В свят, в който думите „кураж“, „вяра“ и „воля“ често звучат кухо, хора като Карлос Насар ги изпълват със смисъл. На 7 юни в зала "Колодрума" в Пловдив, България се срещна не просто със своя шампион, а с Човека Карлос Насар, който сподели неговата лична история, която разплака, вдъхнови и обедини стотици хора от цялата страна.

Карлос не се изправи пред публиката като звезда, а като момче, преминало през ада на болката, загубата, съмнението и отхвърлянето, за да се превърне в символ на надежда на една цяла нация. Това беше вечер, в която един 21-годишен мъж с тяло от стомана и душа от светлина напомни на България какво означава да вярваш. Да не се отказваш, дори когато си на път да го сториш.

Роден в Париж, с майка българка и баща ливанец, животът го отвежда в Червен бряг, малко градче, където започва неговият истински път. Не като приказка, а като борба. Достигайки върха на световния спорт, Карлос споделя не само успехите си, но и раните, които не се виждат.

Най-тежката щанга, която някога е вдигал, тежи 238 килограма – постижение, достойно за историята на световния спорт. Но сам призна, че тази физическа тежест не може да се сравни с болката, която преживява малко преди едно от най-важните състезания в живота си.

„Имал съм моменти, в които съм усещал, че не мога повече – и физически, и психически. Но най-тежко ми беше, когато загубих човека, който първи повярва в мен, моят треньор Илиян Илиев“.

Две седмици преди световното първенство, Карлос губи първия си треньор. Човекът, който пръв вижда потенциала му и го изгражда като спортист и личност. Умира по пътя към „Белмекен“, тръгнал да помага на Карлос в подготовката.

За този момент Карлос говори с много болка и със сълзи в очите. „238 килограма се вдигат с тяло. Тази загуба – не можеш да я понесеш с нищо”, сподели той.

Във фаталната вечер Карлос се е обадил на своя треньор Илиян Илиев и го е помолил да отиде на „Белмекен”, за да го тренира за предстоящите състезания. Илиев тръгва със собствения си автомобил натам, но обърква пътя и звъни на Карлос да го вземе. Тръгвайки с автомобила си към своя треньор и наближавайки го, вижда че Илиев е излязъл от колата и е паднал на пътя. Самият Карлос го е изнесъл до линейката, която не е могла да достигне мястото. Той е съобщил и трагичната новина на семейството му.

Само две седмици по-късно той излиза на световното първенство и прави нула в първото движение - "изхвърлянето". Вместо да се откаже обаче, той се събира и печели титлата във второто движение - "изтласкването". Въпреки всичко, той се изправя и печели. Не за себе си, а за онзи, който не стига до тренировката и първенството, но остава завинаги в сърцето му.

Разказва и за най-тежките си моменти в спорта. Хроничната физическа болка, депресията, психологическото изтощение. Разказва как почти е решил да се откаже, когато скъсва ахилесовото си сухожилие през 2022 г. в Богота – травма, която би отказала почти всеки друг. Но не и него. С нечовешки усилия и 9 месеца по-късно, през септември 2023 г., Карлос печели световната титла в категория до 89 кг на Световното първенство в Рияд, Саудитска Арабия.

Сподели и за емоционалната си лична история. Моментът, в който баща му си тръгва без да каже и дума, за неговата липса, и за борбата на майка му, която присъстваше в залата и определи като най-силния човек в живота му, отглеждайки него и двамата му братя сам сама.

Заяви, че мечтата му е да стане четири пъти олимпийски шампион и ще го постигне.

На сцената освен Карлос Насар излязоха актрисата Мая Бежанска, музикалните феи от квартет „Дестъни”, слънчевите деца от Федерацията по адаптирана физическа активност, клубът по акробатика „Стефан Данчев“ – Сливен и Михаела Стойкова - талантлива танцьорка от Пловдив с множество национални и международни отличия, сред които 10 пъти титлата Best Talent Female.

На сцената се качи и човекът, който се грижи за здравословното състояние и възстановяването на Карлос след тежките състезания Атанас Литков. Той му подари икона „Вечен живот”, а Карлос сподели, че това е един от най-верните му хора.

Истински шедьовър, който пък бе обявен на търг за благотворителност, бе представен от художника Ивайло Митов. За да създаде вдъхновяващата картина с лика на Карлос Насар, той е отделил над 120 дни.

Самият Карлос пък подари огромен букет на дядо си. Човекът, който е поел ролята на баща в неговия живот. Защото всеки голям шампион знае, че зад всяка негова победа стоят онези тихи герои, които никога не искат признание.

Карлос Насар е не просто мъж на годината. Той е лице на онази България, която не се предава. Обединител и мотиватор. Живото доказателство, че дори когато животът те натисне до дъното, можеш да се изправиш и да вдигнеш не само 238 килограма, а надеждите на една цяла нация.

„Моят път“ не беше спектакъл. Това беше жива история. Историята на едно момче, което вместо да се оплаква, избра да вярва. Историята на един мъж, който със силата на духа си вдигна на крака всички нас.

Карлос не носи само щангата – той носи България.

И я носи с чест.

Галерия: