Днес на големият празник Богоявление, почитан из цялото българско землище (почитат го дори българите мюсюлмани в Албания, където му казват „Водици“) очите на всички са вперени към Калофер и леденото хоро в Тунджа.

 

Българската традиция и ентусиазмът, с който се прави всяка година е очарователна, а критиките срещу нея от либерални кръгове пораждат досада (дори сред почитателите им). Тя обаче е повода да се замислим и за прекрасния български град, който за повечето от нас е известен като родния град на Христо Ботев.
Всъщност, освен великият български революционер и поет, Калофер е родно място и на много други велики българи. Един от тях (отдавна забравен) е Генко Мархолев – български генерал, син на съратник на Левски, командир на лейбгвардейския конен полк, участник във войните за национално обединение, кавалер на три ордена.

 

 

 


Именно Генко Мархолев е човекът, който след сломяване на отбраната на Одринската крепост, пленява нейния генерал Шукри паша. Полковник (тогава) Мархолев предава Шукри паша на нашите тогавашни съюзници сърбите, за да го отведат в ареста. По своя традиция техните вестници започват да твърдят, че именно сръбската армия е пленила Шукри паша. Макар и враг, османският офицер има достойнство и офицерска чест и от ареста прави декларация, с която пояснява, че офицерът, който го е пленил (на когото е предал сабята си), е полковник Мархолев от състава на българската войска.

Пленената сабя е предадена на цар Фердинанд, който я връща на Шукри паша, а той пък от своя страна я подарява на калофереца Генко Мархолев – в знак на уважение. Самият Мархолев я дарява на българската държава и днес тя е в музея.

Днес името на генерал Мархолев е непознато за повечето жители на Калофер. Търсих, но не намерих в града улица на негово име. За сметка на това се оказа, че главната улица в Калофер се казва ... „9-ти септември“.


Твърдо съм убеден, че става въпрос не за 09 септември 1913, когато четите на Руси Славов и Димитър Маджаров, а за 1944 г., когато започва един процес по репресия и дори изтребване на бойните другари на Генко Мархолев.

В Калофер има и един голям и красив паметник – на Ботев.


Точно до него обаче е позиционирана и подигравката с паметта на героя. Става дума за паметници, посветени на септемврийския метеж от 1923 г,. и на окупацията на България от 1944 г.

Специално място е посветено и на т.н. „Символ-верую“на българската комуна“.


Това е едно произведение, което въпреки че с десетилетия ни убеждаваха, НЕ Е на Христо Ботев. Защо му е приписано ли? Ами защото Ботев е твърде голям, за да бъде изпуснат от пропагандата.

И така, днес е денят, в който очите на цялата държава са вторачени в Калофер. А след това града го чакат 364 дни забвение. Не защото мястото не е прекрасно, а защото философията на много от гражданите му не е фокусирана в достойнството, а в ретроградна философия.

Адв. Станислав Станев е член на Адвокатска колегия - Пловдив и автор на TrafficNews.bg.