Настъпва времето на най-святия семеен празник – Коледа. Но малцина тази година ще имат щастието да го посрещнат с близките си хора, да ги прегърнат и зарадват с подарък. Такава е историята на наш читател, който се свърза с екипа ни, за да разкаже една особена случка, пораждаща много въпроси. Нея ще наричаме с инициалите – В.И.
В.И. решава да зарадва искрено своята сестра, която живее в Германия, заедно със семейството си. По повода старателно подготвя колет, опакован и изпратен до адрес чрез куриерските услуги на Спиди. Тя решава да изпревари натоварената мрежа преди празничните дни и изпраща пратката си още на 12 ноември, за да е сигурна, че ще пристигне благополучно.
Празничният колет бива приет, заплатена е таксата от 30 лв., поръчката е обработена и пакетът е изпратен към западните страни. Тогава започва приключението. След като пристига на германска територия, в системата се генерирана, че всичко е наред. И до този момент наистина е било.
Пристъпва се към следващ етап от доставка на колета – осъществяване на контакт с адресата. Куриерска фирма DHL Express, с която, изглежда, Спиди-България работят на международно ниво, поема случая. Техен служител тръгва към адреса на получателя, за да му предаде радостната вест, че има колет. Но удря на камък – не открива нито човека, нито адреса.
Появява се особен казус, вероятно подателят е объркал адреса. Такива неща се случват. От Спиди уведомяват В.И., каква е работата, но след кратка справка става ясно, че грешка в адреса няма. След множество разговори, Спиди препращат клиента си да дискутира темата с отговорник от отдела за международни пратки.
Предлагат се няколко варианта, като най-разумният според клиента е нейната сестра да отиде до офис на куриер, за да получи лично колета. От там обаче ѝ обясняват, че подобна практика при тях не се осъществява. Последват още няколко опита от страна на служители да открият адреса, но няма и следа от него.
След няколкоседмичен престой в Германия, колетът, явно вече наситил се на немската прецизност и коректност, продължава пътешествието си обратно към България. В.И. бива предупредена от Спиди, че трябва да дойде и да прибере злощастната пратка.
Но.. за да се случи това, тя трябва да заплати сума в размер от 30 лв. за транспортни разходи. На ред идват множество разговори със служители на нашенската куриерска фирма, в който потърпевшата защитава позицията си– „Защо да заплащам чужди грешки?”. Обяснено ѝ е, че това е процедурата и няма какво да се направи по въпроса.
Минават няколко дни и последва позвъняване. В.И. вдига телефона, а в слушалката отново е служител на Спиди. „Госпожо, трябва да вземете пратката от офиса, в противен случай тя ще бъде унищожена”, казват ѝ. Що за късмет?
В.И. е категорична, че подобно отношение е некоректно и те нямат право да унищожават пратка, защото клиент отказа да заплати отново 30лв., тъй като от DHL Express не откриват съществуващ адрес. Затова решава да не ходи до офис. Но няколко дни по-късно отново постъпва разговор, в който ѝ съобщават, че на адрес я чака колет. В.И. споделя, че първоначално е помислила, че става дума за злощастната пратка. Уви-оказва се друго.
Колет пристига от нейната сестра, която праща поздрави от Германия! Любопитното в случая е, че на разписката за подател е изписан същият онзи адрес, който допреди дни е бил „несъществуващ” за немската фирма.
Безкрайно озадачена, В.И. споделя, че избрала услугите на Спиди именно заради тяхното коректно отношение и надеждност. Останала разочарована обаче, тъй като проблеми възникват, но решението им не е налице. Въпреки множеството опити по-късно да се свърже с отдели на фирмата, с които да обсъдят ситуацията, развитие нямало. Помолила да бъде свързана от операторите с управител или шеф-екип, но и това било невъзможно.
Ние от TrafficNews също направихме опит да е свържем с отдел „За справки и допълнителна информация за международни пратки”, откъдето отказаха коментар, тъй като информацията била с конфиденциален характер.
Такава бе историята на един злощастен колет, който пропътува света, за да се върне обратно в България. Той не успя да открие адреса на човека, който го чакаше. Отиде до Германия на екскурзия, не с крайна цел. Тъкмо да научи как се справят на Запад с проблемите и го прибраха у нас.
Но какво ли щеше да научи? Че, оказа се, не само в България, а и по света, най-ефективният модел за справяне с проблемите е "прехвърлянето на отговорност".