Искам да поема отговорност. За хилядите родители, чиито деца превръщат май в месец на суетата, роклената вакханалия, гримьорското изстъпление и парад на глупостта. За всички тези родители, които кътат парички от недотам големите си заплати, за да платят наем за луксозно возило, на каквото те никога не са се возили и няма да се возят. За луксозен ресторант и пищно меню, каквото те не са си позволявали през целия си съзнателен живот. За всички онези обувки, чанти, бижута, екстеншъни, прически, гримове, солариуми, маникюри, педикюри, фотографи, видеооператори, с които сметката набъбва лавинообразно.

Наистина се чувствам отговорна. Защото дълбоко в себе си зная, че не децата ни са виновни за целия този маскарад, наречен абитуриентски бал. Празникът на зрелостта! Колкото и да са узрели нашите наследници, те едва ли имат усета и потребността от тази върховна тузарщина, която се демонстрира толкова натрапчиво всяка година. Едва ли „прекрачването на прага” се схваща от тях като от ученическата скамейка да се бухнеш директно в лукса, разточителството и помпозността. Кой им внушава подобни нелепости?

Замисляли ли сте се защо абитуриентските балове са толкова различни от абсолвентските? Спомням си с какво облекчение, спокойствие и радост изпратих дъщеря си на абсолвентския й бал. Роклята беше купена няколко дни преди бала. Готова. Семпла и красива. Разбира се, избра си я сама. Както обувките и чантата. И грима си направи сама, и прическата. После, като гледах снимките, в главата ми непрекъснато се въртяха като на лента ония безпаметни, кошмарни, направо съсипващи дни преди абитуриентския й бал, и през цялото време си задавах въпроса: Защо? Защо празникът за завършване на определена степен образование (и то по-висока) беше наистина празник, а онова нещо с дипломата за средно образование се превърна в истинска мъка?

И изведнъж прозрях. Когато децата ни наистина станат зрели и не допускат родителско вмешателство в това какво да облекат и с какъв автомобил да се возят, нещата си идват на мястото. Ония бесни напъни да са такива, каквито не са (защото ние, родителите, така искаме), вече ги няма. Няма ги и кортежите с взети под наем лимузини, нито скандално-истеричното облекло, нито камерите, нито роднините с приготвени пликчета, нито трескавите погледи на родителското тяло и свирепите мисли в главата „тая е с по-хубава рокля” и „на тая бижуто й е много скъпо”…

Затова поемам отговорност. И само чакам момента, когато нашите деца, днешните и утрешните абитуриенти, ще ни натрият носовете. Заслужаваме си го.

Мария Владова, TrafficNews.bg