В първия тур на тазгодишните президентски избори изненада имаше. Не беше това, че кандидатът на ГЕРБ не спечели от раз - това нямаше как да се случи. Изненадата бе, че техният кандидат не получи най-висок резултат, а завърши втори. Цецка Цачева се нареди на няколко процента зад подкрепения от БСП ген. Румен Радев, но въпреки изказванията си преди изборите премиерът Борисов не даде своята оставка.

Сега отново плаши с такава. Хубаво е обаче да си зададем един въпрос:

Ами ако Бойко Борисов всъщност иска да загуби тези избори? Ако предсрочния парламентарен вот не е заплаха, а цел?

Да се потопим в дълбините на тази хипотеза. В момента имаме нестабилна управленска коалиция, в която ГЕРБ трябва да се съобразяват с Патриотичния фронт и Реформаторския блок (нестабилен сам по себе си), за да могат да управляват. Налице е сложна ситуация на международната сцена, бежански натиск по границите, нестабилност в ЕС и САЩ и още, и още. Живеем във времена, които много скоро могат да изискат тежки политически решения от управляващите. Решения, които премиерът Борисов може би предпочита да не взима. Вместо това той е склонен да отстъпи тази „чест” на някого другиго. Загуба на кандидата на ГЕРБ на президентските избори е просто удобна вратичка за измъкване от управлението… или подготовка за една ГЕРБ-ерска доминация в един нов парламент.

Борисов подготви почвата за евентуалното си доброволно оттегляне от управлението с две неща:

1) Недостатъчно харизматичен и популярен кандидат-президент със съмнителни шансове за успех;
2) Невъзможното за изпълнение условие към всички избиратели – ако ГЕРБ не спечелят на първи тур, още същата вечер Борисов хвърля оставката на кабинета.

На всеки бе ясно, че какъвто и кандидат да бяха издигнали ГЕРБ, той нямаше как да спечели изборите и да стане президент след само един тур. Не това беше и целта. Въпросът бе да се намери кандидат, който на първи тур да има най-висок резултат сред другите кандидати, да помогне за "преброяването" на електоралната подкрепа за ГЕРБ, но не и да спечели изборите. Тук Борисов и съпартийците му надминаха себе си и избраха вариант, който не само че не привлича избиратели, но и поради една или друга причина отблъсква такива.

От тази гледна точка изборът на Цецка Цачева за кандидат-президент придобива някакъв смисъл. Цачева може да бъде пожертвана в един такъв план за подготовка на предсрочни избори. Другите трима, спрягани от ГЕРБ за президентска кандидатура, бяха вицепрезидентът Томислав Дончев, кметът на Бургас Димитър Николов и кметът на София Йорданка Фъндъкова. Все кандидати с по-големи шансове за по-висок изборен резултат от този на Цачева. Всеки от тях обаче е много по-ценен там, където е в момента: Фандъкова и Николов начело на два от най-големите български градове, а Дончев – като сянка на Борисов и, изглежда, ключов член на сегашния кабинет. Нещо повече – това са хора с дългосрочен потенциал за ГЕРБ, особено Дончев и Николов. Хора, които един ден преспокойно могат да бъдат изтласкани на предни позиции.

Цачева е друг случай. Тя може да бъде пожертвана в една умишлено провалена изборна кампания. Ако все пак спечели изборите и стане президент – ОК, приемлив вариант за ГЕРБ, защото този техен президент може да се окаже по-послушен от сегашния. Ако загуби изборите, ще даде необходимото основание на Борисов да каже "нямаме подкрепа, хвърлям оставка". Макар че президентските избори би трябвало да са за избор на личност, а не за мерене на партийна подкрепа, ама хайде... Ето защо изборът на Цачева за кандидат-президент, толкова изненадващ на пръв поглед, постепенно взе да придобива смисъл. Само че Майката на нацията се оказа кандидата, който не само гарантира, че няма да победи на първи тур – тя направо взе, че остана втора. Дали защото у нас хората са свикнали да гласуват за "бащи" или поради други причини е тема на друг разговор. 

Резултатите от първия тур сериозно трябва да са променили първоначалния план, още повече, че и референдумът за мажоритарен вот не бе успешен. Имайки предвид, че българинът инатливо продължава да гласува за партии, а не личности, мажоритарната система би работила в голяма степен за това ГЕРБ да доминират в един следващ парламент. Желанието мажоритарният вот да стане реалност пролича в промяната на отношението на Борисов към референдума. От мълчалива подкрепа преди изборите, вече е налице готовност въпросите от референдума да бъдат подкрепени в парламента.

Първоначалният неуспех на допитването и второто място на Цачева обаче трябва да са разколебали премиера, който бързо забрави своята увереност в това, че ще хвърля оставка при неуспех на първи тур. Оставката обаче все още е опция, може би дори желана такава. Борисов иска да има оправдание, за да може да се откаже от властта предсрочно. За една партия и лидера й е важна властта, а не дали честите избори се отразяват зле на държавата.

По-интересният въпрос сега е какво цели премиерът. Дали да остави управленското кормило в ръцете на някой друг (широка коалиция в ляво?), който да отнесе щетите от международния хаос и бежанската криза? Или пък да направи мажоритарната система реалност и да си осигури една много по-сериозна доминация в следващия парламент, която няма да изисква от него да сключва сделки с нестабилни политически партньори като реформаторите.

Каквато и да е крайната цел, Цецка Цачева се оказа подходящ кандидат поне за едно - да донесе на ГЕРБ първото "второ място" и да направи желаните предсрочни избори една реална възможност.

Антон Биров,

TrafficNews.bg