В момент на висока инфлация и трудно прогнозиране на траекториите на пазарите, всеки ден се събуждаме с усещането, че можем да купим все по-малко стоки и услуги с доходите си. Дори индексацията на възнагражденията не успява да настигне динамиката при оскъпяване на продукти от първа необходимост. Високите цени на тока, газа, на металите и суровините, които Европа е набавяла от Русия и Украйна, оказват огромен натиск върху домакинствата. 

Диверсификацията на полетата за инвестиране и добра преценка на собствения си бюджет и възможности - това са сред ключовите теми, върху които трябва всеки да помисли преди да избере как да се предпази от инфлацията, твърди икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика. 

Репортер на TrafficNews се свърза с Николов. Има ли балон на пазара на имоти и как да съхраним стойността на парите си, вижте в интервюто. 

- Г-н Николов, как да съхраним спестяванията си в условията на кризите, които ни застигнаха? 

- Не мисля, че има много ясна програма какво да се прави, при ситуация с много висока инфлация и високи цени на жилища, тъй като нашенци по дефиниция не са склонни да купуват други неща. Стандартният хедж при нас са имотите. По принцип в настоящите условия, съхраняване на стойността е много трудна задача, защото има много висока несигурност. Няма анализатор, който да ви каже, че нещо може да бъде безопасна инвестиция или че това, което купувате като инвестиция, ще стане по-ценно отколкото е сега. Генерално най-лесният и традиционен подход е покупката на злато. Там обаче в момента има други подробности. То като цяло е сигурна валута, въпреки че напоследък се движи доста бурно и нагоре. По-големият проблем със златото е, че моментът на купуване на метали в известен смисъл е минал, според мен. В момента цената му е много по-висока в сравнение преди 5-6 месеца. Тоест един човек, който тепърва влиза в този пазар, няма да получи най-доброто от инвестицията си, което иначе би могъл да акумулира.

- Какви са другите варианти?

- Най-стандартният отговор е инвестицията е акции и облигации, обаче това е много трудно като чисто механичен процес. Изисква от инвеститора да е много по-насочен към парите, доста по-активен в управлението им и в сравнение с един банков депозит се явява много по-трудна задача. Изисква се следене на пазари, поглед как се движат другите компании. Въобще става дума за сериозна задача, която изисква наблюдението на пазари да прехвърли поне в хоби, за да има смисъл от инвестицията. И пак няма гаранции.

- Предвид отрицателните лихви по депозитите, имате ли наблюдение до колко българите използват такива инструменти?

- Не съм виждал конкретни данни до колко се използват подобни инструменти, освен информацията за депозитите в банките, която публикува БНБ. Това, което наблюдавам е, че ковид кризата не промени много поведението на българите, тъй като според  данните за последните две години няма голяма промяна в обемите на депозитите. Това означава, че банковите депозити продължават да са инструмент, на който българите имат вяра в сравнение към други алтернативи. Доходността тук е друга тема, но един депозит с много ниска лихва пак е по-добър вариант от нищо, тъй като това ще съхрани до някаква степен стойността на парите. В настоящата ситуация обаче, в която вече имаме много висок скок при потребителските цени, няма как да не видим очевидния факт, че парите продължават да се обезценяват дори и да са на депозит.

Това, което трябва да разгледаме, е структурата на инфлацията. Тъй като ние виждаме най-голямо увеличение на цените на горива, храни и стоки от първа необходимост и които масово се употребяват. Това са стоки, които заемат голям процент от бюджета на хора, които нямат големи спестявания. В този смисъл, хората, които имат спестявания и депозити, най-вероятно са по-малко засегнати от инфлацията, отколкото по-бедните домакинства.

- Какво е ситуацията с традиционната за българина инвестиция в имоти?

- Много зависи в коя част от страната се намирате, тъй като динамиката според териториалното разположение е много различна. Пловдив например продължава да бъде по-балансиран от София, което е добре за пловдивчани. В столицата като че ли има най-бързо и агресивно покачване на цените през последните шест месеца до година. За съжаление обаче Пловдив и Варна са другите два центъра, в които има много негативна динамика от гледна точка на потребителите. В този смисъл, ако се намираме в някои от другите части на страната и по-малките населени места, където динамиката на цените не е толкова агресивна, може би инвестицията е имот не е толкова лоша идея.

- Има ли обективни ориентири за някаква форма на изкуствено и необосновано повишаване на цените на имотния пазар?

- Можем ли да говорим за жилищен балон? Според мен е много рано да се каже. Има доста очевидни обяснения, които тласкат цените на строителството нагоре. В това число е и украинската криза, която оскъпи много някои от суровините на фона на предходните стойности и динамика. В общи линии обаче, поне на този етап жилищата като че ли не изглеждат много добра възможна инвестиция.

- Вижда ли се край на процеса по поскъпване или забавяне на инерцията?

- Дали ще има спад на цените в бъдещето също не е еднозначен въпрос и не е дошъл момент, в който да има ясна тенденция. Дори настоящите много високи цени на пазара не намаляват търсенето на имоти на този етап. Очевидно хората, които са склонни да купуват недвижимо имущество, го правят въпреки високите цени. И разбира се благодарение на лесния достъп до кредит. Когато не харчим пари, с които разполагаме в момента, си харчим дохода от след 20 години - това е доста по-лесно като решение.

- Във времена, когато доходът ни достига за все по-малък обем от стоки и услуги, какво можем да посъветваме – да потребяваме, да спестяваме, или? 

- Високата инфлация винаги е стимул за потребление. Една по-сериозна покупка сега - било то нова домакинска техника или кола, изглежда много логична. Това се дължи на очакванията, че тези стоки ще са доста по-скъпи след година или две. Това, което мога да дам като съвет, без това да се брои като формален инвестиционен съвет предвид законодателството, е хората да се обърнат към максимално разнообразно портфолио от неща. Може да бъде малко метали, малко акции, ако имат възможност или каквото те изберат. Идеята е да се гарантира в максилна степен, че тогава което притежават и са изработили като стойности ще се запази относително във времето. Освен това така се минимализират и рисковете. 

- Тези стъпки трябва ли да бъдат предприемани самостоятелно, например чрез онлайн инструменти за инвестиране, или е добре да се търси специализирана помощ?

- Обръщането към специалисти, особено ако човек няма времето и желанието да се запознае с това точно как функционират пазарите, да следи в подробност всяка динамика, по-скоро е препоръчително. То си има разбира се своя цена, но тук опираме до персоналния избор - дали човек е склонен да инвестира не просто пари, но и някаква част от своето време и усилие, в това реално да се запознае с пазарните механизми или иска парите му да бъдат управлявани от някой друг.

- Как трябва да мислим тези инвестиции? Като краткосрочни или дългосрочни, за да има някакъв ефект поне за запазване на покупателната способност?

- В настоящата ситуация дългосрочната инвестиция изглежда като по-мъдрото решение. Принципно обаче изцяло зависи от финансовото състояние на домакинствата. Ако има нужда от разходи, трябва да се използват инструменти, които позволяват максимално бърз достъп до стойността.