Гледали ли сте наскоро стар български филм? Киноманите вероятно с удоволствие се връщат към легендарните ленти от 70-те и 80-те години, които националната телевизия излъчва всяка неделя. Ако се вгледате по-внимателно в актьорите обаче, ще ви направи впечатлени, че визуално изглеждат по-различно от нас.

Във филмите отпреди 40-50 години мъжете и жените са далеч по-слаби от тези, които в момента се разхождат по улицата. Ако някое хлапе е с наднормено тегло, то със сигурност си е заслужило прякор „Дебелия”, докато сега все повече деца и тийнейджъри страдат от затлъстяване. А дамите с по-голям крак, които допреди десетилетие трябваше да си правят обувки по поръчка, защото в магазините трудно се намираше 40 номер, сега са в нормата. Повечето дамски модели вече предлагат номерация до 42, някои – и до 43.

Как се е променил обликът на българина в последните години и на какво се дължи това, TrafficNews разговаря с доц. д-р Рачо Стоев, ръководител на секция по антропология към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей на БАН.  

- Доц. Стоев, как се променя антропологично българинът в последните десетилетия?

- Зависи какво разбирате под „антропологично”. Физическото развитие също е част от антропологическата характеристика. Би трябвало да уточним и периода.

Аз ще се опитам да обобщя промените през последните 30-40 години, тъй като се занимавам с антропология от 1983 година.

До около 2000 година има тенденция за увеличаване на ръста на младежите, защото те са родени през период на повишаване на жизненото равнище. През периода 2000-2010 година ръстът на младежите стагнира – навършват 20 години родените през периода на стагнация и падане на жизненото равнище 1978-1989 г., част от които освен това са преживели пубертетния си период на усилен ръст през трудните 1990-те години.

След 2010 година дори се наблюдава

намаляване на ръста,

което е максимално при родените

1996-1997 година (”Виденовата зима”).

Сега би трябвало да очакваме отново увеличаване на ръста, но данни от проучвания през последните няколко години все още няма.

За разлика от ръста теглото реагира значително по-бързо на промените в начина на живот и хранене. Съответно реагира и прословутият „показател на телесната маса” или Body Mass Index. Той е най-висок към 1990 година, когато мнозинството от мъжете и жените на възраст 30-40 години са били с наднормено тегло и затлъстяване. Към 2000 година при продължаващо увеличаване на ръста при младежите, за което вече бе споменато, тяхното тегло е намаляло – очевидно влияние на по-скромното хранене през 1990-те години. Тогава при учащите се наблюдава и значителен процент (10-15%) с поднормено тегло. Към 2010 година ръстът при младежите, както бе казано, не се е променил, но теглото и съответно показателят на телесната маса нарастват. При учащите към 2010-2015 година практически изчезват случаите на поднормено тегло и недохранване.

Има известни промени и

в останалите телесни признаци.

Така например през периода до 2000 година младежите (мъже) стават по-атлетични, вероятно това е свързано с разпространението на силовите упражнения (фитнес). При девойките нарастването на телесното тегло през следващите години не е така изразено – оказва своето влияние разпространението на диети сред тях.

Що се касае до важните за антропологичния тип признаци, те са наследствено определени и промените в тях са малки (с изключение на промените в ръста).

- Има ли специфика в отделните области на страната?

- Специфика има – например съотношението на ширината и дължината на главата (главовия показател), което е важен показател за антропологичния тип, се е променяло в цялата страна през последните 120-140 години. Отначало се наблюдава процес на скъсяване и разширяване на главите (брахикефализация), която при родените след 1943 година се сменя от дебрахикефализация – удължаване и стесняване на главата. Но при това се запазват различията в различните области, които в България са значителни.

В Северозападна България населението през целия 20-ти век е с най-къси и широки глави, а

в Югоизточна България – обратно –

с най-дълги и тесни мозъчни кутии.

Т.е. Северозападна България спада към средноевропейската група популации с преобладаване на динарски, алпийски и субнордичен тип, а Югоизточна България – към атланто-понтийската/атланто-медитеранската група популации с преобладаване на атланто-понтийски/атланто-медитерански антропологичен тип. И тези големи разлики на регионално ниво се запазват на индивидуално ниво при смесването на населението в големите градове в резултат на урбанизацията.

