За въвеждането на застрахователната система „Бонус-малус” у нас се говори от години. Тя дори бе очаквана с нетърпене, защото се обясняваше, че с нея задължителната застраховка „Гражданска отговорност” ще стане по-справедлива. Ако си добър шофьор, караш внимателно и нямаш катастрофи, ще плащаш по-малко, защото и застрахователят няма грижи с тебе. За сметка на джигитите по пътя, които нарушават правилата и са главните виновници за пътно-транспортни произшествия /ПТП/, за които компаниите покриват щетите.
Когато обаче проектът за „Бонус-малус” бе представен за първи път миналата година от Комисията за финансов надзор /КФН/, той срещна голям отпор от обществото. Една от причините бе свързана с неудобството да се продава автомобил на собственик с много нарушения, тъй като те си вървяха с колата и носеха малуси на новите собственици. Друга забележка беше, че има опасност за дребни нарушения да се стигне до необосновано оскъпяване на застраховката.
На 19 ноември 2019 г. КФН качи на сайта си за обществено обсъждане новия преработен проект за „Бонус малус”. Той обаче също стана обект на критики.
Основната е, че за изчисляването на застраховката се вземат актовете и глобите на КАТ, които не винаги са свързани с щети за застрахователите. В същото време шофьорите ще бъдат наказвани за едно и също нарушение по 2-3 пъти – по Закона за движение по пътищата с глоби и отнемане на точки, както и с начисляването на по-скъпа „Гражданска отговорност”. А заради възможността застраховката да скочи с до 400%, малусите ще бъдат много по-големи от бонусите.
Имат ли „Бонус-малус” другите страни и с какво се различават застрахователните им системи от новия проект на КФН, коментира пред TrafficNews финансовият консултант Румен Георгиев.
Той обясни, че в ЕС само 7 от 28-те държави имат „бонус-малус”.
В повечето държави обаче тази система се счита за отживелица.
САЩ
В САЩ например от няколко години застраховката се определя на базата на индивидуалните характеристики на шофьора.
Как става това?
На навигационните системи на автомобила е закачен модул, който следи реакциите на водача - колко често кара автомобила, колко рязко спира, колко бързо шофира. И на базата на тези данни се определя цената на застраховката.
„Това е бъдещето – да се определят „на терен” индивидуалните характеристики на шофьора и да се следи през дигитални системи какво прави той”, коментира Георгиев.
Европейски съюз
В 21 от 28-те държави в ЕС има подобна система, но тя не е под държавен контрол.
Всяка компания прилага „Бонус-малус” за изчисляване на застраховката. Ако някой реши да се премести от един застраховател при друг, агентът е длъжен да предостави досието му с всички нарушения. Така новият застраховател вижда статистиката от предишни години и ако тя не е добра, завишава цената. Въпреки че конкуренцията на пазара е голяма, при лошо досие никоя компания няма да направи дъмпинг на цената.
„Разбира се, че има „Бонус малус”, разбира се, че се отчитат плюс или минус в цената. Но това отношение е между застрахования и застрахователя”, посочи Румен Георгиев.
Според него и в България е можело да се стигне до подобно прилагане на системата, ако КАТ бе отворил и предоставил на застрахователите базата данни за пътно-транспортните произшествия.
„ Ако тази информация бе предоставена от КАТ на компаниите, те помежду си щяха да обменят информация и статистика. Така щяхме да имаме система като в тези 21 държави - без централизиран подход, на пазарен принцип”, категоричен е финансовият консултант.
По думите му, отварянето на базата данни е от публичен интерес, защото данъкоплатците трябва да знаят кой взема живот на пътищата, които са държавна и общинска собственост.
Георгиев обясни и каква е идеята на „Бонус-малус” в 7-те европейски държави, където се прилага:
„Да допуснем, че пазарът на „Гражданска отговорност” е за 1 милиард евро.
Целта на системата не е да събере още пари, а под контрола на държавата тази сума да се преразпределя справедливо – ако си направил повече грешки, ще платиш повече, ако са по-малко – и застраховката ти ще е по-евтина. Затова е „бонус малус” – към едни отива, от друг се взема. А ролята на държавата е да преразпределя блага и отговорности. Нашата система обаче не е предвидена за това и не го отчита”, обясни финансовият консултант.
Кой има интерес?
Но кой има интерес от „Бонус-малус” във вида, предложен от КФН? Браншови организации на шофьори, автоинструктори и превозвачи обвиниха в лобизъм застрахователните компании, чиито приходи ще се увеличат с новата система. Според нея „Гражданска” може да скочи до 400% при няколко нарушения на Закона за движение по пътищата, при които няма щети и застрахователят не плаща нищо. И само един малус може да покрие няколко бонуса.
„Застрахователите не са участвали в подготвянето на проекта, питал съм колеги, той е изцяло на КФН”, категоричен е Румен Георгиев, който преди години бе шеф на голяма застрахователна компания.
„Да, някой застраховател ще вземе с 400% повече без да има нужда, но пък в друг случай ще трябва да продаде по-евтина застраховка, макар че лицето е виновно повече”, допълни той. Според него застрахователите също не са доволни от проекта, защото изчислението на цената не се прави според тяхната статистика.
„Никой не може да предвиди в момента какво ще се случи. „Гражданска” няма да е на база на полиците, които са сключвани през годините.
Проектът предлага да се вземат актовете на КАТ и на тази база да се решава за цената.
Но един застраховател не може на база на актовете на КАТ да сметне какви приходи и разходи да очаква. И не знае какво се случи с неговия портфейл”, обясни експертът.
Обобщение – какви са очакванията за целите, които трябва да постигне новата застрахователна система:
1. Потребителите да очакват по-добра услуга, а който е добър шофьор – да плаща по-малко
2. Застрахователните компании да могат да планират своя бизнес, като изчисляват „Гражданска отговорност” на базата на своята статистика за изплатени щети
3. Държавата да следи събираните пари за „Гражданска отговорност” да не се увеличават, а да се разпределят справедливо.
4. А като допълнителен ефект от всичко това – да имаме повече сигурност за движението по пътищата.
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри