Попитах мои студенти какво значи "модерно". Повечето определиха думата със синоними като съвременно или модно. Но никой не помисли за модернизъм в изкуството или за модерна епоха в исторически смисъл.

В моята младост за стожерите на комунистическата идеология "модерно" беше нещо лошо – упадъчно буржоазно изкуство, или извратена буржоазна мода: мъже с дълги косии жени с къси поли... Днес, ако приемем, че живеем в постмодерната или дори постпостмодерната епоха, модерното е нещо старомодно...

Според историците Модерна епоха е времето от Ренесанса насам. С други думи, реалистичното изкуство, както и римуваният класически стих в поезията са рожби на модерната епоха. Те не са съществували през Средновековието. В изкуството обаче модерната епоха, времето на модернизма, е периода от края на 19-ти до малко след средата на 20-ти век. Модерните поети въвеждат свободния стих и отхвърлят римувания. Модерните художници заменят реалистичното изображение с абстракцията. С други думи, модернистите в изкуството отричат художествените канони на Модерната епоха. Аз бих казал, че не само модерното, но дори и постмодерното е старомодно

Още по-голямо е объркването с думата "социалист". Мусолини е бил главен редактор на вестника на италианските социалисти "Аванти" и заедно с Ленин е подкрепял социалистическия интернационал. Фашистите, както и германските "националсоциалисти" също са социалисти. В комунистическите страни се строеше "реален социализъм". Но той нямаше нищо общо със западния социализъм, със социалдемокрацията. Какво общо имат Франсоа Оланд, Жак Митеран и Тони Блеър със Сталин и Хитлер? Но всички те могат да се нарекат "социалисти"...

У нас Социалдемократическата партия, учредена на Бузлуджа през 1891 година, е разгромена след 9 септември 1944-та година от комунистите, които също смятат, че тяхната партия е учредена на Бузлуджа през 1891 година . Социалистите, деятелите на БРСДП, като д-р Атанас Москов и д-р Петър Дертлиев, са жестоко репресирани от комунистите ( или тесните социалисти).

А какво е "консерватор"? Консерваторът, в най-общ смисъл, е човек, който защитава статуквото и традиционните ценности в обществото. Това на практика значи, че английският консерватор например е монархист. Но американският консерватор е републиканец. Китайският консерватор от друга страна е твърдолинеен комунист. А иранският и саудитският консерватор са ислямисти (но различни, враждебни помежду си ислямисти)... С други думи Студената война по времето на Маккартизма (1950-те) може да се опише като война между два вида консерватори – американски консервативни републиканци и съветски сталинисти...

Може би най-интересни са перипетиите на думата "либерал". В България преди четвърт век аз се смятах за дясноцентрист и либерал. През 1994-та, когато отидох в САЩ, разбрах, че там либерал е обартното на консерватор: либералът е ляв човек. Дори за крайнодесните либералът е нещо като социалист... С други думи, без изобщо да съм променял политическите си възгледи, сменяйки държавата в която живея, аз бях станал ляв.

В Америка Рейгън и Тачър бяха известни като неоконсерватори. Но в България те са по-известни като неолиберали... Какво означава "неолиберал"? Неолиберализмът ( в икономиката) първоначално е бил опит за помирение на класическия либерализъм ( отрицание на държавната намеса в икономиката) и социалистическата държавно-планова икономика след Голямата депресия през 1930-те. Днес думата "неолиберализъм" се употребява в различен, главно пейоративен смисъл, като синоним на икономически либерализъм без държавни регулации – някаква анти-социална държава на богатите.

Но някак си този образ на икономическия неолиберал се смесва (най-вече в реториката на путинистите) с образа на социалния либерал

който всъщност е ляв – защитава правата на всеки индивид, на онеправданите, на малцинствата, включително на хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Социалният либерал защитава правата и свободите на всички хора. Той е критикуван от дясно като морален релативист.

Но днес путинистите антизападници смесват дясната идея за икономически либерализъм с лявата идея за социален либерализъм в един общ образ на "неолибералния" враг. Помислете за мурзилките и троловете в интернет с техните любими думички като "либераст", "толераст" , "соросоид" и "гейропа"...

Всъщност, мнозина от защитниците на икономическия либерализъм (ненамесата на държавата в икономиката) са социални консерватори (противници на аборта и гей-браковете, защитници на традиционните семейни ценности) – т.е. те са врагове на социалните либерали ... Значи какво точно е "неолибералът"? Ляв ли е той, или десен?... Това не може да се каже със сигурност. Със сигурност обаче путинистът, със своите имперски и консервативни идеи, е десен...

Но имат ли все още някакъв смисъл традиционните понятия за ляво и дясно в политиката? В Европа ляво и дясно-центристите се сближават, а срещу тях са крайнодесните – от Марин Льо Пен до Владимир Путин, заедно с крайно леви – като гръцката Сириза. Критиците на либералната демокрация и европейското единство днес идват и от ляво и от дясно. А традиционните опоненти, традиционнете десни и леви – ЕНП и ПЕС се обединяват като европоцентристи...

