От дни социалните мрежи забравиха, че се проведоха поредните избори, които ще опитат да вкарат дерайлиралата ни държава в ред. Всички се втурнаха да обсъждат образите на трима българи, забъркали изключително позорна ситуация. Същите по неслучайно стечение на обстоятелствата са известни и скоро след като направиха публично достояние постъпката си, успяха да си докарат гнева на нацията.

Познатите като Тошо Куката, Чеченеца и Емили Тротинетката показаха как унижават един уязвим човек. Жертвата им, за която стана ясно, че страда от заболяване, бе принудена да се държи като куче – подканвано да изпълнява команди. Когато демонстрираше послушание, момчето чуваше „Браво“, „Добро куче“.

Нещо да Ви звучи познато?

Преди да ги замеряме с камъни, нека първо видим кои точно са „Тошо Куката“, „Чеченеца“ и „Емили Джоузефин Милс“? За хората, които не разполагат със социални мрежи, вероятно тези звучат като някакъв селски полицай, някакъв подчинен на Кадиров и някаква екзотична дама от американското кино.

Но не. Това са Тодор Огнянов, Петко Караилиев и Даниел Йорданов.

Тодор Огнянов живее в Пловдив и преди години стана популярен покрай клипове, в които демонстрираше неестествени и неестетични мускули. Хвалеше се с тях и остана запомнен с фразата „Бахти ръките, чуек. Тва аз ли съм?“. Заплашваше съкварталци и дори популярни личности със силата си. Впоследствие се пробва и като рап изпълнител, оставяйки след себе си спорна по качество и смисленост музика. Носи традиционно облекло с мутренски отличителни белези – вталени тъмна тениска, долнище на анцуг, ланец, чантичка.

Покрай диагоналната чантичката впрочем се прочу и неговият приятел – Петко. Отново пловдивчанин, но известен от сравнително скоро. Той се роди с прозвището си – Чеченеца. Впечатляващ по размери мъж, на средна възраст, със семейство – деца и подкрепяща съпруга, Чеченеца популяризира образа си покрай силната си физика. В канала си в Тик Ток Петко пуска съдържание как чупи или повдига тежки предмети. Това, което възбужда феновете му е любимата му фраза, която той крещи, влизайки в заведение -"Кое е това животно?", а аудиторията крещи „Чеченецааа“. 

Емили придоби известност покрай сексуалната си ориентация и трансформациите, на които подложи тялото си. Освен това обществото я познава с любовната ѝ връзка с мъж, който няколко пъти промени пола си, както и с паралелната си женитба за него и друга жена. Емили се прочу и с екстремното си управление на електрическа тротинетка, заради което на няколко пъти бе глобявана от полиция, но и на няколко пъти пострада.

От казаното дотук можем да заключим, че тримата са всичко друго, но не и заслужили известността, която имат. Пардон, която им дадохме. Ако и да търсите доста усилено значението на техните личности, такова няма да откриете. Смисъл в тези безсъдържателни образи бе привнесен отвън.

Чеченеца, Куката и Емили бяха аниматори, така че, моля, не ги наричайте „инфлуенсъри“.  Те се появиха в пространството без собствени идеи, без концепция, без възможност да упражняват тъй наречения „инфлуенс“. Без никаква реална представа какво правят в интернет пространство, но и без капка асимилиране за това, което то ще направи с тях. Нищо от това, което бълваха като „съдържание“ , не заслужаваше трибуна.

Въпреки това... такава им бе предоставена! Сигурно си спомняте, че след като бяха популяризирани – заведения, шоу програми и медии започнаха да ги канят. Те получаваха своята минута внимание, без да остойностяват времето, което им е дадено.

Трупаха още от безсмислената си слава. И, разбира се, пари! Пари имаше и за всички бизнеси, които успяха да намерят кяр от моментната им популярност. Всичката тази убийствена ирония беше (наша) грешка. Понеже известността ги накара да си помислят, че притежават и власт. А когато някой няма представа как да управлява властта, тя го проваля.

Кое точно е учудващото? Беше ясно, че тази епопея в някакъв момент трябва да приключи. В случая – те сами се приключиха, а начинът, по който го направиха, беше унизителен.

Но защо обществото ни изведнъж стана сащисано, разгневено, отвратено? Никой не ги спря навреме. Нима не сме очаквали, че един кретеноиден образ може да създаде кретения?! Помнете, че лица като „Тошо Куката“, „Емили“ и „Чеченеца“ не се раждат сами. Техният родител е нашето общество, което грижливо си ги отгледа. А при първата проява на гнилост се отрече от тях, без да разбере едно – до много скоро ние бяхме тези, които дърпаха каишките им и казваха „Лай“! 

Така че не се сърдете на Тодор, Петко и Даниел. Понеже, което зависи от нас като общество, сами си го прецакахме.