Дискусия на тема „Българският консерватизъм за регионите и за хората“ бе организирал евродепутатът Николай Бареков, който от няколко месеца има нова политическа идеология. След като изостави проекта „България без цензура“, която бе представяна като центристка, но се оказа популистка, пловдивчанинът влезе в семейството на едни от най-старите и аристократични партийни фамилии в Европа.

Дискусията под тепетата трябваше да каже що е то консерватизъм и защо тази идеология набира все повече популярност. Уви, за повече от 30 минути Бареков говори за всичко друго, но не и за идеологията и нейните основи в България.

Всичко започна с кравата Пенка, която доби огромна популярност в цяла Европа. Бареков се похвали, че видни консерватори от Англия, Франция и другите стари членки на ЕС са дошли, за да видят животното. Покрай всичко това,  евродепутатът бил установил, че законодателството у нас дава земеделската субсидия на шепа хора, и ще инициира  подписка в Европарламента, за да принуди България да промени законовите рамки.  

„Има много политици у нас, които са консерватори, но те не го осъзнават. Ето например едно ДСБ, Радан Кънев… Консерватизмът е модерен в момента и става по-актуален. Това със затварянето на границите е класически консерватизъм“, каза Бареков. Той обясни, че е бил на среща с Бойко Борисов, който вече започнал да клони към консерваторите, като бил съгласен с почти всичко, изтъквано от неговите колеги евродепутати.

Оттам се прехвърли на темата за благосъстоянието на българския народ и еврозоната.

„Ние, консерваторите, сме против бюрокрацията и бедността в България!Не може богатите да живеят с бедни! На тях не им е добре така“, каза бившият журналист. Според него има 90 % бедни, 9 % средна класа и 1 % свръхбогати. Тук трябвало държавата да се намеси и да изравни дисбаланса в богатството.  Бареков смята, че ако влезем в еврозоната заплатите ще станат  от 1000 лева на 500 евро, но хлябът щял да струва 1 евро, а не 50 цента.  

Всъщност,  основният постулат на консерватизма е, че хората не са равни и не трябва да бъдат третирани по един и същ начин. За тях справедливостта е предоставянето на равни възможности за израстване, а равенството да е пред закона. Социалното неравенство е неизбежно. Нещо повече – то е желателно, защото е резултат от човешката свобода.

Ако някои консерватор от старите държави членки чуе думите на Бареков най-вероятно ще се хване за главата, тъй като държавата трябва да е само регулативен орган, а не да се меси в частните дела на хората, поне според консерваторите. 

Макар Бареков да бе сред първите политици, които яхнаха протестите срещу монополизмът на ЕРП-тата, за консерваторите монополът е естествено състояние и не бива да се ограничава с държавни мерки. Позицията на Бареков вече като „консерватор“ за ЕРП-тата и другите частни монополи, така и не стана ясна.

Все още е неясно и как Бареков се превъплъти от антисистемен към консервативен политик. Докато допреди няколко години евродепутатът искаше смяна на цялата политическа система у нас, сега той е приел антиреволюционна идеология. Тя казва, че не бива да се правят резки завои, а само реформи, когато това е наложително.

Едно от малките неща, за които Бареков бе плътно с идеологията на консерватизма е, че това е „идеология насочена към семейството“. Той предложи по примера на Унгария да се дават между 15 000 и 30 000 лева за всяка майка с основно, средно или висше образование, а необразованите да не получават една стотинка. Друго, което той поиска е таблети за децата.

„Ето моето дете е на четири години и може да чете и пише,  а аз имам три деца. Бих се възползвал да си взема три таблета“, каза евродепутатът. Предложението му бе парите да се вземат от общинските бюджети. Тогава той засегна и темата, която явно му бе най-присърце – местната власт на Пловдив.

„Ако преди имаше 4-5 човека в Пловдив, които всички ги знаят, че се най-богатите, то вече има и по-богати от тях и те управляват града… Всеки бута отпред Пеевски, но на национално ниво никой не говори за Тотев, Портних, кмета на Благоевград и други, които станаха много богати през последните години“, допълни Бареков.

Бареков: Няма да се кандидатирам за кмет, но ще се боря срещу ТотевСпоред евродепутата Пловдив е в потресващо състояние

С това се изчерпа и темата за консерватизма на Бареков, който след дискусията започна „индивидуални срещи“ с няколкото пловдивчани, дошли на събитието му.  Очакваме скоро и новия му проект в Пловдив, който трябва да представи консервативните идеи под тепетата. Надяваме се поне тогава консервативните идеи на „Презареди България“ да станат ясни, защото все още не нейния лидер са му малко чужди…