , че не се бори за това, виновният да не изтърпява наказанието. "Смятам, че всеки, който е виновен, трябва да изтърпи наказанието си. Но също така като адвокат и правозащитник държа това да се случва по закон. Не знам защо се е действало с такова забавяне. Не знам дали това е нарочно или случайно, но законът не може да се нарушава и това важи за всички, включително и за прокурорите" категоричен е юристът. Екимджиев коментира, че все още не се е запознал с делото, за да установи дали има други пропуснати срокове. 

Адвокатът на семейството на загиналия Радостин Николов - Димитър Бозуков смята, че след като абсолютната давност на наказанието е изтекла, то няма как да бъде наложено. "Радостин ми бе приятел и аз страдах заедно със съпругата му и децата. По време на делото беше голяма битка, тъй като тогава присъдите при тези престъпления бяха много по-леки. Обществото още не бе настроено толкова критично. Дори прокурорът по делото искаше условна присъда. В крайна сметка той бе осъден на 2 години и след като ВКС потвърди присъдата , той изчезна. Имах информация, че е в Англия и отидох в отдел "Издирване", за да им предам информацията. Полицаите я приеха и казаха, че ще извършат проверки. Не знам дали са извършили, но по-вероятно не са. 

Но в крайна сметка има и други начини, този човек да бъде наказан. Има текстове в закона, които третират помагачество от страна на държавни органи осуетили наказателно преследване. Бях следовател по скандалното дело на Виолета Рахбар, която уби двама души в подлеза и избяга. Тогава ми направиха обстойна проверка дали съм направил всичко по закон. Така че има варианти. Но точно този случай показва, че Господ гледа и поправя грешките на правосъдието /бел. авт. В. Рахбар почина няколко години след катастрофата/", коментира Бозуков. 

И така съдът, в лицето на Елена Захова, ще бъде изправен пред доста трудно решение. Ако Ерелийски бъде освободен,  съдебната система ще бъде подложена на критика, тъй като човек, който е доказано виновен, няма да изтърпи наказанието си. Ако той бъде оставен в затвора, вероятно ще последва поредното дело в Европейския съд по правата на човека и поредното обезщетение, което ще трябва да бъде платено от българския данъкоплатец. А виновен няма да има!