Да живееш с човек, който системно употребява алкохол и да се опитваш да го игнорираш, е същото като да имаш слон в хола и да се правиш, че не го забелязваш. Присъствието на огромното нещо така или иначе изсмуква личното ти пространство, стеснява хоризонта ти и те превръща в мъченик. Затова мнозина близки на алкохолици, една от болестите, от които страдат предимно околните, си задават въпроса- докъде са стигнали нещата, има ли връщане, прекрачил ли е човекът границата, след която вече го считаме за болен.

На въпросите отговаря д-р Иван Добринов, психиатър, завеждащ на Отделението за зависимости в Държавна психиатрична болница в Раднево.

- Как се става алкохолик?

- Опасното е, че няма рязка граница. Няма два дни, в които човекът да е бил просто пиян и на следващия да се е събудил алкохолик. Зависимостта се оформя постепенно, неусетно, коварно, така се губи и контролът върху пиенето. Болестта прогресира бавно. Основен белег на зависимост е нарушеният контрол върху началото, нивото и края на употребата на алкохол. Тук много точна е поговорката”Без едно може, с едно не може”.

- Има ли връщане от тая граница, възможно ли е контролирана употреба?

- Контролът не се губи изведнъж и напълно. Това дълго време създава илюзията, че няма проблеми, че зависимият може да спре, когато поиска. Пробва различни варианти: да не пие концентрати, да пие само в петък, събота и неделя, да ограничава количествата и т.н. Като цяло такива опити имат временен ефект, но в крайна сметка болестта прогресира. Изгубеното не се връща. В групите АА имат една поговорка, че „киселата краставичка не може да стане прясна”.

- Важни ли са количествата, за да стане човек алкохолик?

- Изпиваните количества не са критерий на зависимост. Важен е контролът. Обаче с напредването на зависимостта се повишава и толерансът, т.е. дозата, която първоначално е предизвиквала еуфория, сега не действа. Човекът има нужда да изпива по-големи количества, за да постигне същия ефект, т.е. „носи” повече. Обикновено околните се възхищават на тази способност, но всъщност това е един от симптомите на зависимост. В най-крайните фази, когато черният дроб вече не функционира пълноценно, толерансът рязко намалява и човекът започва да се напива от малки количества.

- Какви видове алкохолизъм има?

 - Има различни класификации, но те са по-скоро теоретични постановки. Моделите са много и различни. В хода на болестта понякога засегнатите променят начина на пиене по различни причини. Това няма някакво съществено значение за лечението.

- Възможно ли е близките да спасят алкохолика без негово знание?

- Мечтата на повечето близки е да контролират алкохолика и да го излекуват, въпреки неговото поведение. Това води до дългогодишни неуспешни опити да го накарат да не пие. Много опасно е рекламирането на различни отвари, капки или лекарства, които да се дават тайно на алкохолика. Това може да доведе до сериозни усложнения, включително и до смърт. Няма как да бъде постигнат резултат, без зависимият да участва активно в лечението, без да носи отговорност и да полага усилия.  Близките обаче имат един много силен ход: да променят своето поведение.

Семейството е система и като такава промяната на всеки един елемент води до промяна и в останалите.

Когато роднините оставят алкохолика да понася последствията от пиенето си, това рязко увеличава вероятността той да поиска промяна и да започне да се лекува.

 Има много литература по въпроса, а и близките биха могли да потърсят професионална помощ при квалифициран фамилен терапевт, в родителските сдружения, както и в групите за самопомощ и взаимопомощ от типа на Ал Анон.

- Каква е разликата между мъжете и жените алкохолици, по-бързо или по-бавно се развива алкохолизмът при жените?

Съотношението на зависимите към алкохола мъже и жени е 6:1. Жените боледуват по-рядко, но по-тежко. Това е свързано с редица фактори. Женското тяло има различен метаболизъм. То съдържа около 10 % повече мазнини.

Жените се напиват по-бързо и изтрезняват по-бавно.

 При тях вторичните усложнения са по-тежки. Те по-често страдат от някои други психични разстройства, като депресии или фобии, което затруднява лечението на алкохолизма. Пияната жена в безпомощно състояние е потенциална жертва на насилие. Обществото ни има по-порицаващо отношение към пиещите жени, те изпитват много по-силен срам. От тях се очаква да изпълняват социални роли, несъвместими с употребата, например да се грижат за домакинството, да гледат децата и т.н. Като цяло жените по-трудно се престрашават да потърсят помощ и да признаят проблема си.

- Как може да се настани в болница алкохолик, който отказва лечение?

- Има няколко възможности.

Доброволно лечение.

Най-добре е, ако човекът се съгласи да постъпи в терапия по свое желание. Това обикновено става под натиска на някакви неприятни последствия, свързани с пиенето. Има една процедура, наречена Интервенция, която помага на близките да мотивират зависимия и да ускорят този процес

Хоспитализация по спешност.

 Това става, ако се появят някакви опасни усложнения  с поведение, пряко застрашаващо живота и здравето на алкохолика, или на околните. Тогава обикновено се търси помощ на тел.112, вика се Спешен център и полиция. В Спешния център се прави консултация с психиатър и е възможно болният да  бъде веднага приет в затворено психиатрично отделение. Обикновено до 24 ч. той дава съгласието си. Ако откаже и има риск, директорът на здравното заведение има право да задвижи процедура в районния съд за настаняване на задължително лечение. Пример за такива спешни състояния са  опит за самоубийство, алкохолен делир, тежка физическа агресия и др.

Задължително лечение по Закона за здравето.

Близките подават молба за настаняване на задължително лечение в Районна прокуратура. Важно е в молбата да опишат подробно психичните промени и опасното поведение, свързано с болестта. Обикновено такова настаняване става при наличие на някакви психиатрични усложнения: делир, друга психоза, тежка личностова промяна, опити за самоубийство и т.н. Прокурорът прави предварителна проверка и внася делото в районния съд. Съдията назначава съдебно-психиатрична експертиза, от която иска да уточни, страда ли лицето от психично заболяване, представлява ли опасност за себе си и околните, нуждае ли се от настаняване на задължително лечение, за какъв период и в какво здравно заведение.

Принудително лечение.

 При извършено криминално деяние, съдът има право да настани зависимия на принудително в специализирано здравно заведение, ако прецени, че престъплението е извършено по болестни мотиви.