Един изтрит пост от администраторите във фейсбук предизвика истинска лавина от гняв в социалната мрежа. Става дума за публикация на Радина Ралчева, специалист в областта на рекламата и връзките с обществеността, която живее в Берлин.

Тя сподели в социалната мрежа своето мнение по повод поредното шокиращо убийство, при което баща уби майката на детето си и собствената си дъщеричка на 1 годинка. 

Ралчева написа следното:

"Значи можете да крещите нон стоп против майките на деца с увреждания, против Истанбулската конвенция, против Северин, циганите, арабите, евреите, помаците, турците, бежанците, либералите, гейовете, лудите, възрастните и т.н, можете да пребивате бездомници и клошари, можете да мъчите животни, можете да клеймите всеки различен от тъпия ви стереотип, можете да сте “велики” борци за националното, православното, традициите, можете да разкъсвате всеки мислещ прогресивно и извън схемите, можете да обличате носии, да друсате хора като малоумни на произволни места, можете да правите бдения да запазване на семейните ценности, да организирате ракиени контрапротести, да громите еврогейството, да организирате групови кръщанета, сватби и т.н, да размахвате знамена и татуировки на национални герои, с които нямате дори една допирна точка, можете да обвинявате всички и всичко за собствената си безпомощност и неудовлетвореност, можете да псувате ощетените и да ритате слабите, можете да чертаете разделителни линии и да вдигате стени от омраза и агресия. Това можете.

А сега сте тихи. Мнооого тихи.

Ето ви го. Убиец. На жена си, на невръстното си дете, на себе си.

Точно във вашия калъп е. Бял, българин, левент, патриот, православен, навлечен в носия и посаден в църква, представящ традицонните български ценности и семейство.

Тихи сте. Не ви чуваааааам."

Скоро след публикуването на мнението ѝ обаче текстът на Ралчева е свален от социалната мрежа, тъй като е бил докладван от потребители, които са се почувствали засегнати от него. Подобни практики не са рядкост във фейсбук и често са логични и обосновани, особено за постове прокламиращи насилие, омраза или антидемократична пропаганда. В други обаче това не е така и често правилата на социалната мрежа се използват от откровени тролове, които организирано докладват определени профили, за да заглушат гласа на хората, с които не са съгласни.

Преди броени дни чрез прилагането на тролската схема бяха изтрити и трите профила във фейсбук на поета Манол Глишев, който е сред най-активно протестиращите активисти за граждански права в столицата. 

Повече по тази тема можете да прочетете и в статията на Татяна Кристи "Как Фейсбук стана адвокат на дявола (или зловещата страна на социалната мрежа)".

Това, което последва изтриването на публикацията на Ралчева, която вероятно не се е харесала на българите с подчертано "патриотични" нагласи, обаче е доста рядко явление. След като мнението ѝ изчезна от социалната мрежа, то започна да се споделя лавинообразно от огромен брой други потребители в социалната мрежа без да бъде санкционирано. Така тролската атака не само че не успя да заглуши посланието, а то успя да достигне до много по-широка аудитория във фейсбук.

По-късно Ралчева обяви, че е получила "тонове заплахи, обиди и всякакви гадости по свой адрес, вкл. от хора, които са публични фигури", пише offnews.bg. Ето какво добави тя по казуса с изтритата си публикация:

Брей, какво стана днес. Това не ми се беше случвало за всичките ми години във Facebook.

След поредния случай на убити жена и дете от съпруга/ бащата, можех да напиша ред-два, че това е трагедия и толкова. Обаче аз взех, че написах дълъг пост по този въпрос, тъй като дълбоко ме вълнува. Хубав, лош, мой пост, на моята стена, с моите изразни средства и по моя начин. И настанаха пунически войни. Без преувеличение.

Отнякъде се появиха някакви профили, които не знаех, че съществуват и упорито започнаха да бълват потресаващи неща. Напълно бях същисана от това развитие. И имам някои изводи за споделяне. Не гарантирам, че ще ви харесат.

1. В България няма общество. Има фрагментирани групи от хора, които нямат съзнание за взаимовръзки, цялост, взаимодействие, съпричастност и др. обществени атрибути

2. В България няма средно положение, разговор, диалог, балансна точка. Или е Осанна, или е Разпни го

 
3. Много хора са неспособни да мислят отвъд буквалното. Просто приемат всичко абсолютно буквално. Има и хора, които също така или са неспособни да мислят, или пък са избрали да не мислят. Резултатите са едни и същи

4. Хората не правят разлика между аргументи и квалификации

5. Ако хората видят елемент от цялото, който им е близък, те се фиксират само върху него и изобщо забравят за цялото

6. Явно масово битува разбирането, че ако всички си мълчат за един проблем, проблем няма

7. Агресията масово е почти естествена реакция на всичко, с което хората не са съгласни
Вероятно и още изводи могат да се направят, обаче и тези стигат.

Е, без да искам днес направих дисекция на родината. И се очертаха безпощадни разделения. Накрая ме докладваха и постът ми беше свален. Но междувременно получих тонове заплахи, обиди и всякакви гадости по свой адрес, вкл. от хора, които са публични фигури.

На тези хора имам да кажа нещо. Всички имате право на мнение. Може да не ме понасяте. Може да ме смятате за всякаква. Обаче не може да ме обиждате и заплашвате. Аз не се държа така с вас. И вие не може да се държите така нито с мен, нито с който и да е произволно избран друг човек. Защото в нормална държава за такова поведение ще си имате неприятности с органите на реда. Но най-вече защото нормалните хора не правят така.

А, и още нещо. Не знам как ви го кажа, без да прозвучи пренебрежително, обаче с покруса ви известявам, че не ме вълнува какво мислите за мен. И не можете да ме уплашите. Всъщност агресията ви постига обратен ефект, а вие едва ли искате това.

И още някалко неща, докато сме на темата. При това убийство не става дума за изолиран случай, нито за изключение. Става дума за гигантски системен проблем, който е облечен едва ли не в недосегаемост заради криворазбрани норми, религия, патриотизъм, традиции и какви ли още не извинения. Става дума за гигантски провал на всички нива. Можете да блокирате постове, да хулите хората, които говорят директно за това и т.н, но това не променя реалността. И тя всеки път ще се връща с все по-брутални напомняния и трагедии.

Блокираният пост заживя свой живот, благодарение на десетки познати и непознати хора, които решиха да го споделят. Заради правото на глас. Някои не бяха съгласни с него, но го споделиха именно заради принципа. Много хора ми писаха добри думи. Много нови хора пожелаха да ми станат приятели. Благодаря от сърце на всички тях за океана от подкрепа. Искам да е ясно едно. Не ме вълнуват лайкове и популярност и никога не са ме вълнували. Винаги пиша само за неща, които ме интересуват лично. И само по собствено желание. Който и друг човек да е написал нещо по темата, е толкова важно, ако не и по-важно от моя пост. Дори да не ви харесва кой какво казва, мислете какво казва преди да скачате в крайности. Не знам тоталният антагонизъм някога да е решил дори и един проблем.

И последно - благодаря на всички, които ме обиждаха, хулеха и заплашваха. Просто ми показвате какво не искам да виждам и ми помагате да държа осевата линия.

А иначе за една жена и едно дете нищо от това вече няма значение. Поне да има поука в този ужас, ми се иска.