-Г-н Тотев, предадохте ключовете за Община Пловдив тази седмица. С какво чувство си тръгвате -  на отпаднал товар от плещите, или като от място, на което имате недовършена работа?

-Беше ми интересно с какво чувство ще си тръгна от това място. Мислил съм си го, защото съм се подготвял повече от две години за този момент. Някак си е странно, но не изпитах някакво чувство за нещо, което съм изгубил, или че повече няма да вляза в този кабинет или сграда. А това е нормално усещане - например, когато завършваш училище или университет. При мен това чувство го нямаше, дори се притесних защо изобщо го няма.

По-скоро чувството за отпаднал товар е най-силно. Просто чисто по житейски го приемаш - като всеки край е и ново начало.  Няколко дни след това продължава същото чувство – почти без емоция. Аз виждах колеги, които плачеха по коридорите и в петък, и в понеделник. Казах си: „Какво толкова, това е част от живота“. Не знам дали е странно или не, но това е истината.

- Бяхте казал, че най-много си притеснявате от това как ще Ви приемат хората по улиците. Има ли такива, които вече Ви спират, споделят Ви различни неща?

- Не очаквах толкова положителни реакции, съвсем сериозно го казвам.  Чух се с премиера по време на кампанията, той каза: „Чувам много хубави неща за теб“, а аз му отговорих: „Началник, знаеш, когато си тръгваш, всички много те обичат“.

Но реално не е само самото тръгване. Най-вероятно хората, от позицията, когато не си кмет – започват да дават една по-обективна и не толкова емоционална оценка. Докато си действащ кмет – емоцията е водеща, а след това остава другото. Наистина, много положително отношение виждам в хората, за което съм признателен.

-Кое е нещото, за което най-много съжалявате, че не успяхте да направите в личен план?

- Говорим си с хората, с екипа – това е хубаво, онова е хубаво, но винаги стигаме до там, че говорим за този кризисен пиар в управлението, който трябваше да бъде на малко по-друго ниво. Ние знаем, че политиката освен какво правиш, е важно и как ще го представиш. Как ще продадеш продукта. Всеки един политик е някакъв продукт, който се предлага на хората  и те избират. Виждаме, че на изборите хората гласуват емоционално. Участвам на всички избори в Пловдив през последните 12 години и категорично мога да го кажа това.

От една страна – гледа се какво си направил, но от друга – трябваше на тази емоция да й отговорим. Защото образът, който се изграждаше от враговете ми, не кореспондираше с истинската личност Иван Тотев, за което ми остана една горчилка. Но пък смятам, че това е нещото, което най-бързо отминава след това, а ще остане направеното. Водил съм много битки за страшно много неща. Много от тях нямаше да се случат, ако не бях излязъл и си сложа г..а, както се казва и след това да обера негативите.

- От моя гледна точка, като човек, който работи като общински репортер и през двата Ви мандата, ми се струва, че прекалено много пазихте вашия екип. Т.е. когато имаше някакъв проблем в даден ресор, вие дръпвахте зад вас хората, отговорни за тези неща, заставахте пред тях, поемахте отговорност и ги защитавахте. Виждате ли го и вие така?

-Категорично! За съжаление, такъв ми е характерът – зодия скорпион. Аз никога не си оставям хората. Имало е моменти, в които в личен план са ми нанасяли толкова много поражения, но съм стоял до последно на амбразурата да ги пазя, включително и тогава, когато съм мислил, че не съм на правата страна.

Една Павлинка Кацарова, например! Помните, аз бях до нея на пресконференция, до последно я защитавах, премиерът ми звънеше – казваше ми да я махна по най-бързия начин, аз се опитвах да я спася. След това много страдах. Има десетки такива примери. Аз много си пазя приятелите и екипа. Но смятам, че за да получиш доверието на хората и те да се раздават безрезервно за теб и твоята кауза, самите те трябва да усещат, че го правиш и заради тях.  Това е една от причините в Пловдив ГЕРБ да стои толкова добре. Ние успяхме да направим екип и всеки, който е в ГЕРБ, знае, че ще бъде защитен, докато аз съм тук.  Но, така е – това ми нанесе много поражения, просто нямах буфери, които да обират негативите. Може би нямах достатъчно силен екип, който да ми обясни това…

-В този ред на мисли, кой Ви беше най-тежкият момент през тези 8 години?

