"Свещеният личен живот" на родните политици засега остава в светлината на прожекторите. След телефонен разговор между Бойко Борисов и Слави Трифонов, „Има такъв народ“ тихомълком оттеглиха своя скандален законопроект, който щеше да задължи медиите да искат писмено съгласие за публикуване на всякаква информация, свързана с личния живот на публични личности. В противен случай ги очакваха до 6 години затвор, солени глоби и дори подслушване със СРС- та. Проектът, представен като „мярка срещу жълтите новини“, всъщност щеше да се превърне в инструмент за цензура и натиск върху свободното слово — особено върху онези журналисти, които разкриват зависимости, конфликти на интереси и корупция. Но не само срещу тях - проектозаконът касае всеки редови гражданин, който си позволи да коментира нечий живот в социалните мрежи. 

Отстъплението след разговора между коалиционните партньори обаче не означава, че апетитът към ограничаване на медийната свобода е изчезнал. Напротив — то показва колко лесно теми като „правото на личен живот“ могат да се използват като щит за политическа безотговорност.

В една нормална демокрация личният живот на публичните фигури е защитен дотолкова, доколкото не засяга обществения интерес. Но когато „личният живот“ се преплита с власт, пари и влияние, той престава да бъде частен въпрос. Българската политика е пълна с примери — от скандали с имоти, лобистки връзки и назначения „по приятелска линия“, до интимни зависимости, които диктуват решения на държавно ниво.

Именно затова реакцията на медиите и гражданското общество срещу проекта беше толкова бурна — защото зад уж моралния аргумент за защита на личното пространство се криеше реална заплаха за разследващата журналистика.

А телефонният разговор между Борисов и Трифонов само напомня, че задкулисните договорки в българската политика често се случват не в парламента, а между „мъжки разговори“ по телефона — далеч от публичност, далеч от отчетност, далеч от принципи.

Всъщност остава висящ въпросът, защо хората на Слави предприеха този самоубийствен атентат. Защото точно същите тези нови политици, докато работеха в полето на шоубизнеса осмиваха и гавреха наред с политици, журналисти, актьори и музиканти. И с действията си предизвикаха дори бившия си колега Иво Сиромахов, който буквално ги размаза с коментара си. Дали се опитват да отклонят вниманието от кризата с боклука в София или от продажбата на Лукойл можем само да гадаем.

С поредното си "недоносче", "сценаристите" влязоха в ролята на героите от собственото си творчество. И както правилно отбеляза колегата Георги Ангелов от DW , депутатите от ИТН изпълниха собстввените си предсказания от песента "Няма такава държава". След изцепките на депутата Тошко Йорданов по адрес на младите лекари, заканата му да "внася" специалисти срещу заплата от 500 лева , подигравателните песни по адрес на Лена Бориславова и прочее гафове, както се казва в песента "Изведнъж стана ясно, че са пълни с имоти, Изведнъж става ясно, че са пълни идиоти". 

Ето и коментари на известни пловдивски юристи и преподаватели, взети преди сутрешното фиаско на проектозакона. 

 

Стефан Левашки : Този текст е абсолютно противоконституционен

 

Първо не става ясно каква е легалната дефиниция на термина "Личен живот", какво точно ще се включва в нея.

Второ защо трябва да бъде инкриминирано това при положение, че има престъпления като обида и клевета, които са от частен характер, но достатъчно охраняват интересите на гражданите.

Трето защо се решава, че наказанието следва да бъде толкова тежко от 1 до 6 години лишаване от своба, което автоматично го прави тежко умишлено престъпление по смисъла на закона, с всичките негативни последици от това - като възможност за задържане и престой в ареста до 8 месеца, задължително присъствие на подсъдимия в съдебно заседание, отнемане на лично или ловно оръжие, ограничение да не са напускат пределите на страната, отстраняване от заемана длъжност и други екстри.

ИТН правят предложение дори за използване на СРС-та при разследване по такова обвинение.

Явно тази законодателна инициатива е насочена не за защита правата на гражданите, а за заглушаване на свободното слово и разследващата журналистика, за да нямат право обикновените хора да научават за парите, имотите, любовните похождения и екзотичните екскурзии на политици и магистрати.

В крайна сметка правата на всеки един от нас и към момента са защитени ако някой се чувства, че му са накърнени по някакъв начин има престъпления като обида и клевета, има чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, според който всеки е длъжен да възстанови щетите, които виновно е причинил на друг.

Този текст е абсолютно противоконституционен и се надявам, че няма да мине в пленарна зала.

Такъв текст и разследванията по него ще забатачат съвсем досъдебното производство, всеки съсед, уволнен служител, лица в тежък развод или спорещи за имот, ще има да пускат жалби в прокуратурата, докато я затлачат съвсем.

Кирил Николов, адвокат: Властта създава условия и закони, с които да осъществява контрол върху неудобните

Този закон на практика ви казва, че ако вие имате информация за някой болен , да речем от СПИН и той ходи и заразява наред , вие нямате право да му се месите в личния живот и да съобщавате какви ги върши. Как обществото да запази механизмите си за самосъхранение като му е забранено да си набавя информация за личния живот на политици, магистрати и обществени личности?! Ами спомнете си скандала с „8-те джуджета“ – магистрати яват, пият и кадруват в някакъв ресторант. Това личен живот ли е ?! Законопроектът ще бъде представен като грижа за хората, но всъщност единствената му цел е гражданите да не могат да разберат кога едни лоши хора, които се преструват на добри , искат да ги управляват. Както и пътя към ада и този законопроект е постлан с добри намерения. Това е поредния начин да бъде ограничена свободата на словото и обмена на информация, които имат за цел да изграждат самоохранителния механизъм на обществото. Ако прокурор или съдия отиде на СПА в хотела на обвиняем  с любовницата си – това корипция ли е или личен живот?  Пълен нонсенс. Властта, чийто епицентър е ясен, в момента създава условия и закони, с които да осъществява контрол и когато тази власт се демаскира от ефемизмите, които използва за момента, тези закони ще бъдат насочени към неудобните. Така се създава диисциплина в рамките на потребната на властта, мяра.

Д-р Жюстин Томс, преподавател по медии и комуникации в НБУ: Законът заплашва не само журналистите, но и всеки гражданин

Свободата на словото е много важен стълб за демокрацията и този законопроект първо се промъква с изумителна скорост между капките, което трябва вече да даде една голяма удивителна и второ – наистина ще играе като бухалка към медиите. Знаем медиите колко ключови са в днешно време и без това са подложени на достатъчно а стрес и рестрикции. А политиците по този начин пък биха си осигурили възможността да злоупотребяват до безкрай, което според мен в една демократична общност и демократична държава не би трябвало да се случва. Така че аз съм твърдо против тези промени, които се гласуваха вчера буквално в обедната почивка на бърза ръка и смятам, че всеки отговорен политик следва да осмислим много добре как ще продължи да подкрепя този законопроект.

Лошото е, че този законопроект не е насочен само срещу журналисти. Той е насочен към всеки гражданин, който нещо напише в социалните мрежи, което е наистина много, много а опасно, защото това е връщаме към не само дори 40 години назад, а много по-назад в историята в свободата на словото в България. Въобще би било огромен прецедент за Европа и по-скоро ни прави да приличаме на някои доста по- консервативни авторитарни общества. Това предложение по-скоро е повлияно от страховете на политици, които вършат нередни за цялото общество неща и смятам, че това поведение абсолютно би било в противовес с всякакви демократични ценности. А освен това според мен е важно да се знае, че наистина няма да са потърпевши само журналистите, а социалните мрежи реално биха придобили съвсем друг облик само благодарение на един подобен закон, ако влезе в сила. В този ред на мисли и смятам, че е скандално и че се използва  суматохата около проблема със сметоизването и сметосъбирането в София, за да се прокара тихо и смятам, че цялото общество трябва да знае какво се случва и да реагира своевременно, преди да е станало късно.