1992 година. На бял свят излиза първият сериозен международен доклад за климатичните промени и как те ще се отразят в различните части на света. За България прогнозата е увеличение на средногодишната температура с 1,8 до 4 градуса до 2100 г., пише Виктор Иванов за „24 часа“.

Засушаване като цяло, но… дните с валежи над 100 млн. кв. м се увеличават драстично, снегът през зимата намалява и е заменен от дъждове и гръмотевични бури. Зачестяване на бедствията, най-вече наводненията.

2015 г., 23 години по-късно, през последните дни на януари и първите на февруари над България се изсипват поредните обилни, на места и извънредно силни дъждове. Над Пловдив има гръмотевична буря, сякаш идва майска градушка. Поредните градове и села са наводнени.

Единствената новост в сравнение с изминалите 23 г. е, че за първи път държавата успява да организира превантивна евакуация на 600 души по поречието на Луда Камчия.

„Свиквайте“, бе посланието на екоминистърката Ивелина Василева ден след поредните наводнения. Което отприщи политическа буря срещу нея. Всъщност тя каза това, което трябваше да бъде казано през 1992 г.

Свиквайте и си нагодете живота според климатичните промени и идващите бедствия.

България проспа 23 години, за да се адаптира. Едва през 2016 г. евентуално държавата ще има разработка как да адаптира икономиката и начина на живот на обикновените хора. През това време бяха пръснати милиарди левове за уж спешни мерки след бедствия.

След 2000 г. в България са десетте най-топли години в историята на страната и най-големите наводнения. Цар Калоян, Бисер, Мизия, Аспарухово са само част от местата, които помним с разрушителни наводнения.

Каква е цената на безхаберието?

През лятото на 2005 г. под вода беше 70% от страната, пострадаха близо 2 млн. души. Щетите, и то само преките, които покри държавният бюджет, са за над 300 млн. лв. Според изчисления на ООН обаче щетите в България са надхвърляли половин милиард долара.

В момента към комисията за бедствия и аварии има подадени искания за финансиране на спешни възстановителни работи за 410 млн. лв., обясни през седмицата вътрешният министър Веселин Вучков. Тези щети със сигурност щяха да са по-малко, ако България се беше сетила по-рано, че трябва да се нагоди към климатичните промени.

В историята на България има 1903 наводнения, от които над 1200 са значими. 532 пък са очакваните големи наводнения според националния план за защита от бедствия.

Опасни са 116 зони по реките с обща дължина 3889 км. Застрашени от заливане са 453 населени места в 130 общини.

В последните 24 години в 23 валежите са били над 100 мл в денонощие средногодишно, в 7 от тях са надхвърлили 200 мл. Всяка година след 2000 г. пък са се случвали повече от 1 наводнение, докато в предходните 111 години са били по 0,1 на година. Тоест броят на наводненията се е увеличил 10 пъти от началото на този век.

Рискът от наводнения между 2016 и 2035 г. ще се повиши с 25-100% в отделните региони на страната, като най-много ще страдат областите в Северна България, показват пък данните от анализ на риска, които носят климатичните промени.

Въпреки че предупрежденията за драстични изменения в климата и заплахите от очаквани бедствия в България са от 23 г., държавата реално не е направила нищо, за да адаптира икономиката.

Единствено през 2014 г. бе приет закон за климата, който написаха експерти от Великобритания, и то две години по-рано. На базата на него пък евентуално ще имаме стратегия за адаптация към климатичните промени през 2016-2017 г. Дотогава продължаваме по стария начин да наливаме милиони в последствията.

От 2005 г. след всяко наводнение започва масово прочистване на речните легла. Модата беше въведена от тогавашния министър на бедствията Емел Етем.

На година за прочистване се отпускаха по 30 млн. лв. и не стигаха, налагаше се доплащане за още около 20 млн. лв. Само че разчистването на речните легла всъщност беше маскировка за голи сечи на крайречните гори. Именно тогава започна изсичането и на върбите и тополите по Луда Камчия и лонгозите на Камчия, заради които тази седмица те преляха.

Защото крайречната гора всъщност спира високите вълни. Просто горите задържат водата, земята по-бавно подгизва и не тече като река. При лятното наводнение в Бургаско например като основна причина за огромните щети бяха посочени изкореняването на лозята по склоновете към морето и застрояването на терените.

Бившият шеф в „Напоителни системи“ Музафер Ехлиманов разказа през 2012 г. пред в. „168 часа“ за заповедта на Емел Етем да се изсичат и горите край реките, да се правят корекции. Ехлиманов е човекът, отговарял за изсичането на горите край Камчия. Тази политика обаче довела до наводняването на Бисер и Свиленград през 2012 г., обясняват пред „168 часа“ специалисти по Гражданска защита.

„Няма пари. Има глобално затопляне. ВиК системите са крайно амортизирани. Речните корита не са обгрижвани с години“, обясняваше Етем, докато обикаляше с бяла грейка наводнените села и градове.

В приетия през 2014 г. национален план за защита от бедствия мерките са същите – изграждане и ремонтиране на диги, корекции на реки и изсичането на растителността от речните легла. Нито дума за адаптация.

Какво трябва да съдържа този план на последното заседание на правителството, подсказа вицепремиерът Томислав Дончев. Отточните шахти да се проектират за по-голям дебит, а политиката за корекции на речните корита да се преосмисли, защото голяма част от корекциите улесняват наводненията, препоръчва той.

Добър пример как да се адаптираме към климата и бедствията дава и доклад на католическата благотворителна организация „Каритас“, публикуван през 2013 г. Той е именно за наводненията и как да се справим с опасността на битово ниво и е изготвен специално за Балканите.

В него се препоръчва, вместо да се правят скъпи диги, които спират водата към едно село, за да прелее реката в следващото, просто да се направят ясни планове за ранно оповестяване.

Безработни да стоят и да наблюдават реките и при покачване на водата да подават информация на кмета. Сигнализацията на хората вместо със скъпите сирени, за които Емел Етем даде 40 млн. лв. и така и не се разбира за какво предупреждават, пък да става с църковните камбани.

Хората, които живеят близо до реките, да знаят ясно при кои съседи, живеещи на високо, да се евакуират.

Всяко семейство да има евакуационен план, за да знае всеки какво да прави. Все прости и евтини неща.

Най-интересни са обаче изводите на „Каритас“, когато опитали да приложат плана си в села в България, Сърбия, Румъния, Гърция, Босна и Албания. Местните власти не били заинтересовани, защото нямало възможност за инвестиции. Хората пък били враждебни към католиците, които са дошли да дават акъл.

Същите враждебност и безхаберие, с които българите посрещнаха въвеждането на кодовете за времето. И които не искат да повярват, че когато кодът е червен, просто не излизаш от вкъщи.

Между другото днес отново ще вали. Свиквайте!

TrafficNews.bg