И вчера темата Македония не остана недокосната. Външният министър на Русия направи едно скандално, провокативно и невярно изказване. Господин Лавров заяви, че имало план за подялба на Македония между България и Албания. Изявлението на Сергей Лавров беше толкова смайващо, че вече повече от 24 часа основните симпатизанти на политиката на Русия не смеят да анализират посланието.

Както посочих и по-горе, в твърденията на Лавров няма нищо вярно. Нито България, нито Албания имат планове да делят Македония.

Както е добре известно именно България помогна на Македония да напусне Югославия териториално ненакърнена и без война. Признаването на суверенна и независима Македония през 1992 показа на Сърбия, че за разлика от другите съюзни републики, Македония не е сама. Милошевич беше наясно, че ако се опита да повтори сценария от Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина, го чака много сериозен отпор. Повече от 1/3 от населението на България има произход от Македония; има и роднини там. Българското общество нямаше да остане равнодушно ако югославската армия се беше опитала да спре Македония със сила и щеше да принуди политиците да действат, дори и да не искаха. Сериозна подкрепа за Македония беше и фактът, че България успя да убеди Борис Елцин да я последва. Така, имащи зад гърба си признанието на една велика сила и горещата подкрепа на братска съседна България, Македония започна своя път, без да ѝ се наложи да изстрада опита на другите републики, съставляващи Югославия.

Подкрепата на България обаче не спря до тук. Освен политическо, тя имаше и военно изражение. След  разпадането на Югославия, сърбите си взеха въоръжението от Македония, въпреки че македонските граждани го бяха плащали с данъците си. Така младата държава стоеше доста беззащитно в чисто военно отношение, като заплахата за нейната сигурност беше сериозна предвид на врящото Косово, което тогава се бореше за своята независимост. Именно в този труден момент България отново подаде ръка. Македонската армия получи безвъзмездно от българското правителство 94 танка и 108 гаубици. Въоръжена по този начин, Македония вече не беше беззащитна. А към бойните машини се прибавяше и мълчаливото послание на София – че тя няма да остави братския народ без защита.

Въпреки интензивната антибългарска политика на политиците на Македония (защото обикновените хора не споделяха и не споделят тези настроения) – ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, подкрепата от София не престана – тенденция, която е актуална и днес. Т.е. България няма причина да иска каквито и да било затруднения за своята югозападна съседка. А дори и на някой политик да му хрумне подобна идея, обществото (доста чувствително, по „македонския“ въпрос, както посочих по-горе), няма да го позволи.

Албания от своя страна също няма нито желание, нито възможност да се занимава с териториални разширения. Държавата е член на НАТО. Пребиваването в една толкова сериозна организация включва съобразяването с мнението на другите партньори. А военен конфликт, какъвто несъмнено би съпътствал такава „дялба“ е абсолютно противоречив на принципите на НАТО. Не е пресилено да се каже, че интервенция от страна на Албания, би означавала край на членството в НАТО, постигнато с доста сериозни усилия от страна на държавата и цялото общество. Отделно от това, опитите за насилствено териториално разширение на Албания завинаги ще обрекат нейното членство в Европейския съюз – това е една жертва, която Тирана не би направила на никаква цена. Не на последно място, Албания е доста уязвима в икономическо отношение. Нейната крехка икономика просто не би могла да си позволи сериозно финансово усилие, каквото представлява войната.

Руското външно министерство със сигурност е наясно с всичко това и изявлението на Сергей Лавров не е грешка и няма как да се тълкува като такава, дори и при най-сериозна симпатия към Русия и наивност. Поради това се налага причините да се търсят другаде.

Все по-очевидно става, че „Западът“ не подкрепя правителство на Никола Груевски. Отделно от това, въпреки провокацията в Куманово, след големия протест на 17 май, стана ясно, че в Македония етнически конфликт няма; че всички групи от населението имат една обща цел – нормална държава. Т.е. вече и при най-добро желание просто няма как да се предизвика междуетнически конфликт с участието на албанците. Подкрепата за правителството на ВМРО-ДПМНЕ от страна на Москва е обратнопропорционална на неодобрението на ЕС и НАТО. Поради това изявлението на Сергей Лавров би могло да се тълкува като опит за всяване на страх у гражданите на Македония и по този начин туширане на нагнетеното напрежение. Химерният призрак на подялба на територии, сериозно преекспониран от медиите в държавата със сигурност е накарал много хора да се притеснят. Не на последно място са и геополитическите симпатии на Русия. Практически от 1885 година и до днес Русия винаги е подкрепяла Сърбия в нейните усилия срещу съседните държави и особено срещу България.

Примерите тук са много и все тъжни за населението на Македония: Сръбско-Българската война; Фирмилиановия въпрос; политиката на Русия при спора между България и Сърбия по време на Балканските войни; причините, поради които Русия напада България през Първата световна война, а в по-новото време и насилствената македонизация, проведена в Пиринска Македония под настойчивото одобрение на СССР. Отношението на Русия към българите в Македония е най-добре описано от един от основателите на БМОРК (предшественикът на ВМРО) Петър Попарсов. Той с болка казва, че „...руските консули с камшик в ръка караха българските селяни да стават сърби! Българите в Македония бяха третирани като судански негри, които по волята на руския цар, трябваше да се подарят на Сърбия за наказание на непослушна България, станала опасна като авангард на Австрия за руските интереси към Цариград...“. Днес, геополитическата ситуация ситуация е същата. Симпатиите на Русия към Сърбия са видни и без да се налага да се влиза в задълбочен анализ. А най-очевидната им визуализация е контрапротестът на Никола Груевски. Докато на протеста срещу него сръбските знамена липсваха, то в негова защита се вееха толкова сериозен брой, че на доста от снимките са сериозна конкуренция дори на македонските.

В заключение може да се каже, че изявлението на Сергей Лавров е опасно. Но то не съдържа в себе си опасност за война, защото такава няма. Опасно е, защото то се опитва да стабилизира режима на Никола Груевски и да остави македонското общество в вътрешнополитическата безнадеждност, от която то се опитва да се избави.

Станислав Станев, TrafficNews.bg

*Адвокат Станислав Станев е част от адвокатска колегия Пловдив. Има подчертан интерес към Западните Балкани (които посещава често) и по-конкретно към българските общности там. В момента работи върху дисертацията си, свързана с регионалната сигурност и Западните Балкани