Изменчивостта на главовия показател при българите (етническите българи) е по-голяма отколкото при швейцарците с тяхното ясно разделение на 4 етнически групи. 

- На какво се дължат тези промени.

- Промените във физическото развитие се дължат на промените в начина на живот и хранене, те са важен показател за промените в биологичния стандарт, особено за страни, където не е възможно точно отчитане на производството и потреблението (натурално стопанство, самозадоволяване, сива икономика).

Какво точно обуславя измененията в главовия показател не е ясно. Но процесите на брахикефализация и дебрахикефализация са налице и в останалите европейски популации. Даже смяната на брахикефализацията с дебрахикефализация у нас настъпва със закъснение – в Швейцария, например, тя се отчита още през 1910-1930 година, а при нас едва при родените след 1943 година.

При показателите на физическо развитие

обаче се запазва и зависимостта

от генетичните фактори.

Така например в световен мащаб днес ръстът е по-висок от теоретично изчисленото в Северозападна Европа, в Западните Балкани и в Северен Китай, които са област на разпространение на антропологически типове с висок ръст – нордически, динарски и синиден (пацифичен). Ръстът се оказва по-нисък от теоретично изчисления в Португалия или Югоизточна Азия, които са ареалът на антропологични типове с нисък ръст – средиземноморски и лапоноиден.

- Как се отразява на физическия облик на децата фактът, че в последните години българите пътуват свободно в чужбина и има все повече смесени бракове?

- Ясно е как се отразява – увеличава се антропологичното разнообразие в без друго нееднородното българско население.

- А „модерният” начин на живот, различните диети, здравословното хранене, веганството?

- Мисля, че някои неща бяха споменати по-горе. Обездвижването при модерния начин на живот и достъпът на евтина, но непълноценна храна се отразява на телосложението на децата и подрастващите. В по-малките населени места момчетата са по-атлетични, а момичетата – по-охранени. В рамките на едно отделно населено място, например Пловдив, същите разлики се наблюдават между децата от български и ромски произход.

Тъй нареченото здравословно хранене всъщност е популяризиране на храни, които са били характерни за храненето на бедните слоеве на населението у нас или в други страни. То е слабо съобразено с хилядолетната хранителна традиция на Балканите от неолита до днес.  А тя е – съчетаване на въглехидратни храни, преди всичко хляб, с млечни храни и бобови варива като източник на белтъчини, консумация на месо само в празник. Чията и киноата в тази диета, към която за 200-350 поколения са адаптирани нашите организми, определено не влизат.

Що се касае до веганството,

ще разкажа един твърде показателен случай.

Обръщат се към нас родители, притеснени за ръста на единствената си 15-годишна дъщеря – те са и двамата с ръст много над средния (майката над 170 см, бащата над 185 см), а дъщеря им значително изостава (около 145 см). Какви хранителни добавки да й се дават? Биологическата възраст на девойката (16 г.) изпреварваше календарната, пубертетният скок вече бе минал, евентуално ръстът би могъл да нарасне до 152 см. От изброяването на хранителните добавки, с които чедолюбивите родители вече захранваха момичето, разбрахме, че става дума за вегани. Принудихме се да им отговорим, че 152 см е среден ръст за българките към 1900 година. По-точно тогава ръстът на българките е бил 154 см, но те не са се лишавали от животинска храна постоянно, а само през половината година (православните пости), като са си наваксвали през блажните дни. Е, прекъснаха връзката с нас възмутени...

- Според вас какви промени ще настъпят в облика на следващите поколения?

- Засега мисля, че отново ще се възобнови увеличаването на ръста. Смесените бракове и асимилацията на етническите малцинства, която добре се забелязва в големите градове, ще увеличат антропологичното разнообразие сред българите. Различията между областите ще намалеят, но на индивидуално ниво ще останат големи. Трудно ми е да кажа отсега какво ще бъде влиянието на възникналата поради Ковид пандемията стопанска криза, тъй като тя едва започва. Много зависи и от разпространението на истински здравословно хранене, преодоляване на обездвижения начин и т.н.