-Най-вероятно в емоционален план беше делото срещу мен. Не самото дело, защото хората виждат как заставаш пред съда. Но има много, много други неща, които са отзад и не се виждат. В такива критични моменти  виждаш отношението на хората. Кой е с теб, кой изчезва, кой се обръща срещу теб.   Критичният момент беше, когато съдът ме отстрани на първа инстанция. Аз съм в отпуск, настава абсолютен хаос, но тогава осмисляш много неща…

-Това ли беше пресечната точка, докато бяхте кмет? Тотев от първия мандат нямаше нищо общо с Тотев от втория мандат.  През последните четири години станахте по-отворен, по-различен към хората. Делото ли по някакъв начин бе този катарзис, или това се получи в следствие на натрупани неща в годините?

-По-скоро натрупвани неща във времето. Имайте предвид, че станах много млад кмет. Това има голямо значение. Тогава бях на 36 години, но имах опит като политик. Спечелих изборите през 2007 година като районен кмет, бях в местната политика всеки ден – председател на ГЕРБ, опозиция на Славчо Атанасов,  всяка седмица пресконференция като областен управител.  Бях подготвен от тази гледна точка, но не бях подготвен от чисто  житейски план. Отношенията с хората бяха различни.  Първо да броиш до 10 преди да реагираш, всички тези неща, колкото и да си подготвен и да си ги учил, трябва да имаш житейски опит, за да ги спазваш. Вторият мандат вече натрупах този опит, който ми липсваше през първия. В началото експлодирах  за всяко нещо, ако някой ми кажеше нещо на криво, а аз знаех, че съм прав. Казвах: „Това ще е!“. Разбира се, вслушвал съм се много пъти, но емоцията беше по-водеща, отколкото трябваше да бъде. Все пак бях на 36 години.

-За това ли едно от клишетата, които вървяха в Пловдив, бяха, че взимате еднолични решения?

-Аз слушам много, няма как един човек да е измислил всичко. Не може Иван Тотев да е бил навсякъде и да е казвал какво ще се случи. Създадох възможност екипът да може да генерира идеи и  се вслушвах много – решенията ги взимах на база на информацията и критиката, която стигаше до мен.  Не съм си обсъждал всичките си решения, защото кметът трябва да бъде много внимателен как ще си разпределя времето и кога и кого да слуша. 

-Сам казахте, че много млад станахте кмет. В момента сте на 44 години, обичайно това е възрастта, в която мнозина влизат в политиката, а вие може би излизате от нея. Зачерквате ли този етап от живота Ви, или отново може да Ви видим на публичен пост?

- Продължавам да бъдат председател на ГЕРБ в Пловдив. Следи изборите се обадих на Бойко Борисов и го питах дали продължава да разчита на мен. Това е правилно и е най-естественото нещо за един председател на местната структура. Към момента оставам председател на ГЕРБ и ще работя в партийните структури, което означава, че все още съм част от политиката. Нашата работа е да подкрепим Здравко Димитров като кмет и работата му, и нямайте никакво съмнение, че ще го направим.

Ако трябва да бъда честен, каквото и да Ви кажа, може да се промени, тъй като все още съм под емоцията на кмет 4 години и нямам намерение да бъда кандидат за кмет, депутат или друг подобен пост.  Вероятно това е плод на емоцията, като е възможно  да се промени след 6 месеца или година. Но в момента не искам! Това не означава, че няма да се интересувам какво се случва в града, да давам моите оценки и мнения.  Аз съм се грижил за този град 8 години и не може изведнъж да спре.

