“Ето, виж, има живот след смъртта”, казала книгата на дървото.

Днес е Световният ден на рециклирането и по този повод TrafficNews стартира серия от материали, свързани с мисията на човека да съхрани планетата.  

През последните десетилетия замърсяването на Земята от свръхпроизводство е достигнало критична точка. Все по-често в ежедневието ни се намесва темата за взаимната отговорност по опазването на нашия общ “дом”. Затова Европейска директива за намаляне негативното въздействие върху околната среда влиза в сила на 3 юли 2021г. и забранява 8 вида пластмаси за еднократна употреба. Очаква се производителите да потърсят алтернатива в хартиени продукти.  

Въпросителната - ако в този случай сечта на дървета не се случва балансирано и поне пропорционално на новозасадените, тогава няма ли да се изправим пред нов проблем?  

Суровината хартия предлага възможността за рециклиране, а много фирми изкупуват употребената такава, с цел да вдъхнат нов живот на наличните ресурси. Други пък предлагат велпапе- естествен продукт, който щади околната среда и е икономически ефективен. Цената за 1 кг. отпадъчна хартия в Пловдив върви около 0,02 лв. Интересно, защо дърветата са ни толкова “скъпи”, а хартията толкова евтина?  

TrafficNews се свърза с Галина Георгиева, ръководител отдел човешки ресурси във фирма, която предлага на пазара иновативни и екосъобразни възможности за опаковане с велпапе. Тя разказа пред нас защо е важно да се отнасяме към този материал отговорно и да правим опити да възпитаваме себе си и младото поколение в ценностите на рециклирането.  

“Цената на хартията в Европа варира почти непрекъснато, в зависимост от другите пазари. Не всяка хартия може да бъде рециклирана и не всички видове се рециклират заедно. Затова е важно хората да са осведомени как да отделят хартията в домакинството си.  Сега предаването ѝ се случва все по-трудно заради самият цикъл на рециклиране. Изисква се и много по-стройна организация при процеса. На хартията, за която някой ни е платил 2 стотинки, и предстои сложен процес на обработка”, разказва Галина Георгиева.  

В депата за рециклиране суровината извървява много дълъг път, за да се “роди” отново като хартия. Първо трябва да бъде сортирана. В последствие се балира и пътува до мястото, където ще претърпи последващо третиране. Използват се различни средства за механично и химично почистване, а хартията се превръща в нещо наподобяващо каша. Целият процес коства много ресурс—както човешки, така и енергиен. Това е в основата на оскъпяването на продукта и довежда до разликата между 0,10 ст. (приблизителна цена за “нова” хартия) и 0,02 ст. (средна цена за изкупуване при предаване на използвана).    

“Хартията позволява до 7 пъти цикъл на рециклиране. Затова не може да се отговори еднозначно на все по-популярния въпрос -“колко дървета умират за една тетрадка”.  Разбирам, че е лесно и интересно по този начин да се онагледи загубата, но това не е акуратен пример. Очаквано се заговори, че чрез забраната на пластмасата, хартията ще бъде все по-търсена, респективно ще поскъпне. И това не е съвсем така, защото ако разглеждаме опаковките от велпапе —те представляват до 90% рециклирана суровина, и само под 10% от вложените суровини са от тъй наречената сурова целулоза.. Велпапето дава много възможности за креативност, а освен това то е много по-щадящ околната среда материал от  найлона”, добавя тя.  

Галина Георгиева разказва за една добра практика — стикерът FSC (Forest Stewardship Council). Той е индикатор за контролиран произход на хартията, който показва, че тя не е продукт на незаконна сеч. Георгиева изтъква още, че не само производителите, но и самите потребители могат да следят за този знак, като по този начин да дадат своя малък принос за опазване на околната среда.  

Други добри примери, които се налагат на масовия пазар, са касетките за зеленчуци и кутия за яйца от велпапе. Те имат същите функции, като пластмасовите, но касетките от велпапе подсигуряват по-дълготрайна свежест на продуктите, предпазват от разпространението на бактерии, тъй като не „задушават“ и позволяват по-добро маркетингово позициониране.


Кутия за яйца от велпапе

“При всяка следваща обработка влакната се нарушават, което скъсява живота на хартията. В един момент се превръща в пресована хартия без фибри — вече не може да бъде рециклирана. По същата причина, не е редно при предаване за рециклиране тя да се къса, късат се въпросните влакна. Много хора мислят, че правят услуга —не е така. По-добре да предадат хартията в цял вид”, уточнява ръководителят.  

Хартия, по която има восък, паста или е гумирана - или хартия, която е покрита с пластмасово или алуминиево фолио - обикновено не е годна за рециклиране, защото процесът е твърде скъп. При велпапето обикновено се работи с водоразтворими мастила. Така обагрените хартии дават възможност за творчество и маркетингов ефект, но същината тук е нашето съзнание към отпечатъка ни за природата – водноразтворимите мастила не са вредни за здравето. 

“Ако ние наистина сме загрижени за околната среда, трябва да се научим на някои неща, да променим навиците си. Много е важно да се опитаме максимално да ограничим несъществената употреба на хартия—такъв е случаят с някои от документите. Прословутата борба за трудови книжки, фактури, твърди копия”, коментира Георгиева.  

Излиза, че хем вървим към развитие, хем сме застинали някъде. Затова е важно да се отбележи, че отговорността не бива да лежи само в ръцете на отделния човек или абстрактното понятие “обществото”. Добре е да бъде поета и от отговорните институции, имащи правомощията, но и задълженията, да въведат скоропостижно условия, които да изчистят неуредиците по отношение екологичното поведение на гражданите. Може би ако зависи "отгоре", а не от нас самите, ще постигаме повече успехи!? 


Касетка за кисели млека от велпапе