В рамките на официални мероприятия и изявления Белград се старае да твърди, че сръбската страна работи по въпроса с правата на българското малцинство. Истината е, че онова което се говори и това, което се върши на място в Западните покрайнини, няма нищо общо, съобщава БГНЕС.

Нещо повече - напоследък се забелязват доста тревожни тенденции, като например разпадането на българските паралелки, в които обучението беше изцяло на български език.

Забелязах една лъжа и на най-високо равнище. При посещение на президента Плевнелиев в Белград той в прав текст каза, че учебниците по български вече са напечатани. Това изобщо не е вярно. Вместо това, забелязахме една много силна кампания от сръбска страна за закриване на Културно-информационния център в Босилеград или поне сменяване на ръководството му. Става дума за едни от най-активните български организации в Западните покрайнини, които от всички аспекти обсъждат проблемите на българското малцинство и търсят тяхното решение.

Негативните процеси в областта на икономиката и на опазването на културно-историческо наследство също не дават основание да се смята, че сръбската страна си е взела бележка от миналото и наистина се ориентира към европейските ценности. Тревожни са разнопосочните послания, които идват от Белград. Те са доста конфузни и разкрачени. Пример е посещението през май на президента Николич на парада в Москва, където се честваше победата над фашизма. По същото време в Белград беше реабилитиран един сътрудник на фашистите - Дража Михайлович.

Тенденциите на влошаване на ситуацията на българското малцинство не са спирали. Виждаме силни миграционни потоци към България и към Западна Европа, благодарение на придобиването на българско гражданство. Виждаме обедняване на населението и висока безработица. Същевременно не виждаме промени на границата, не виждаме присъствието на външни инвестиции и възможности за развиване на бизнеса. Виждаме едно управление, което се провежда под натиска на сръбските националистическите партии. Не се виждат предпоставки за развитието на демократизацията и за даване на гласност и формиране на ново, съвременно обществено мнение.

На 24 май традиционно Културно-информационният център в Босилеград организира мероприятие по случай празника. Тази година мероприятието почти се провали заради това, че учениците от основното училище не бяха допуснати, за да си получат наградите, които ние разписахме - става дума за конкурси за деня на българската култура. Това се случва за първи път и е доста тревожно. От друга страна, организират се паралелни чествания на същия празник от страна на общината, но с други послания - с византийски послания, рецитиране на сръбски и руски песни, което не е удачно в деня на българската култура.

От известно време имаме нов външен министър, но за съжаление новият министър не означава нова външна политика. Продължаваме със същите клишета, зададени отдавна - безусловна и безрезервна подкрепа за членството на Сърбия в Европейския съюз. Такава предварително зададена рамка не оставя възможност за разговори по проблемите на българското малцинство и възможностите за подобрение на тяхното положение в Сърбия. Това не е рамка, в която може да се говори за развитие на европейските ценности; не е рамка, в която нещо може сериозно да се оправи.

Залагаме сериозни надежди на съвместното заседание на двете правителства, което се планира през следващите месеци. Надяваме се поне меките мерки, които сме предложили от платформата за защита правата на българското малцинство, да бъдат обсъдени. Трябва да се гарантира правото на обучение на майчин език, без всякакви допитвания, анкети и прочее. Настояваме да се отвори границата за свободно движение на стоки, капитали, идеи, информация и т.н.

Трябва да се възстановят българските войнишки гробища и културно-исторически паметници. Това ще е знак, че Сърбия напредва и се разграничава от миналото. На 11 юли в село Божица организираме посещение на един паметник на български офицер, загинал на същия ден през 1915 година. Евентуалното сръбско присъствие там може да бъде показател за промяна в отношенията.

На този етап по-скоро съм реалист, че няма движение по въпроса с правата на българите в Западните покрайнини. Истински оптимизъм ще мога да почувствам едва тогава, когато Сърбия даде ясни недвусмислени сигнали за членството си в Европейския съюз. За оптимизъм можем да говорим само тогава, когато сръбската страна постави ясна дистанция от миналото си. 

Още новини четете ТУК