Опасявам се, че думата "комунизъм" отново е започнала да звучи примамливо в ушите на мнозина, дори и сред най младите. Затова – да се запитаме какво е "комунизъм"? Според комунистите комунизъм е идеалното общество на социално равенство, просперитет и справедливост. Но ако погледнем към историята ще видим, че не е имало до сега и няма нито една комунистическа държава

(т.е. държава управлявана от пратия с комунистическа идеология), която да не е била повече или по-малко свирепа диктатура на един "народен вожд" или на една хунта, наречена Политбюро на ЦК на Партията. Диктатура, потъпкваща човешките права и свободи на всички хора, често с брутален терор. Но има комунисти на Запад (в Америка предимно троцкисти), както и млади хора у нас, които никога не са живяли в комунистическа държава и които имат наивно-романтични представи за комунизма. Има и млади неофашисти, които романтизират фашизма.

Все по-често чуваме и гласовете на хора, които смятат, че демокрацията е нещо лошо. Дори направо е синоним на Злото... Но какво е "демокрация"? Буквално това на гръцки значи "власт на народа". Но ние, от по-старите поколения в България, преживяхме т. нар. "народна демокрация", т.е. "народната власт на народа". И знаем доколко тя имаше нещо общо с народа... "Народна демокрация" се наричаше диктатурата на Комунистическата партия в икономическия и политическия живот. И дори в личния живот на хората. "Народната демокрация", ни казваха нашите учители по марксизъм-ленинизъм, е истинската демокрация. Другата, "буржоазна демокрация", при която всички хора имат право на глас и свобода на убежденията, била фалшива...

Много се спекулира напоследък и с понятието "пряка демокрация". В Швейцария било имало пряка демокрация, защото там се правели повече референдуми. Да, но Швейцария все пак се управлява от многопартиен парламент и правителство, а това е представителна демокрация. Наистина референдумът, както и самото гласуване за народни представители, е един елемент на пряка демокрация в рамката на представителната. Но съвременната демокрация е представителна.

Древната атинска демокрация, казват, била пряка. Тя е съществувала в един "полис" с население съпоставимо с населението на днешно малко градче. И е била демокрация само за свободните мъже карали военна служба. Те са обсъждали на агората всички проблеми на полиса. През това време робите, жените, както и мъжете без право да участват в тази пряка демокрация, са работели...

Възможно ли е всички граждани на една многомилионна днешна държава всекиденвно да обсъждат и приемат закони и да правят държавна политика, като постоянно заседаващ парламент? Кой тогава ще работи? Може би някакви нови форми на пряка демокрация са възможни чрез интернет.

Социалните мрежи са място, където могат ефективно да се органиизират петиции и масови протести, дори революции.

Информационните (и комуникационни) технологии улесняват функционирането на гражданското общество, което може да контролира властта. Разбира се, тези технологии улесняват и промиването на мозъци от страна на големи компании, политически сили в държавата и тайни служби. От нас зависи как ще ги ползваме, но информационните технологии правят по-възможна пряката демокрация.

Спорно е действително доколко истинска е една парламентарна демокрация, в която лобистите на големите компании, на големите пари, имат силно влияние върху депутатите в Парламента...

След всичко казано дотук, не е странно да говорим за анархо-монархисти (както иронично се представяше моя приятел Ани Илков навремето) или либерални консерватори ( както сериозно се представяше Николай Бареков – той беше при това и привърженик на Народната република), или за комунисти–капиталисти ( на каквито се нагледахме през последните 25 години).

Изобщо – имат ли някакво значение думите?

Би трябвало да имат, за да се разбираме. Но всъщност думите са само съвкупност от звуци, които дадена група хора са решили, че символизират някакъв обект. Например съгласните "к", "р" , "н" и гласните "е" и "а" в опрделена комбинация символизират това, което в момента гледате... Но само на български. Защото например на английски думата не е "екран" , а "screen"...

Ако хората и народите влагат различен смисъл в същите думи – като социалист, консерватор, демократ – това може да доведе до неразрешими конфликти. Дори до световни войни. Значи – миротворците трябва да бъдат преди всичко добри преводачи...

В допълнение към споменатите проблеми на означаването, хората често злоупотребяват с думите. Използват ги, за да прикриват мисълта си, а не за да я изразяват. Особено политиците. Затова нека да оценяваме явленията спред реалните им последствия, а хората – според реалните им дела. Нека проявяваме повече скептицизъм към етикетите.

Но възможно ли е да знаем със сигурност кое е реално съществуващо в света и кое е само сянка? Защото, според платоновата Алегория за пещерата, реалният свят е по-добър, по-смислен от света на сенките, хвърлени върху стената на пещерата, в която живеем оковани от предразсъдъци. И реалният, светлият свят е постижим, ако се освободим от оковите си и излезем от пещерата... Но филмът "Матрицата" предлага една доста по-песимистична картина за света на сенките и техния генератор. При всяко положение, ние живеем в света на сенките. И затова е нужно да уточняваме смисъла на думите.

Владимир Левчев

Дневник