"Когато социално-икономическите кризи продължават дълго, то това е следствие от упадък, на първо място, в обществото и паралелно с това – упадък в икономиката", така започва най-новата научна статия на доц. д-р Николай Крушков от Университет за национално и световно стопанство. Трудът му е публикуван в последния брой (1/2023) на списания "Стратегии на образователната и научна политика".

Статията е на тема "Икономика и управление в период на продължителен упадък в Западния свят (Състояние и възможности пред Западния свят)". 

Обект на изследване в настоящия труд е състоянието на икономиката и обществото в Западния свят в условия на упадък, породен от завършването на икономически цикли и разложение в социокултурното състояние на западното общество. Предметът на изследване са възможностите пред управлението в такава среда.

Основната теза на изследването стъпва на разбирането, че Западният свят е в status quo, което в обозримо бъдеще не дава основания за надежда за конкурентно на Изтока развитие. Единните ценности в Западното общество са „размити“ до степен, в която традиционни западни ценности вече не се познават от няколко поредни поколения жители на Европа, САЩ и Великобритания и съответно не се споделят от обществото в неговата цялост.

Образованието в Западния свят започва да губи своята пазарна значимост преди всичко заради „размитите“ ценности в обществото, но и заради конюнктурността на образованието – заради обвързването на образованието с актуален пазарен интерес и превръщането му в бизнес индустрия до степен, в която фундаментални знания изчезват завинаги, отстъпвайки място на свръхмодерни, но краткосрочно значими, недоосмислени теории и практики с временен характер.

Освен „размиването“ на ценностите и „девалвацията“ на фундаменталното образование сериозен фактор за упадъка е фрагментирането на западното общество. Трайното разделение по ключови въпроси в обществото поражда нестабилност от фундаментален характер, която е сред причините за невъзможността да се намери единен подход за преодоляване на упадъка.

Това състояние налага комплексна оценка на състоянието и перспективите пред Западния свят, откриването и осмислянето на нови цели и приоритети за социално-икономическо развитие, както и извеждането на сцената на стратегическото управление на решителни лидери и управленски екипи, които имат способностите за иницииране на фундаментална промяна. 

Според изследването основните причини за текущото състояние на упадък, колкото и да са всеобхватни, биха могли да бъдат структурирани в две макрогрупи: икономически причини и социокултурни причини. 

Доц. д-р Крушков сред икономическите причини, както беше посочено, са: отсъствие на значим икономически ръст с години, техническо и технологично изоставане, трайна инфлация, много елементи на стагфлация и рецесия. От значение за упадъка с не по-малък принос са социокултурните причини, сред които: скъсването на връзките в обществото и разделението по фундаментални въпроси на отделните обществени групи, отсъствието на споделени ценности и непознаването на традиционните такива от новите поколения, търсенето на решения в Западното общество единствено на индивидуално ниво, не на колективно.

В научната си статия той представя данни, които показват колко изостава Западния свят пред Изтока.

Показател за технологичното равнище на Западния свят е и общият брой на заявките за патент за изобретения в целия свят за 2021 г.  Половината от топ 10 на заявителите в света са от Изтока, като общо 5-те държави от Изтока имат 2 205 411 заявки за патент през 2021 г., докато петте държави от Западния свят (включително Европа, като континент) имат общо 908 384 заявки за патент. Съдейки по тренда (сравнение на числата от 2021 г. с тези от 2020 г.), то до една-две години Изтокът ще заявява 3 пъти повече заявки за патент от Запада.

Освен това първите пет държави, в които се отчита устойчив ръст на БВП, са само икономики от Изтока. Това е отчетлив тренд от години, който също толкова устойчиво не попада в дневния ред на дискусиите нито на Западните лидери, нито в темите, които публично се обсъждат в Западното общество, нито намира място в прайм тайма на западните медии чрез анализите на публично позиционираните експерти и коментатори.

Авторът разглежда и предимствата и недостатъците на „свободната пазарна икономика“ и на „плановата икономика“, когато управлението е ограничено от негативите в условия на траен упадък. Свободната пазарна икономика и демократичното управление – безспорните цивилизационни достижения на Западния свят, имат недостатъци в сравнение с до голяма степен плановите икономики на авторитарните режими на Изток. 

За да бъде разбрано по-детайлно неговата теза, доц. д-р Крушков прави илюстративно сравнение на текущата ситуация, пред която са изправени публичните лидери на Западния свят. То разглежда сходна ситуация на микрониво с предизвикателствата пред мениджмънта на едно предприятие.

Ако представим съвременното състояние на упадък на микроикономическо ниво, то картината изглежда така – предприятието: 1) е без достатъчно служители, а наличните са в неразбирателство помежду си; 2) работи с остаряла техника и технологии, с изтекъл жизнен цикъл; 3) е със значителни задължения към кредиторите си и затова без реална възможност да се самофинансира или да получи при добри условия външно финансиране; 4) е с висока цена на енергията, защото локациите (от които идват газът, петролът, мазутът, въглищата, дървеният материал и други) са все по-несигурни и това оскъпява както процеса, така и продукта; 5) с огромни данъци за индустрията на Запад, защото това е солидарността; 6) с голяма част от служителите, които искат да работят на 4-дневна работна седмица (практикувана в Белгия, Шотландия, Исландия, например), също така от вкъщи (хоум-офис) и до 8 работни часа на ден, като ползват законово гарантирани дълги годишни отпуски; и 7) с постоянно сменящ се мениджмънт – понякога и всяка година. 

