На фона на печалната гледка с фасадите на изгорелите  тютюневи складове, на  падащите парчета мазилка от домовете на едновремешните пловдивски индустриалци по Главната и ул. „Христо Г. Данов”, тук там като малки островчета се появяват красиво възстановени сгради от началото на миналия век или възрожденски къщи  в Стария град.  През март м.г един злощастен инцидент насочи вниманието на пловдивчани към сградата на кръстовището на улиците  „Опълченска” и „Бетовен”, където парче мазилка падна в количка с бебе и по чудо не го нарани. Оказа се, че ремонтът на къщата не може да започне, тъй като документите за реставрацията са били входирани още преди две години в Института за паметници на културата, но  там изгубили документите и се наложило те да бъдат входирани втори път. След двугодишно ходене по мъките, собственикът на сградата е получил разрешение за реставрация. Сега, година и половина по-късно , къщата вече е реставрирана и е свързана с другата възстановена сграда в съседство. Ансамбълът е добър пример за опазване на културното наследство в Пловдив.

Как собствениците и архитектите на тези сгради успяват да преминат през иглените уши на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, където десетки проекти потъват като в черна дупка? Какво е необходимо, за да се получиш разрешителното за строеж- пари , търпение или нещо друго? С тези въпроси се обръщаме към архитект Филип Филипов, по чиито проекти са възстановени 3 къщи на ул. „Бетовен” и няколко сгради в Стария град. Негов е и проекта за реставрация на бившата централа на Булгартабак на ул. „Авксентий Велешки” , която предстои да се превърне в офис сграда.

  - През последните години наблюдаваме засилен  инвестиционен интерес върху градовете с история, какъвто е Пловдив. Има сериозни атаки срещу културните паметници, повечето от които са на апетитни места.  Смятате ли че са необходими промени в нормативната уредба или всичко опира до съвестта на собствениците?

- По-скоро една по -адекватна реакция от НИНКН и диалог с инвеститорите ще бъдат достатъчни. Всеки, който купува такава сграда  знае, че той трябва да я запази. Тези сгради не се купуват от случайни хора, това са хора с отношение към историята. За съжаление не всички са такива и точно тук е мястото на Института.

Проблемът е, че няма комуникация. Но все пак се постави някакво начало на разговор.  Предстои нова среща с министър Банов, който очевидно е ангажиран с диалога, защото Тютюневите складове се превърнаха в огромен проблем за града. Едните ги разрушават в неделя, други ги палят, а трети изчезват. Явно инвеститорите търсят уж по лесен начин да се справят, като смятат, че ако сградите са унищожени, ще могат да минат по-лесно през иглените уши в НИНКН.

 Сгради като Тютюневите складове са общоградско значение, при тях проблемът е комплексен. Те са в центъра на града. За всеки от тях се предвижда дали да стане хотел, търговски центъра, офис сграда или жилищна сграда. Това са пунктове , където се събират много хора. Паркирането в тези зони е свръхограничено.” Иван Вазов” например  е улица с магазини, паркира се от двете страни , но въпреки това не е достатъчно. Всяка сграда, която от тук нататък се строи трябва да бъде с паркинг минимум на 1 ниво.  Едно ниво е постижимо. Две нива също е постижими, но оскъпяват проекта. Когато разработвахме проекта за сградата на „Авксентий Велешки”  мислихме за паркинг на две нива. Има начин по който може да се направи, има и фирми , които могат да го направят. Стигаме обаче до следния казус- как се подкопава една 15-метрова сграда на 100 години? Тя не може да бъде подкопана. Всъщност може, но цената за това ще обезмисли цялата инвестиция. Когато правихме сградата на „Бетовен”, макар че тя е само на 2 етажа, подкопаването бе свързано с адски много рискове и усилия на строителите. Защото тя бе подкопана и в нея има подземен гараж. 

Инвеститорът  иска да направи нещо , да запази сградата и  да осигури паркоместа.  Това е много трудно да се случи едновременно. Затова някои търсят варианти да ги съборят и да ги издигнат отново в същия вид, в който са издигнати.  Това също е възможен вариант. Фасадите са толкова изоставени и олющени, фризовете са изпопадали.  Няма и майстори, които могат да ги направят с автентични материали. В същото време има съвременни техники, които могат да възстановят фасадите. Автентичен облик – съвременно изпълнение.

- Но това вече ще бъде халтура, а не паметник на културата. И ще срещне сериозен отпор.

- Да, така е. Но в света има и други примери- фасадата се вгражда в цялостен ансамбъл, тя пак би стояла красиво и би показала автентичността на въпросния паметник.  Освен това в световен мащаб при тези сгради има допуснато надстрояване, пристрояване , разширяване и т.н.т. Това в България също е недопустимо и не може да мине през НИНКН. Мисля, че със сградите на Бетовен показваме как това може да се случи. Един стъклен обем, който свързва двете сгради , които са паметник на културата. Проблемът е , че НИНКН не сяда да говори директно със собственика на сградата. Ако има диалог между двете страни, единият да предложи едно, другият – друго и да се срещнат някъде по средата и да се намери  баланс – нещата ще вървят. В Института горе долу се работи на принципа : Харесва ми , не ми харесва. Това се опитваме да направим за Тютюневия град- да седнем и да се разберем, да се намери адекватно решение и да се реализират инвестиционните намерения. Защото тези складове не може да продължават да стоят порутени, като някаква язва в центъра на града.

