Словосъчетанието „хора с увреждания” звучи грозно. Но ние сме свикнали с него, вероятно и те са свикнали. Обикновено, когато го чуем, в съзнанието ни изниква инвалидна количка и безпомощен да се справи с всички препятствия пред нея „човек с увреждане”. Напоследък се появи друго, малко по-разширено, словосъчетание – „майките на деца с увреждания”. Което пък свързваме с многомесечните протести и йезуитските обещания…

Днес е Международният ден на хората с увреждания. На тези, които ежедневно, ежеминутно се сблъскват с проблеми, за които другите – „нормалните хора”, дори не подозират. На тези, за които всеки изминал ден е дар от Бога. На тези, чиито майки и бащи, докато бутат инвалидни колички, плачат и стискат зъби. На тези, за които отзивчивостта и толерантността ни са толкова важни, колкото за останалите – „нормалните”, са важни купонът и пътешествията.

Половин милион българи са „хора с увреждания”. А специалните деца са почти 10 000. Докато „системата ги убива”, докато властимащи се гаврят с тях, докато кой откъдето завари накърнява правата им, докато им отнемат помощи и лични асистенти, докато дори в болниците няма рампи… докато всичко това е факт, този ден няма да е празник за „хората с увреждания”. На този ден само ще им се припомня – за пореден път, че държавата ни е увредена.

Затова предпочитам да наричам хората с увреждания „специалните” хора. А едни други хора – те са си с увреждания…