Ако пренесем този анализ на макрониво, на ниво държава, то в исторически контекст човечеството е свидетел на изчезването на цели империи заради траен упадък (например Византия или Персия) и на разпадането на големи държави на множество малки държави (като СССР или Югославия например). Погледнато на макрониво, държавите също изчезват, точно както предприятието в такова състояние, разгледано по-горе на микрониво. В условия на траен упадък, ако не се вземат адекватни на състоянието мерки, то вероятно само хората могат да се спасят: чрез попадане под ръководството на новосъздадена държава на същата територия или чрез мигриране към други държави. Без каквото и да било двусмислие може да се посочи, че принципите на свободната пазарна икономика, а до голяма степен и демократичните принципи на мандатността в управлението на Западния свят не са в състояние да дадат решения за дълъг период напред – решения, които да са валидни или устойчиво приложими дългосрочно, което обаче, парадоксално, е ключово необходимо на управлението в условия на траен упадък. За възстановяване от състояние на траен упадък на макрониво e необходимо време, като в исторически потвърдените случаи държави постигат икономическо развитие за 5 – 15 години.

В търсене на решения

Точно както упадъкът на Западния свят включва икономическа и социокултурна компонента, така и лидерите в западното общество имат задачи да рестартират и да развият както икономиката, така и да създадат условия за възпитаване в единна ценностна система на обществото. Това, на свой ред, включва изискването лидерите да притежават както лични, така и професионални качества, отчитащи три неща: 1) способността да инициират промяна; 2) да имат лични качества, сред които: високо образование и висок морал, както и отдаденост на хората; и 3) подходящи професионални качества, с оглед конкретните задачи.

Налице е упадък, при който, ако не се вземат стратегически решения и не започне тяхното изпълнение в кратки срокове, деиндустриализацията в западните икономики и свързаната с нея безработица, паралелно с подценяването на възпитанието и на фундаменталното образование в западното общество, ще стимулират криминални посегателства, социални конфликти и войни. За излизане от състоянието на упадък следва да започне развитие на колективни ценности и да се постигне социално единство на целите в икономическото развитие. От ключово значение е осъзнаването на потребността от връщане към общите и семейните ценности, които да създадат среда на взаимно уважение и подкрепа, която, на свой ред, да осигури социално единство. Многото и сложни проблеми изискват обществен консенсус във все повече области, което може да се постигне от общество, което осъзнава не само своите права, но и много свои задължения и отговорност пред бъдещите поколения.

Пред управлението в Западния свят стоят мащабни задачи, в условия на ожесточена конкуренция от Изтока. Излизането от състоянието на упадък не може да стане с посвещаването на ресурси във всички направления. Необходима е приоритизация в конкретни области на развитие. При това в области, които могат да бъдат развити без зависимост от Изтока. Това сложно предизвикателство изисква координирано развитие на приоритетни отрасли в икономиката, паралелно с развитие на науката и образованието в същите приоритетни направления. Такава координация на индустрията с образованието е единствената възможност за развитие на конкурентоспособност. Преди всичко защото позволява захранване на индустрията с подготвени кадри, от една страна, и от друга – с научно-развойни резултати. Изборът и последващата координация на дейността на Западните икономики по предварително съгласувани приоритети в индустрията и в образованието следва да са съобразени с областите на ключови предимства на Западния свят пред Изтока

. Фундаменталното образование в западното общество следва в кратки срокове, с високо натоварване на учащите да развива едновременно широки и задълбочени познания в науката. Приоритетното развитие на широки специалисти с фундаментални знания, но и с дълбочина на знанието в конкретна област на специализация, позволява на такива специалисти с лекота да намират връзките между релевантните науки, от една страна, и от друга – да са конкурентни на пазара на труда със своята полезност в широчината на познанията им в индустрията, в която са заети. Kрайно тясната специализация в образованието, която е факт в западното общество в момента, прави всяко взаимодействие много бавно и скъпо, преди всичко защото много на брой различни тесни специалисти трябва да се произнесат дори когато са поставени несложни въпроси за решаване.

На следващо място, но не и по значение, е необходимостта от спешно централизиране на системите за управление и намаляване на всички паразитни институции в Западния свят, които са с дублиращи се функции. Това се постига с окрупняване на отговорностите, което води до намаляване на обществените разходи, от една страна, но преди всичко до съкращаването на времето и цената за взимане на решение. Това би вдъхновило развитие на предприемачеството в Западния свят. Особено съществено е значението на селекцията на лидерите, които трябва да заемат обществени длъжности. Обществените длъжности следва да са с усложнени и неотменими критерии, позволяващи само на най-подготвените да заемат вакантната длъжност.

Сред неотменимите критерии следва да е критичното мислене на лидерите, способността им да инициират промени, изискване за наличие на значим опит в областта, която ще управляват. Въвеждането на системни тестове за лоялност и зависимости на лидерите, заемащи обществени длъжности – два пъти годишно с полиграф например – също следва да е сред ключовите мерки за излизане от състоянието на траен упадък.

Цялата научна статия на доц. д-р Николай Крушков може да прочетете ТУК.