-Какво ще правите в следващите месеци, година в личен план?

-Сега нямам много време, но не знам точно какво ще правя, ясно е, че ще работя, но все още не мога да се откъсна изцяло. В момента постоянно се виждаме със съветниците, с кметовете, реално аз съм още в това ежедневие. Вероятно трябва да минат няколко седмици, за да се откъсна напълно. Това е нещо, което искам да направя, защото не искам всеки проблем да ми е на главата. Сега - като вървя по улиците и видя някакъв проблем, първата ми реакция е да тръгна да го решавам, а знам, че не трябва да го правя.

Искам да ми падне напрежението, под което живях като председател на партия и кмет. Тези две длъжности се съвместяват на 4-5 места в България.  Така всички атаки бяха към мен – било политически, обществени или административни. Няма какво да се лъжем  - аз бях силен кмет, съобразяваха се с мен всички, но всеки се целеше в мен.

-Може би от този разговор излиза усещането, че да си кмет на Пловдив не е толкова хубаво нещо…

- Аз му казах на Здравко, че трябва  да има биволски нерви. Ще мине през много метаморфози в личен план, както и хората около него. Тежестта е много голяма. Това не са годините, в които управляваше Славчо Атанасов. В момента със социалните медии и мрежи за една дупка могат да те направят на нищо и дори да ти организират протест пред терасата.  Кой кмет е бил подложен на такъв натиск? Имах протести пред Общината всеки ден – еколози, граждани. Това са много тежки неща, ако някой смята, че в психологически план не ти влияе – просто не е вярно.  Губиш си съня, постоянно си под напрежение, звъни телефонът, особено както бях на амбразурата всеки ден.

- И все пак кои са хубавите неща?

-Като направиш нещо ново, красиво и страхотно, особено когато си се борил за него. Например Цар-Симеоновата градина -  всеки ден протести,  еколози, статии… Но пускаш фонтаните и виждаш 10 000 души, които се радват на новата придобивка.  Това е невероятно удоволствие. Спортната зала също – какви ли не неща слушахме: колко струвала, каква била, а преди дни там бе Браян Адамс.  И знаеш, че си го направил и си го изстрадал. Обясняваш се по медии, пишеш в прокуратурата, обвиняват те колко си откраднал. Всичко това си го направил, не си се огънал и си не си дал стъпка назад. А площад „Централен“ , огромно удоволствие е някой да дойде да ти стисне ръката и да каже колко хубаво е станало.  Уникално е и за това живее кметът.

- Хората, с които работихте – кога осъзнахте истинската им стойност и колко останаха близки до вас?

-Ще  разкажа една случка, която е истинска и цялата партия я знае. Имаме един районен кмет, който пак спечели. Всички знаят, че държа за този човек – минава номинацията, организацията е зад него и изведнъж някаква групичка излиза от районната организация и казва: "ние ще работим за друг кандидат да стане районен кмет". Аз го разбирам това нещо и този, който го спрягат за кмет, ми е служител в Общината. Викнах го и го питах: „Добре ти си 10 години с този кмет и с нас, приятели сте с него, това, което го правиш, не е много мъжко“. Той ми отговори: „Ми, г-н Тотев, това е възможност за развитие“. Аз му казах, че при положение, че е работил с този човек 10 години, трябва да отиде и да му го каже в очите това нещо.  След това се пращат тези номинации в Изпълнителната комисия, която решава. Все пак отиде и му се извини, а на другия ни разговор го попитах какво го подтиква да направи подобно нещо,  а той ми отговори „Г-н Тотев, нямате право да ми се сърдите. Да ти е пълен хладилникът  вкъщи е най-важното нещо“

Така че минавал съм през тези неща, виждал съм ги, но нямаш право да се сърдиш и да съдиш хората. Трябва да има лоялност, но живеем във времена, в които лоялността не е даденост и тя трябва да се защитава всеки ден.  Това, което не съм позволявал, е някой да подлива вода на друг, но и много съм си патил от това.