Тази година Великден е различен – тъжен, тих, самотен, смирен. Всъщност точно е такъв, какъвто трябва да бъде.  Великден не е нито селфи пред църквата, нито фойерверки в 12 часа, нито пазаруване като за свършека на света, нито тава с печено агне. Възкресение Христово е най- светлият и най-радостният ден за християните в целия свят. Защото е денят на надеждата. 

Както всички останали празници успяхме да превърнем и него във вакханалия  с всички съвременни ритуали – бар след храма, безсмислени подаръци,  храна в неограничени количества,  посещение на спа курорт или ски ваканция.  

За зло или за добро тази година Великден  няма да бъде такъв. Пандемията,  пред която е изправен целият свят, буквално заличи всичко излишно. Коронавирусът  се превърна в огледалото, в което видяхме едно разглезено, комерсиално, цинично и неблагодарно общество.  

През последните три месеца вирусът промени коренно животът ни. Сред хората трайно се настаниха страхът, унинието и депресията. Същевременно обаче избуя надеждата за промяна, за ново начало, за живот с повече добрина и човещина.

Във Великденското си обръщение папа Франциск каза, че за мнозина това е Пасхата на самотата.  Самотата е особено състояние. А може би и място. Там оставаш сам със себе си, изправяш се сам пред страховете си, пред желанията си, пред комплексите си, пред надеждите си. И не може нито да излъже, нито да затаи истината. Затова и повечето хора се страхуват от самотата. Но точно там са и отговорите, които търсим. Макар и не винаги да ни харесват, те са правилните.

Погледнете на времето, което имате сега, като на подарък.  Не сте забравили клишето, че Времето е пари. Така, че в момента сме много богати. Това време не ни е дадено случайно. Но както винаги изборът какво да правим с него е само наш.

Ние избираме дали да го прекараме в страх и оплакване или да го използваме за самоанализ и самоконтрол.  Дали да гледаме на него като на препятствие или да спрем и да благодарим за всичко, което имаме. Дали да продължим по пътя на лесните решения или да направим промяната, за която копнеем.   

Можем да използваме времето, което ни е дадено и да помогнем да тези, които страдат или са в беда. Отново ще се върна към думите на папа Франциск, който казва  че „безразличието, егоизмът, разделението, забравата не са думите, които искаме да чуем днес. Искаме да ги забраним за вечни времена. Те сякаш  надделяват , когато оставим страхът да ни победи. Т.е , когато не оставяме със да победи в нашите сърца и в нашия живот. Той, който е победил смъртта като отвори пътя към вечното спасение, разпръсква мрака на нашето бедно човечество  и ни въвежда в своя славен ден , който не познава залез”.

И не забравяйте, че макар и затворени, вашият дух е свободен.  Това е и едно от вечните послания на Възкресението, което празнуваме днес.

Христос Воскресе!