- Колко време отнема изработването на един проект и съгласуването му в НИНКН и какви трудности срещате най- често?

-Нямам проект, който да ми е отнел по-малко от 3 -4 години до стигане на разрешение на строителството. Самото изработване на проекта заедно със заснемането отнема около 3 месеца , в зависимост от обема на сградата. От там нататък започва трънливия път. Затова , когато ни възложат подобна задача , думите с които сядаме срещу инвеститора са : „Имайте предвид, че одобрението на този проект може да отнеме три години”. Обясняваме му, че процедурата е много тежка и той  трябва да се въоръжи с търпение. Законовият отговор на НИНКН е 4 месеца. В повечето случаи проектът се връща със забележка от рода „това не ни харесва”. Кое точно не се харесва не става ясно. Започваш да налучкваш и правиш следващ проект. Като те върнат три пъти и започнеш отново , се събират 3-4 години. Затова е голямото протакане. Бавното съгласуване е най- големия проблем. Аз не виждам как 4 месеца може да се разглежда един проект.

- Как реагира инвеститорът, когато му кажете , че трябва да чака 3 години?

- В повечето случаи е на ръба на нервна криза. Една сграда струва само милион , за да купиш. Милиони трябват и за да ремонтираш. Всеки има някакви инвестиционни планове  и очаква възвращаемост.

- Държавата и инвеститорът често са с противоречиви интереси при опазването на паметниците, а архитектът е между чука и наковалнята. Възможно ли е да бъде намерен баланс?

- Ако инвеститорът е предварително подготвен е по-лесно. Макар, че пак е нервен. Но в крайна сметка разбира, че не винаги всичко опира до архитекта, а зависят и от институциите. В интерес на истината винаги е виновен архитектът!

-  Кое според вас е по- важно правото на частна собственост или опазването на даден паметник?

- Аз съм категорично за запазването на архитектурните паметници. Пловдив е един от най- старите градове в Европа и трябва да направим всичко по силите си, за да съхраним богата му история и паметниците. Но разходете се по Главната, там масово сградите тънат в разруха. Нито наемателите, нито собствениците ги интересува как изглеждат сградите отвън. Окичени са с кабели, напраскани с грозни климатици, с обезобразени етажи на партерните нива, които са магазини. Това не може да се види никъде в Европа. В чужбина собствениците на една такава сграда имат отношение към нея, те я пазят, за да остане за поколенията, да не говорим за строгите закони.

НИНКН само мрънка „Пазете сградите”, а те се рушат. Никой не му се захваща с процедура по възстановяване на сградата, защото тя отнема 4-5 години и куп средства.  Просто институциите нямат желание реално да помагат.  Ако НИНКН бяха толкова загрижени, можеше да направят курсове за обучаване на майстори , които да се научат да възстановяват сгради културно наследство. И когато дойдат инвеститори, готови да дадат пари , за да възстановят дадена сграда, те да кажат:  работете с тези хора, те са обучени и ще върнат облика на сградата. Тук според мен трябва да се намеси и държавата, защото една такава сграда е не само частна собственост, но и лицето на града. Непосилно е за хора, които са я получили в наследство, да възстановят една такава сграда по начинът, по който се очаква от тях.

Когато на Бетовен падна тухла, общината започна акция и огради опасните сгради с ленти. Тези ленти издържаха 3 дни и изчезнаха. От тогава е затишие. Керванът си върви , кучетата си лаят. Нито се обезопасиха сградите, нито се обрушиха. И така ще е, докато отново не падне парче на главата на някой пешеходец. След като това са специални сгради на специален режим, редно е към тях да има и специално отношение.

- Имате проекти и за къщи в Стария град, където освен през НИНКН, трябва да минете и през археолозите, ако се натъкнете на антични останки. А в резервата това е почти сигурно. 

-Пловдив е много стар град и археологията си е археология. Нека това, което се открие да бъде изследвано. Което трябва да се събере, нека да се изложи в музея. Не съм съгласен обаче с това, че инвеститорът трябва да поеме всички разноски за времето, в което археолозите копаят в неговия имот. Археологията е държавна и е редно държавата да поеме финансирането на тази дейност. По тази причина много инвеститори подхождат гадно и тайно заравят разкопките. Първо защото плащат и второ изобщо не е ясно колко време ще отнемат разкопките.

- Имате проект за реконструкция на бившата централа на Булгартабак на ул. „Авксентий Велешки”.  Предстои обаче сградата да бъде обявена за паметник на културата. Това ще затрудни ли работата ви?

- Проектът е готов и чака за съгласуване с НИНКН. Бившият склад ще се превърне в офис сграда. Но преди това трябва да минем през цялата процедура.

- Как гледате на предложението Тютюневия град да се превърне в пешеходна зона?

- От една страна е добре да има пешеходни зони, но кварталът е много гъсто населен и хората не могат да бъдат лишени от достъп до жилищата си. Градът се задъхва. За да може кварталът да е пешеходна зона, той трябва да е подсигурен с големи паркинги в покрайнините на района.

- Проблеми с паркирането има не само в центъра, но и в кварталите, където никнат огромни комплекси. Така ли трябва де се развива Пловдив?

- Градът се развива хаотично. Пример е Коматевско шосе. Там се редуват жилищни с индустриални зони. Това е недопустимо. Има си Общ устройствен план и той трябва да се спазва. Колкото до големите комплекси, които са като гета,  аз лично не бих живял в такова нещо, но щом има хора, на  които им харесва и не се нарушава нормативната база, ще се строи.