След  надуваемите басейни край река Марица,  статията на Асен Асенов, директор на „Едно“ във вестник „Капитал“, озаглавена „Пловдив – между нафталина и вдъхновението от промяната“, провокира  ново напрежение в интелектуалните кръгове под тепетата.  Тезите и квалификациите, направени в текста определено са засегнали някои, обидили други и наранили трети.  За пореден път се разгоря затихналият конфликт между  местните творци, наречени  от автора „самокоронясали се божества“ и авторите от ново поколение .

*Почти две десетилетия след промените Пловдив устойчиво пропадаше и систематично беше напускан от жителите си в опит да намерят по-добри места за живеене. Бях сред тях - тръгнах през 1990. 
Това изпразване, изглежда, позволи на малки групи хора без блестящи умения да се окопаят в различни роли и да заживеят в илюзията, че те са запазени за тях за целия им жизнен цикъл. Вследствие на тези процеси една немалка част от хората, намерили успешна професионална реализация в Пловдив, останаха емигранти в собствения си град. Работа, вкъщи, пак работа и петък вечер заминаване далеч от града. 
В тези години Пловдив беше буквално разграбен - града подари на "бизнесмена" и лидер на БСП - Пловдив, Георги Гергов голяма част от къщите си в Стария град, а Панаирът беше придобит без нито лев за държавата и разсипан през "иновативните" схеми на прехода. 
И всичко това се случи с мълчаливото съгласие на "будната пловдивска общественост", част от която се самонарича нескромно "пловдивски интелектуалци" и отчаяно иска да си върне "уютната" провинциална самодостатъчност, в която конкуренция няма, а представата за света е заключена между единия и другия край на "главната".

Само че днес Пловдив е пълен с енергия и тук остават да живеят много хора с потенциал, немалко пловдивчани се връщат както от София, така и от различни места по света, защото са разбрали, че се случва нещо и искат да участват в промяната. Други  помагат отвън за местните каузи -  хора, чакали да видят малка светлина в тунела, за да намерят повод да се включат във възраждането на Пловдив. 
Опитвам се да проявя разбиране към това, че миризмата на нафталин е пристрастяваща за хора, свикнали с липсата на промяна. Техният живот минава в безбрежието на бавното и монотонно ежедневие, в което всяка провокация с нещо ново и непознато е опасна за собствения им статут на самокоронясали се местни "божества". /Цитат от текста в "Капитал"/

Три дни след публикацията на коментарният текст, в  Пловдив започна подписка, в която местни интелектуалци настояват община Пловдив незабавно да прекрати финансирането на всички проекти на „Едно“.  Подписката е „срещу дейността и поведението на Асен Асенов, уронващи престижа на Пловдив и постиженията на пловдивските интелектуалци“.  Подписите се събират в галерия "Възраждане", в „Тракарт“, в Драматичния театър , в Дружество на пловдивските художници и  в галерия "Дяков".

Паралелно с това самият Асенов излезе  с отворено писмо до медиите, в което той заявява , че

„Текстът във в. "Капитал" е реакция на кандидатурата на олигарха Георги Гергов за кмет на Пловдив, която се подкрепя от медиите на олигарха Делян Пеевски. В  него се прави паралел между близкото минало, в което "града подари на "бизнесмена" и лидер на БСП - Пловдив, Георги Гергов голяма част от къщите си в Стария град, а Панаирът беше придобит без нито лев за държавата и разсипан през "иновативните" схеми на прехода." и настоящето на града.

*Ако прочете внимателно "Пловдив между нафталина и вдъхновението от промяната" сами ще се убедите, че текста не е посветен нито на културната сцена в Пловдив, нито на пловдивските интелектуалци.

Да се тълкува като обща оценка за творците в Пловдив написаното в "Капитал" е спекулация и интрига. Нищо подобно не е казано в моя текст.

Винаги съм се гордял с това, че Пловдив е най-големият възрожденски културен център - първият театър, първото оперно представление, първата печатница, първият вестник са се случили тук. Големи пловдивски артисти е имало и има в момента. Таланти не липсват - само музикалното училище в Пловдив не спира да "произвежда" световни музиканти, но за съжаление много от тях са пръснати из цял свят и нашата обща мисия трябва да бъде да създадем условия за всички тези хора да работят и тук.

*Що се отнася до намеците за Капана и Европейска столица на културата ще кажа само, че моята заслуга е съвсем скромна и има хора, които са запознати с нея. Нямам претенции за нищо, имам единствено желанието да работя, защото работа за свършване има много.“

С подписка или без, с писмо или без, духът от бутилката явно е изпуснат. Авторът или за пореден път не е разбран , или внушенията, които прави, се тълкуват погрешно.   Така или иначе пропастта сред хората, които изграждат съвременната културна визия на Пловдив става все по-голяма.  Арт се превръща в мръсна дума, а творбите на съвременните автори се определят като „кухи , екстравагантни и безполезни“.  Конвенционалното изкуство /доколкото едно изкуство може да бъде вкарано в някаква рамка/  е заклеймено като „изостанало и заспало“.

Всъщност каквото и да си говорим, в крайна сметка става дума за пари. И единственият начин да се спре разделението в гилдията  е  критериите за финансиране да бъдат достатъчно прозрачни и честни за всички, които биха искали да направят нещо, което да остане за града. Защото  Пловдив е на културната карта на Европа от векове и свидетелствата за това са оцелели няколко хилядолетия.  2019 е важна година за града, но животът нито започва , нито свършва тогава.  По-важно е какво ще остане след това. Все пак добре е да положим още един културен пласт, за тези които ще дойдат след нас.  

Парашкева Иванова, TrafficNews.bg